Петиция призовава министър Банов държавата да купи къща със стенописи от Иван Милев

735
Стоянстайновата къща, за която наследниците й искат 500 000 евро. Архивният документ, който доказва, че наследниците на Стайновата къща са били обезвъзмездени

Наследниците на имота го продават за 1 млн. лева. Според съдебен документ обаче навремето те са били обезщетени

601 българи сложиха подписи под петиция, призоваваща министъра на културата Боил Банов и кмета на Казанлък да вземат отношение по обявената продажба на недвижим паметник на културата в Града на розите: къща на Стоянстайновия род с единствено оцелелите през десетилетията стенописи на гениалния художник Иван Милев.

Инициатор на обръщението към двете институции е изкуствоведът проф. д-р Милена Георгиева, която е почетен член на Фондация „Чудомир“. Сред първите подкрепили я са писателите Георги Господинов, Марин Бодаков, Кристин Димитрова, Силвия Чолева, проф. Алберт Бенбасат и много други от почти цялата страна. Подписката стартира в късните вечерни часове на 24 февруари.

Участниците в нея припомнят, че двуетажната къща е строена по проект на знаменития арх. Никола Занков, а интериорът и стенописите са дело на току-що завършилия през 1925 година Художествената академия Иван Милев. На практика те са единствено запазените негови стенописи, след като по време на бомбардировките над София през 40-те години на ХХ в. голяма част от наследството му е унищожено.

Участниците в петицията настояват държавата и общината да откупят сградата от наследниците и да я превърнат в музей на гениалния художник, който умира от инфлуенца на 25 януари 1927 г., преди да навърши 30 години.

Мнозина от положилите подписите си под обръщението напомнят, че буквално на метри се намира къщата на композитора Петко Стайнов, която е реставрирана и превърната в музей. Според тях при сходна съдба на Стоян Стайновата къща там ще се оформи културен център.

„Сега е моментът да се погрижим за това наследство и то да стане общонародно и общодостъпно! Нека не пропускаме този невероятен шанс за град Казанлък и за българската култура!

Призоваваме г-жа Галина Стоянова – кмет на гр. Казанлък, Общинския съвет на Казанлък и неговите културни подразделения, Министерство на културата – в лицето на г-н Боил Банов, да вземат отношение към продажбата на Стайновата къща и превръщането й в музей на художника Иван Милев! Във Вашите ръце са визията и по-нататъшните възможности за привличане на средства чрез дарения или по европейски програми за такова достойно дело. Моля Ви, не допускайте мъчителната сага с къщата-музей на Пейо Яворов в София да се повтори и тук“, се казва на финала на петицията.

Петър ХРИСТОВ

Б.Р. Наследниците на Стайновата къща защо не последват
примера на наследника на Петко Стайнов?

„Сега е моментът да се погрижим за това наследство и то да остане общонародно и общодостъпно! Нека да не пропускаме невероятен шанс за град Казанлък и за българската култура“, гласят финалните акорди от петицията, подписана от стотици граждани, в това число и знакови български интелектуалци.

Въпросът е защо се сетиха сега, след като през годините са били проиграни всички шансове имотът да остане държавна или общинска собственост, а доскоро въпросният паметник на културата се е предлагал за нощувки в платформата booking.

Според пубикуваната в сайт за недвижими имоти информация сегашните наследници на Стайновата къща я продават за 500 000 евро заради статута й и трудността им да я поддържат.

Но пък наличните архиви, до които успя да се добере медията ни, сочат, че собствениците по времето на социализма са били обезщетени след национализирането й.

Това е посочено в Решение No 15/16.02.1994 г. на Старозагорски окръжен съд, според което през 1975 г. къщата е отчуждена за „Къща-музей на Иван Милев“, което през годините не се случва. Наследници тогава са Минка Златева и Александър Манев. Манев е получил парично обезщетение за своя дял от имота, а Златева е била настанена в тристаен държавен апартамент, който по-късно, през 1979 г., е закупила, а след смъртта й наследниците й го продават на Община Казанлък. Защо се е случила тази врътка с Минка Златева едва ли някога ще стане ясно, но пък към момента в Община Казанлък няма документи, удостоверяващи, че другият наследник е върнал парите след решението на съда имотът да бъде реституиран.

В съдебното решение на Окръжен съд – Стара Загора, от 1994 г. обаче има и друг интересен момент. В периода 1982 – 1986 г. от Националния институт по паметниците на културата е извършена реставрация на стенописите на стойност 134 439 лв., осигурени от държавата. Респективно, които съдът не е взел предвид.

Изключително любопитен е и фактът, че през 2019 г. къщата отново е била реставрирана и като такава е била номинирана за Наградата за реставрация на годината. След проверка, извършена от представител на Община Казанлък, обаче се установява, че в националния документален архив на НИНКН за въпросната реставрация не е внасян проект за съгласуване по Закона за културното наследство. Не е заявявана виза за проектиране, както и не е внасяна за одобрение проектна документация и не е издавано разрешение за строеж от Община Казанлък, а приемането на изпълнените реставрационни дейности не е извършено от комисия, назначена от министъра на културата, каквото е изискването на чл. 83 от Закона за културното наследство. И което е изключително тежко нарушение на ЗКН, предвид че обектът е със статут от национално значение.

Стартиралата понастоящем петиция за запазването на Стайновата къща със сигурност има емоционален момент, но преди държавата да вземе решение, е редно прокуратурата да установи подробностите с въпросния имот.

А пък, ако идеята е да се оформи още един културен център в турстическата дестинация Казанлък, въпросът е защо настоящите наследници на къщата не я дарят. Така, както направи синът на известния композитор Петко Стайнов – арх. Стефан Стайнов, който дари бащиния си имот на Казанлък и където там сега има музейна експозиция на именития композитор???

(СН)