Политологът Христо Панчугов: Българинът не вярва, че неговите действия могат да доведат до промяна

192

Това според политолога Христо Панчугов е основният извод за отминалата 2019 г. Политическият анализатор предрече нови сътресения и кризи през следващите 12 месеца, но по думите му те няма да донесат след себе си промяна в управлението на страната. Какво още очаква от 2020 г. преподавателят в НБУ може да научите в интервюто, което Панчугов даде специално за „Старозагорски новини“:

– Г-н Панчугов, изпратихме една изборна 2019г., в която не липсваха интересни събития и теми. Станахме свидетели на редица скандали, на промяна в управленското мнозинство. В действителност как оценявате Вие отминалите 12 месеца?

– Въпреки наличието на определени промени, които станаха видими след европейските избори и особено местния вот, като че ли доминацията на ГЕРБ се запазва в политическия живот у нас. Не липсваха обаче и трусове в управленското мнозинство. Част от тях имаха външен характер, докато други, като случая с отстраняването на Атака, могат да бъдат оприличени като вътрешни. Съществено голяма промяна от гледна точка на конфигурация и промяна в политическото влияние въобще не се случи. Това е лека изненада на фона на различните трусове в политически и обществен план. Всичко това според мен се дължи на липсата на обществено желание за промяна сред българските граждани. Затова и всички скандали се оказаха в кратковременни. За мен 2019 г. е символична с две неща. Първо апатията, която българското общество прояви за пореден път, и второ това е липсата на политическа алтернатива, която да успее да акумулира интерес към себе си, за да превърне скандалите в нещо повече. Всичко това обаче показа, че хората у нас просто са свикнали със случващото се. Дори чисто битовите полемики около „Апартаментгейт“ и липсата на водоснабдяване в Перник не успяват да създадат обществена нагласа за политическа промяна. Това за мен е най-основният извод на отминалата 2019 г. Българските граждани не вярват, че техните действия могат да донесат промяна.

– За липсата на подобна вяра може ли да търсим причината и в действията на парламентарната и извънпарламентарната опозиция през годината?

– Разбира се, че този извод, който направих, има своите измерения в полето на политическите сили, които по един или друг начин имат своите стремежи към властта. Политиката обаче не търпи вакуум. Доказателство за това можем да намерим в местния вот в София. Борис Бонев, човек без политически опит, успя да акумулира изключително високо доверие към себе си. Това показа, че желание за промяна на политическото статукво сред българското общество има, но то не е в състояние да се самоорганизира и да произведе своето собствено представителство. По-скоро ставаме свидетели на това как българските граждани очакват някой да се позиционира като алтернатива и той да бъде припознат като такава. Това обаче едва ли ще се случи по редица причини. За мен лично очакването, че някой ще поеме инициативата и ще се превърне в алтернатива, е загубена кауза. Най-важното за мен е българското общество да успее да се излекува от тази политическа апатия и да почне да вярва, че промените зависят от него самото.

– Очаквате ли през 2020 г. опозицията в лицето на БСП и ДПС да продължи с опитите си да разклати управляващото мнозинство? Доколко подобни действия биха имали реален резултат?

– Към този момент не изглежда, че БСП и ДПС имат силите, желанието и енергията, а и посланията, с които да предизвикат промяна. Много трудно дори двете формации могат да изградят убедителен разказ за това, че настоящото управление има реална алтернатива в тяхно лице. Както вече посочих 2019 г. бе повече от благодатна със скандалите в нея ГЕРБ и „Обединени патриоти“ да сдадат властта. Това не се случи и очевидно опозицията няма как през следващите 12 месеца да роди по какъвто и да е начин смислена алтернатива, която да бъде припозната от българските граждани. Самите граждани не вярват, че БСП и ДПС могат да бъдат носители на промяната и това се видя в известен смисъл на двата вота през годината. Трябва обаче да кажем, че не са една и две индикациите, че настоящият коалиционен формат е изчерпан и той ражда посредственост в самото управления. Ето защо и моите очаквания за новата 2020 г. са още и нови скандали. Те обаче в никакъв случай няма да бъдат предизвикани от самата опозиция. В основата им ще стои неспособността на институциите да вършат елементарните си функции. Видно е, че на едно средно ниво в администрацията просто липса желание за поемане на политическа отговорност. Поради това там, където кризите следва да бъдат управлявани и предотвратявани, просто нищо не се случва и доказателство за думите ми е случаят с водата в Перник. Държавността липсва. Дори да приемем, че управляващите няма да срещнат смислена алтернатива срещу себе си, дори да приемем, че те ще закрепят своето мнозинство, когато институциите не могат да си вършат работа и трупат недоверие, това дава поле за развитие на нови скандали. Няма как този процес да продължава безкрайно и именно затова ще се появи политическа алтернатива. Моите надежди са, че тя ще бъде нормална, а не популистка.

– Въпреки скандалите и неефективността на институциите правителството ще изпълни мандата си. Това ли казвате?

– На този етап не виждам обективна заплаха за преждевременното прекратяване на третия управленски мандат на Бойко Борисов. То е разпределило балансите вътре в себе си по начин, който дава нужния резултат и това е най-важното за двете формации – ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Видно е, че голямата цел на двете партии е да изпълнят мандата си до самия му край. Апатията сред обществото и липсата на алтернатива на политическата сцена обаче далеч не означава, че ще липсват сериозни кризи през следващите месеци.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ