Истинско цунами от аплодисменти връхлетя залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ вечерта на 3 май. Причината бе една позакъсняла (с близо 9 години) премиера-спектакъл под надслов „Мъдростта и музиката на Мексико“ на родна почва.
Писаният през 2008 г. във Виена и появил се у нас през 2016-а философски роман-притча „Ерата на Шестото слънце – Пробуждането“ на родената в семейството на художника Михаил Косев – Добромира (Мира), се оказа изненадващо интересна за разноликата публика.
Повечето от присъстващите бяха дошли най-вече за спомена от малката Мира, която едва на 9 години пише пиеса за куклен театър, а на 14 заминава за Габрово, където учи хуманитаристика с латински език и изкуствознание в Националната Априловска гимназия, за да продължи с Философския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“, а оттам за Австрия.
За броени минути обаче легендите за древните толтеки, техните вярвания и разбирания за света и човешкия род, поднесени елегантно от авторката заедно с мексиканските песни в изпълнение на съпруга й, познатия на старозагорските меломани баритон Руси, грабнаха аудиторията, която така и не разбра как бързо изтекоха първите 60 минути.
Самата авторка представя романа си с думите: „Силата на древно учение ще ви докосне трайно или мимолетно, но индивидуално и решаващо. Понякога малките детайли са тези, които определят остатъка и смисъла на един живот. Кои от тях можем да разпознаем веднага, да вярваме ли в случайността, умеем ли да сънуваме, тълкуваме, анализираме, да бъдем смели и най-важното умеем ли да обичаме?
Никоя древна мъдрост не е достатъчно разгадана, но всеки човек иска да открие своята предопределеност. Великата загадка се състои в това да разберем кои сме в действителност и да изберем собствения си път, пробудени.“
Книгата нямаше да бъде същата, ако ги нямаше илюстрациите и корицата, създадени от Михаил Косев, който е приобщил посланието на рисунките към личното обръщение на Мира: „Иска ми се човечеството да се завърне в себе си, в божествената си същност на свободно и творящо същество – отново и завинаги!“.
Христо ХРИСТОВ
