Политологът Любомир Стефанов пред „Старозагорски новини“: Първото място на изборите ще бъде без значение, ако няма условия за съставяне на редовен кабинет

516
Политологът Любомир Стефанов

 – Г-н Стефанов, поредната предизборна кампания навлезе във финалната си фаза. Показват ли партиите и политиците нещо различно и мотивиращо за избирателите?

– Кампания за мен отсъства. Ако я наречем вяла, това ще бъде комплимент. Лично аз усещам една угриженост, едно притеснение, че отново няма решение на големия въпрос с политическата криза. Ставаме свидетели на поредното преповтаряне на едни клишета и лозунги, на които им липса съдържание. Не виждам светлина в тунела за намиране на изход от ситуацията, в която страната се намира.

 – Може ли недоверието на избирателите да е фундаменталната причина за тази липса на предизборна кампания?

– Това със сигурност е основателна причина. За съжаление, партиите показват пълна неспособност да обяснят на избирателя защо правенето на политика не е война между враждуващи племена, а изкуство за водене на преговори, диалог и намиране на взаимноизгодно решение. Тази дисфункционалност на висшите партийни ръководства стимулира недоверието на гражданите. Витае усещането за тотална политическа безотговорност.

 – Т.е. очаквате изборите на 2 април да са поредните, в които участие основно ще вземат твърдите ядра на формациите? Напразни ли са надеждите за по-висока избирателна активност?

– В никакъв случай не изключвам възможността до урните да отидат повече хора, съпоставимо с вота на 2 октомври миналата година. Това явление обаче ще е в някакви минимални граници и няма да има особена разлика с резултата, който имахме преди 6 месеца. Едва ли избирателната активност ще скочи над 42%. Казвам това с негативизъм, но то има чисто практически измерения. Наблюдаваме социологическите изследвания, слушаме самите политици и тук е големият проблем. Партийните фигури продължават да не слушат гражданите. Политиците радикализираха хората, в резултат на което сега самите избиратели не искат да слушат политическите послания. Получава се един безкраен кръг на мънкане и мрънкане, който не е продуктивен. И накрая до избирателните секции отиват единствено пределно мотивираните – т.нар. твърди ядра на привърженици. Хартиеният вот е този, който с любопитство следя. Той е натоварен със свръх очаквания от някои политически партии. Едва ли това ще се материализира според техните нагласи. Затова и прогнозата ми е, че избирателната активност ще е в рамките на тази, което сме гледали до тук. Много ясно трябва да бъде казано, че гражданите няма безкрайно да търпят, а и сигналите в тази посока са много ясни, тази политическа безхаберност и безидейност.

 – Липсата на енергия от страна на партиите в тази предизборна кампания трябва ли да ни накара да гледаме не към задаващия се 49-и парламент, а към 50-о Народно събрание?

– Преди да даваме прогнози в тази посока, е редно да видим конституирането на новия парламент. Какъв ще е броят на формациите, които ще намерят място в 49-ото Народно събрание, ще предопредели възможността за съставяне на редовно управление. Т.е. представителство би било първата важна стъпка по добре познатия път за излизане от политическата криза. Това е важната неизвестна, а не толкова кой ще е първи, защото фаворизираните формации в последната година и половина са си разменяли местата в челото, но това не се отразява особено на политическото небитие, в което България се намира. Крайно време е законодателната власт да възстанови своята водеща роля в нашата парламентарна република. Това може да се случи с гласовете на определяните като периферни партии, ако те преминат 4% бариера.

 – Дотолкова ли не е важен победителят, г-н Стефанов?

– Серията от избори в изминалите 2 години показаха категорично, че не победителят е важен, а кой може да управлява стабилно. Същевременно ситуацията е такава, че не мога да очаквам гласовете на българските избиратели да излъчат формация, която осезаемо да излезе напред с някаква значима разлика. Който и да заеме първата позиция, ще му бъде изключително трудно да състави правителство. Излъчването на редовен кабинет не е въпрос на подредбата в изборния ден, а преди всичко на узряване на тези хора, които се определят като политическа класа и елит. Ако в заключителните дни до края на предизборната кампания не се създаде среда и форма на комуникация, за да бъдат преодолявани различията, а останем в положението на воюващи племена и кланове, нищо от това, което имахме в предишния парламент, няма да се промени. Отново ще наблюдаваме партийни борби, а за извинение политиците ще ползват президента Румен Радев. Ако и държавният глава с поведението, което има, не успее да мотивира формациите да намерят компромис, не зная какво точно трябва да се случи, за да излезе страната от политическата криза. Затова казвам, че няма значение кой ще бъде първи или втори, ако няма условия за съставяне на редовно управление, ако липсва основата, стъпила на диалога. На държавата не й трябва кабинет-еднодневка, а стабилно управление, което да създаде предвидимост за период от поне две години. В този времеви хоризонт двете цели следва да бъдат членство в Шенген и приемането на еврото.

Убедителни ли са заявките на политическите формации, че могат да реализират управление?

– Да, декларативно желание се вижда. По същество обаче съм скептичен, че това може да бъде реализирано, тъй като тази стъпка минава през метаморфоза на твърдите партийни ядра, на които да бъде категорично и ясно обяснено какво трябва да бъде направено, а не какво бихме искали да се случи. Това са две различни измерения. Затова съм скептичен. Именно изграждането на комуникация е една от основните функции на политиците. Лесно е да се разделя, трудно е да се събира. Политическите ни представители твърде много говорят за смисъла на девиза, който стои над централния вход на Народното събрание, но така и не успяват да го напълнят със съдържание. Ще се повторя, но е време държавата да влезе в правилния коловоз. Надявам се, че в следващите седмици няма да ставаме свидетели на извинителен тон от парламентарно представените партии, които да ни обясняват, че друг е виновен. И тук е мястото ясно да посоча, че правителство на малцинството е екзотика. Българският политически процес след 1990 г. ясно показва, че управлението се формира около коалиции. Това е нормалното за страната ни. Колкото по-бързо политиците разберат тази реалност, толкова по-прагматични ще бъдат техните действия. Българските граждани никога в изминалите 33 г. не са давали властта само на една партия.

 – Ще пречи или ще подпомага излъчването на редовно управление един фрагментиран парламент?

– Няма еднозначен отговор. Зависи от самите политически сили. Противно на схващането смятам, че фрагментарността, раздробеността на парламента не е задължително нещо лошо. Това отразява социалната картина и нагласите в самото общество. Ако след 2 април се запази сюжетната линия – партии, които воюват помежду си, това със сигурност няма да произведе резултат.

 – В изминалите 3 седмици почти непрестанно се коментираше подсигуряването и изпълнението на изборните правила – видеозаснемане, паравани за тъмните стаи, интернет връзката и т.н. По-сигурни ли ще бъдат тези избори от отминалите през октомври?

– Категорично не. Дефицитът не е там. Проблемите са много, но един от тях, който за мен се набива на очи, е липсата на устойчива изборна администрация, която да работи по повторяем модел. Това изключва промяната на инструкциите през 2-3 месеца, които виждаме с непрестанните реформи в Изборния кодекс. Политиците трябва внимателно и безпристрастно да четат анализите, които ЦИК прави, за отминалия изборен цикъл. И преди всичко да се даде възможност на една такава администрация да работи спокойно. Може би е време да изритаме партиите от ЦИК и да професионализираме изборната администрация, за да може тя да си влезе пълноценно във функциите, а не да бъде политическа изтривалка за едно или друго политическо мнозинство. Камерите и хартиената бюлетина, всички тези щуротии, по никакъв начин не повишават доверието на избирателите в самия процес, нито се ограничава възможността за манипулации и машинации на вота.

 – Ще затруднят ли новите правила секционните комисии при отчитането на вота?

– Неизменно. Липсата на устойчивост, на предвидимост на изборните правила генерира след себе си само и единствено затруднения, свързани със сбъркани протоколи, многократно коригирани, преправяни и променяни, което създава забавяне. И това възбужда недоверие към самия процес.

 – Много или малко са 150 лв. за един глас, г-н Стефанов? Остойностяването е на служебния министър на вътрешните работи.

– Това са ненужни инсинуации. Вътрешният министър може да говори каквото си поиска, но да не забравя, че е администратор на тази позиция, която заема, а не е политическо лице. Подобни изказвания влияят на кампанията. След като е добре запознат за мизата, да беше арестувал търговците на гласове, да ги покаже пред медиите и да обяви, че тези хора са осигурили или взели по 150 лв. за глас. Всичко останало са действия, които подкопават доверието в изборния процес и само идват, за да покажат, че МВР не си върши работата и реагира постфактум.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ