От Стара Загора и Габрово започва подписка за връх Свети Никола

650
Пред султанския съд, година след разгрома при старопланинския проход Сюлейман паша говорел за връх Свети Никола

На два пъти по времето на социализма името на старопланинския връх е било променяно – първо на Столетов връх, след това на връх Шипка

Нова подписка с искане до президента Румен Радев да бъде върнато най-старото име Свети Никола на старопланинския връх, където през 1935 година е осветен от цар Борис III Паметникът на свободата, тръгва от Стара Загора и Габрово. Обществената инициатива е провокирана от новото изследване на историка проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ под надслов „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“. В томчето, издадено преди броени дни от ИК „Български бестселър“, ученият припомня, че по силата на тоталитарен указ от 1977 година в момента на сакралния за българи и руси старопланински проход има два върха с едно и също име Шипка.

По-високият (1326 м), на който е монументът, фигурира в десетки карти (руски и немски отпреди и по време на Освободителната руско-турска война) като Свети Никола. В съседство е и истинският, възпят от дядо Вазов връх Шипка (1232 м). На него по време на войната е бил разположен командният пункт на генерал Столетов, неотдавна дори беше възстановена и землянката му.

Връх Свети Никола се споменава от пътешественика Феликс Каниц и пруския военачалник Молтке, чешкия историк Иречек и мн. др. За този топоним говори дори пред султанския съд разгромения от русите Сюлейман паша, а в стенографските протоколи от учредителното Велико народно събрание през 1879-а е взето решение на връх Свети Никола да бъде въздигнат храм-паметник.

Името на може би единствения у нас връх, кръстен преди столетия на православния светец, е сменено след 9 септември 1944 година с указ No 557 на президиума на НС на НРБ от 17 ноември 1951 г. и става Столетов връх. Със същия указ е преименуван и връх Али ботуш на планината Славянка, който става Гоцев връх. 26 години по-късно, след докладна от някогашния първи секретар на ОК на БКП – Стара Загора, Вълчо Найденов, Тодор Живков, в качеството си на председател на Държавния съвет, го прекръщава в Шипка.

Сред дошлите за представянето на новото научно изследване беше и бившият дългогодишен окръжен съдия Стефан Саранеделчев, който от години ратува за поправяне на историческата неправда

Второто преименуване води до пълно объркване както сред историци, така и сред екскурзоводи, които се чудят как да представят пред туристите сраженията за отбраната на прохода, коментира проф. д-р Петков. Той е категоричен, че прекръщаването е станало под натиска на група местни „патриоти“, макар самият Живков много добре да е знаел истината. Запазено е негово слово, произнесено на 25 август 1957 г., в което някогашният Първи заявява: „Тук, на старопланинските върхове Шипка и Столетов…“. Под сурдинка се разказва, че смяната дошла след недоволство от страна на Леонид Брежнев, че чутовният връх е кръстен на… императорски генерал.

Искания за възстановяване на името Свети Никола е имало вече на два пъти, напомни ученият пред многобройната публика в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора в петък. През 2014 година едното е стигнало до президента Росен Плевнелиев, но той отказал, като аргументите много напомняли аргументите от Живково време. Имало и втори опит, но в началото на 2017 година неофициалният отказ бил „копие“ на първия.

Проф. Петко Ст. Петков е инициатор и за поклонението в памет на Васил Левски да става на 18, а не на 19 февруари, така както е според използвания у нас Григориански календар.

Христо ХРИСТОВ