Политологът от агенция „Галъп“ Светлин Тачев коментира специално за „Старозагорски новини“ опитите на издателя на вестник „Будилник“ в Лондон да принуди третия кабинет на Борисов да подаде оставка. По думите му протестната вълна срещу Пламен Орешарски до голяма степен е изхабила ресурса гражданско недоволство.
– Г-н Тачев, в началото на новия политически сезон ставаме свидетели на няколко поредни протеста пред сградата на парламента в София. Една от водещите фигури на това недоволство срещу управляващите и цялата политическа система у нас е издателят на вестник „Будилник“ в Лондон Емил Русанов. Призиви за оставка, съд и въвеждане на пряката демокрация се чуват от протестиращите, но до сериозна обществена подкрепа като че ли така и не се стигна?
– Тенденцията след 16-и септември е протестните акции да стават все по-малобройни. Основната причина за този незадоволителен за инициаторите резултат е в исканията, които те си поставят. Те до голяма степен съвпадат с посланията от месец февруари 2013 г. Застъпва се идеята за гражданско участие, за контрол над властта, има и редица социални елементи. Все неща, които можем да открием в недоволството от преди 5 години и половина. Всичко това обаче са твърде големи цели, които за разлика от 2013 г., не разполагат с прозорец на възможностите, през който да се постигне търсената масовост. От началото на настоящата година не липсват ядра на недоволството, но те остават малки и разделени по различни теми. Няма желание в българските граждани за нещо по-сериозно, което да надскочи локалните каузи и заявките за преобръщане на системата.
– Казвате, че няма масово желание за промяна. В контекста на настоящите протести специалисти, занимаващи се с изследването на политиката като цяло, коментираха, че подобни опити като настоящия убиват и малкото желание за промяна. Така ли е наистина?
– Истината е, че българският народ е уморен от излизането на протести. Аз изследвах внимателно този процес от 2011 г. до 2014 г. и виждам, че гражданската енергия спада. Вълната от недоволство срещу правителството на Пламен Орешарски всъщност до голяма степен успя да изтощи гражданския потенциал за съпротива на улицата. Най-фундаменталният демотиватор за обществото обаче остава липсата на промяна. 
Масите протестират, правителствата се сменят, а системата остава същата. Ако се върнем към днешна дата, трябва да споменем с пълно основание, че страхът от нови избори отказа хората да подкрепят настоящия опит за недоволство. Този страх е породен от това, че един нов парламентарен вот просто ще завърти колелото, което обаче ще застане накрая в началната си позиция. Т.е. промяната няма да е налице. Затова не можем да говорим за масовост на протестиращите групи.
– Г-н Тачев, освен основните послания на протестиращите, свързани с оставка на правителството, съд и промяна на системата, както и въвеждането на пряката демокрация по швейцарски модел, прави впечатление, че организаторите настояват за ново Велико народно събрание. Като че ли митологизираме възможностите на Конституцията и ВНС да решат заседналите в годините проблеми на системата?
– Това е напълно вярно. Митологизирането на идеята за свикване на Велико народно събрание и цялостна промяна в Конституцията са по-скоро опит да се измести погледът от реалния проблем, касаещ контрола и изпълнението на законите. През годините имаше искания и за въвеждане на мажоритарната избирателна система, но това са корекции, които аз лично не мога да разбера. Ние имаме закони, които трябва да бъдат спазвани, и тук е ролята на контрола. Ще ми се да попитаме примерно настоящите организатори на протестите пред парламента каква точно промяна в Конституцията искат. Какво не й е наред? Аз смятам, че основният закон е добър, смятам, че имаме добри закони, но те не се спазват и тук е ролята на съда. Смятам, че протестите все пак създадоха нещо позитивно във времето и това е по-голямото гражданско участие. Българските граждани се научиха да използват този ресурс. Факт е, че имаме криза на представителната демокрация, че доверието в партиите е изхабено, но няма друг демократичен способ, по който да бъде ръководена една страна. Алтернативата не е забрана на политическите сили. Това е невъзможно. Ние трябва да вървим в посока по-голямо гражданско участие. В този смисъл това е наистина значимото послание на протестиращите в момента, но основният проблем е, че тези идеи не са широко разпространени сред хора и логично недоволството ще върви към все по-малко ангажирани хора в него.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
