– Г-н Панчугов, първият успешен вот на недоверие в парламентарната история на България вече е факт. Очакван ли бе този развой на политическата криза в страната?
– Ако този въпрос бе поставен преди няколко месеца, отговорът ми би бил отрицателен. Това политическо единодействие между ГЕРБ, ДПС, Слави Трифонов и Костадин Костадинов изглеждаше като трудно осъществимо, имайки предвид сериозните разминавания между тези политически субекти. С оглед обаче на поредицата от събития през тези 2 седмици смятам настоящия развой за закономерен и очакван. Ние видяхме формирането на едно опортюнистично мнозинство, сглобено от желанието си да свали кабинета на Кирил Петков. Всяка от тези партии има своите собствени мотиви, разбира се. Свалянето на правителството на „Продължаваме промяната“, БСП и ДБ е в момент, в който нито една от останалите партии не е готова за предсрочен вот. Притиснати от обстоятелствата, ГЕРБ внесоха вот на недоверие, с което демонстрираха сила пред своите избиратели. „Възраждане“ нямаше как да не подкрепят този ход, защото те подлагаха на системни критики властта за политиката й по отношение войната в Украйна. Въпреки че опозицията и останалата група на „Има такъв народ“ нямаше изгода от вота на недоверие, той мина. За този развой на събитията е редно да се вгледаме и в действията на самото правителство, което показа липса на ясно лидерство, на какъвто и да е дневен ред, изключително слаба способност за търсене на консенсус и разширяване на мнозинството. Всичко това доведе до падането на кабинета.
– Край на какво е свалянето на правителството на Кирил Петков – на агонията, на промяната?
– Времето ще покаже точния отговор. Държа обаче да отбележа, че този кабинет дойде в много сложна ситуация, но с отчетлива заявка от обществото за промяна на политическия модел. Ако трябва да търсим най-големия провал на това управление, то той, според мен, е неспособността за представяне и налагане именно на този нов модел. Да, за това има и някои обективни причини, които напоително бяха изложени в последните дни. По същество обаче управляващите останаха скрити зад заявките за промяна, но така и не видяхме кога ще се случи тя и как изглежда. Ставахме свидетели на постоянни различия между коалиционните партньори. Така и не бе намерена ценностна основа, на която да стъпи управляващата коалиция. Липсата на посока и здрава основа създаваше кризи след кризи, които бяха в състояние дори по-рано да свалят това управление. Има нещо важно, което събитията от последните дни доказаха. Желанието за промяна на българските граждани не е отминало. Шествията в подкрепа на доскорошните управляващи са доказателство в тази посока. Наред с това имаме сериозен брой негласували на последните два парламентарни вота. Търсенето на хора, които могат да осъществят промяната, остава сериозно.
Правителството приключи, но големият въпрос е как ще се продължи от тук нататък. Ще намерят ли сили политиците да спрат веднъж завинаги с очакването, че българските граждани ще им решават проблемите. Именно политическите представители са онези, които трябва да дадат някаква алтернатива на своя народ.
– Това синхронно действие от страна на ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“, което видяхме на 22 юни, отваря ли път за по-дългосрочни действия между тези партии? Има ли перспектива това неформално обединение да излъчи ново управление в състава на 47-ия парламент?
– Искрено бих се изненадал, ако сътрудничеството между партиите от новата четворна конструкция продължи. Казвам това, защото вярвам, че такова обединение много трудно може да бъде обяснено на избирателите на всяка една от тези формации. Бъдещо управление, което да стъпва върху гласовете на тези партии, е изключително трудно за поддържане. Подобен развой би довел много повече проблеми, отколкото би решило. Искрено бих се изненадал, ако това сътрудничество продължи, а неговото удължаване крие сериозни електорални рискове за ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ поотделно. Нямам никакво съмнение, че в тази посока в следващите седмици ще чуем много заявки, упреци и внушения. Крайно време е обаче да сложим край на извънредното политическо говорене, на алармистиките във всяка посока. Българските граждани се умориха от митологеми. Кой точно е свалил това управление няма да има никакво значение, ако бившият министър-председател Кирил Петков и хората около него не представят солидни доказателства за това. Ако все пак доказателства за корупция има, то те е крайно време да видят бял свят, за да може да се търси подкрепа от българските граждани за тази прословута битка с корупцията. Лесният път е политиците да си служат с конспирации, да се поставят в ролята на жертви, по-трудно е да се признаят всички проблеми и грешки, за да се промени политическата стратегия. Това, което доведе този крах, е невъзможността на тези политически сили в рамките на 3 парламентарни избора и 6-месечно управление истински да почнат да правят нещо различно.
– Може ли България в настоящата ситуация да има устойчиво мнозинство без диалог и някаква форма на компромис между първите две политически сили – „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ?
– Т.е. между почтените и мафията? Преди всичко е крайно време да спрем да говорим с тези общи понятия добрите-лошите и мафията-почтените. Казвам това с ясната идея, че добро и лошо за избирателите на четирите политически сили, влезли в управлението, са понякога напълно различни неща. Някои не приемат положително Корнелия Нинова и нейното изказване за това колко й е отнела демокрацията, други не приемат чалгаджийския бекграунд на Слави Трифонов. Имаме нюанси. Когато използваме такива общи понятия – добро и лошо, е много трудно да намерим смислена кауза, която да води в някаква посока политическия процес у нас.
– Може ли такава кауза да бъде темата за Северна Македония? Която да обедини големите политически сили у нас?
– Не мисля, че тази тема е достатъчна да направи подобно нещо. Имаше заявка от ГЕРБ, която обаче не беше приета от ПП, а впоследствие пропадна заседанието на ресорната парламентарна комисия, което беше показателно. Краткосрочните партийни интереси винаги са били на почит от политическите партии у нас. Те винаги са взимали аванс пред дългосрочните национални решения. Струва ми се, че „Продължаваме промяната“, които са хора без опит в политиката, много бързо научиха това. Те се намират пред предизвикателството да дефинират истински смислена и обединяваща кауза за българските граждани, която да им даде нов шанс за победа на задаващите се избори. Северна Македония, въпреки всички напъни да бъде представена като важна тема за дневния ред на редовия български гражданин, не мисля, че има такъв потенциал. Тя е твърде абстрактна и емоционална. Корупцията, която толкова често бе идентифицирана, източването на средства от кръг от фирми през обществените поръчки, възстановяването на институционалната среда в България и ред други въпроси са с потенциал за нещо по-голямо, по-смислено и устойчиво в съзнанието на българския избирател, а не Македония. Време е ценностите и реалните политики да се превърнат в разделителна за това кои са добри и лоши, а не просто да се лепят етикети на общо основание.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
