– Г-н Стефанов, новата година започна като старата, а и като предишните няколко в политически план, с поредната новина за прекратяване преговорите за съставяне на редовно правителство. В неделя ГЕРБ-СДС обявиха, че прекратяват преговорите с „Демократична България“, защото няма съгласие относно кандидатурата за министър-председател първо на Бойко Борисов, а след това и на Росен Желязков. Очаквано ли беше това развитие за Вас?
– За мен да. Нямаше никакво съмнение от самото начало, че кандидатурата на г-н Борисов за премиер беше тестване нагласите на останалите формации. Очевидно и от „Демократична България“ я разчетоха по този начин, защото участваха в дълги преговори. Не намирам това развитие за притеснително, че се прекъсват преговорите, защото това съобщение ни казва, че те са прекъснати, а не прекратени. Това показва, че има вариант за тяхното завършване с успех. Нека не драматизираме и да си поемем дълбоко въздух, и да дадем на политиците време да осъзнаят, че като политически представители трябва да правят нужното и необходимото да реализират правителство.
– Не ги ли чакаме обаче прекалено дълго, г-н Стефанов? През пролетта стават 4 години от началото на политическата криза.
– Прав сте да ми задавате този въпрос, но моят отговор е не. Парламентарната и партийната ни системи се намират в преходен период. Всички политически формации трябва да възприемат коалиционната култура. Никоя партия не може да управлява сама. Това се случваше само по време на мракобесния комунизъм. Партиите имаха дълго време нужда да осъзнаят това. Поради тази причина свикването с новата реалност отнема повече време, отколкото ни се иска. Демокрацията работи така – чрез избори се дава шанс на нови формации да получат политическо представителство.
– Да разбирам ли от думите Ви, че виждате все още шанс в рамките на 51-то Народно събрание да бъде създадено управляващо мнозинство?
– Може да се случи, но това е въпрос с повишена трудност. Докато работим с избори, въпреки всичките усилия на партиите да срутят доверието в изборния процес, нещата са здравословни и добри. Демокрацията се ревитализира с всеки нов изборен цикъл. Просто на нас ни се събра твърде много за твърде кратко време. Но ако това е цената да оздравим процесите в държавата и да тръгнем в добра посока, нека бъде така.
– Да се върнем върху преговорите. Фигурата на премиера или на главния прокурор тежи повече, за да не се стига до разбирателство на този етап? Толкова ли е важна в действителност датата 16 януари, когато евентуално Борислав Сарафов може да бъде избран за главен прокурор?
– Не мога да кажа, защото не съм запознат с хода на преговорите. Няма подробна официална информация, което отваря врата за спекулации. Ще ми се да смятам, че фигурите не са централни в този процес. Преговори трябва да се водят върху политики, цели, път за тяхната реализация. Накрая трябва да дойдат конкретните имена. Премиерът е много важен, разбира се. Има нужда от ярки, политически подкрепени лица за толкова важни постове като министри и министър-председател. На този етап очевидно има проблем с избистрянето на профила на бъдещия премиер.
За мен е важно кой е главен прокурор, защото той има огромно влияние върху тази доста авторитаризирана структура, но не по-маловажно е какъв проект за промени в съдебната система би бил внесен в Народното събрание, ако бъде съставено управляващо мнозинство. Когато се преформатира Висшият съдебен съвет и се развържат едни възли, които сега са стегнати, няма да има значение кой е на даден пост, а какво се върши. Ние в България имаме проблем с това кой стои под светлината на прожекторите, а не каква работа върши.
Интервюто подготви:
Десислав ТЕНЕВ
