От природен газ към водород – от трън та на глог, че е по-висок

1469
Инж. Щерьо Щерев, зам.-председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия

Кратка информация за „зелените“ еколози, политици и самозвани енергетици, които са отсъствали не само от лекциите по климатология и радеят за водорода като основна енергийна суровина на „светлото зелено бъдеще“, спасила Земята от прекомерно затопляне.

Водните пари и парниковият ефект

Парниковите газове са газовете в атмосферата, които абсорбират и излъчват радиация в инфрачервения спектър. Този процес стои в основата на парниковия ефект. Основните парникови газове в атмосферата на Земята са: водна пара, въглероден двуокис, метан, диазотен оксид и озон. Те влияят силно на температурата на Земята и без тях земната повърхност би била с около 33 °C по-студена, отколкото е сега. Водните пари са естествен парников газ, който е отговорен за 36% до 66% от парниковия ефект. По отношение на масата, водните пари са много по-разпространени (около 0,3% от атмосферната маса, в сравнение с около 0,06% за СО2), както и приблизително 80% от всички парникови газове по маса (приблизително 90 обемни %). Ако се реализират директивите на Брюксел в полза на ВЕИ и водородното бъдеще в замяна на изкопаемите енергийни суровини в планетарен мащаб, то вместо 36,5 милиарда тона емисии на СО2 към 2019 година /без да се отчита необходимото задоволяване на непрекъснато растящите енергийни потребности и евентуален отказ от ядрена енергетика/ ще се емитират няколко десетки милиарда тона водни пари в атмосферата. Те ще са продукт на водородната електро-енергетика, от топлофикационните централи на водород, от индустрията използваща водород…

Като се има предвид, че металите и материалите, от които се изработват и монтират ВЕИ-парковете, като мед, алуминий, кобалт, литий, паладий, платина и много други рядкоземни метали, а също цимент и стомана за фундаментите, които са високо енергоемки и неизбежно свързани с емисии на СО2, дали ще се намали парниковият ефект, или ще се мултиплицира многократно? Освен това за производството на водород ще се използва вода с определен химически състав, на който отговаря най-вече питейната вода, която е дефицитна в много региони в света, та дори и в Европа. Не случайно Германия и Франция планират да внасят от други страни необходимият им водород. Брюкселските „зелени“ идеолози предлагат изграждане на големи фотоволтаични и ветрови паркове в Северна Африка, като електрическата енергия от тях да се използва за производство на водород, без да се съобразяват с проблемите на местните жители, които и сега страдат от липсата на достатъчно питейна вода. Резултатът от „зелената революция“ ще бъде за мнозинството жители на планетата като в поговорката: „От трън та на глог, че е по-висок“. Парниковият ефект вместо да се намали ще се увеличи многократно, но богатите страни ще станат още по богати, а бавно развиващите се страни ще обеднеят безнадеждно, за съжаление България е сред последните.

Дали парниковите газове са единствените виновници за изменението на климата на Земята и особено набеденият СО2, или това обслужва определени корпоративни и политически интереси? Идеолозите на „зелената революция“ упорито пренебрегват научните аргументи на редица многоуважавани, световно известни учени за влиянието на космическите сили, на слънчевите радиационни цикли, на тектоничните процеси в дълбините на нашата планета и т.н. Ако си представим Земята като гигантска ракета, поредицата от вулканични изригвания кумулират ефекта на кратки включвания на помощните ракетни двигатели за корекция на траекторията й. Може би под тяхно въздействие Земята няколкократно е разменяла полюсите си. Твърде вероятно е те да променят наклона на земната ос и скорост й на въртене около нея. Всяка една от тези промени влияе на океанските течения и движението на въздушните маси, съответно на локалните климати. С промяната на ъгъла на наклона на земната ос се променя ъгъла на огряване на земната повърхност от Слънцето, съответно на количеството енергия, което достига до нея. Промяната на параметрите на земната орбита може да промени глобалния климат както към затопляне, така и към нов ледников период, в зависимост от размера на ексцентричността на орбитата й, т.е. дали Земята се приближава до Слънцето или се отдалечава от него. А тези природни процеси са независими от желанията ни и от всякакви човешки дейности.

Напоследък много „самозвани“ енергетици пропагандират идеите на Мао Дзе Дун от преди 60 години налагани с директиви и датзибау: „всяко китайско семейство – металурзи, всеки дом – с доменна пещ“, но под нова форма: „всеки дом – производител на електроенергия от ВЕИ за собствени нужди, а излишъците за продан“. Същевременно се отричат като остарели концепциите за ползване на АЕЦ и ТЕЦ на лигнитни въглища за базови мощности, както в националните енергийни системи, така и в Обединената европейска, енергийна система. Популистките им внушения включват уверения, че такава обединена енергийна система от десетки милиони малки и по-големи ВЕИ инсталации ще се управлява от мощни компютърни центрове. Не знам, как те си представят управлението и поддържането на качеството на електроенергията / напрежение, реактивна, активна мощности и честота/ в такава система от безброй неуправляеми малки и големи енергийни ВЕИ без участието на базови централи?!? ВЕЦ не могат да ги заместят и да бъдат абсолютни гаранти, защото зависят от наличието на достатъчно вода в язовирите им и то преди всичко за питейни и домакински нужди. Не се съмнявам, че има талантливи компютърни програмисти, които могат да разработят такава програма, но в същото време има и не по-малко талантливи хакери, които с удоволствие или срещу съответно заплащане биха я разбили.  Само за по-малко от година и половина Европейската енергийна система на няколко пъти бе пред разпад, било от човешка грешка, било от претоварване и недостиг на електроенергия или от излишък на такава от ВЕИ. Не съм сигурен, дали пропагандаторите на тази „модерна европейска, енергийна стратегия“ си представят размера на финансово-икономическите щети, които ще понесат европейските страни, членки на Съюза, при един разпад на системата?

В момента редица европейски страни изпитват енергиен „глад“, тъй като има сериозен недостиг на природен газ. Запасите в европейските газохранилища са под необходимия за сезона минимум. Запълването им за зимата сериозно закъснява. Намаленият добив и доставки от норвежките находища не се компенсира от незначително увеличените доставки на руски газ. А корабите с втечнен такъв /LNG/ се пренасочват към източно-азиатските пазари, където търсенето е много по-голямо и съответно цената му е много по-висока. За това много страни, между които са Германия и Франция, се обръщат към въглищата, чиято цена също скочи на световните пазари. Ако тази тенденция се запази и през следващите 6-7 месеца, то и изнежените западно-европейски граждани ще разберат, какво е да плащаш скъп природен газ и скъпа електроенергия, и да мръзнеш. Тогава може и да проявят разбиране, защо източно-европейските граждани искат да запазят по-дълго в работа не само въглищните си мини и ТЕЦ, но и АЕЦ. При такава перспектива на непрекъснат ръст на цените на енергоносителите, закриването на базови мощности ще бъде последвано от финансово-икономическа катастрофа с непредвидими последствия. Прагматичните германци и честолюбивите французи едва ли ще допуснат недостигът на електрическа енергия и природен газ в домовете им да стане ежедневие, а страните им да се превърнат в треторазрядни индустриални държави в световен мащаб. Техните управляващи политици сигурно не са забравили недоволството на парижани и протестите на „жълтите жилетки“. При една студена зима те могат да се повторят в много по-големи мащаби и с разрушителна сила в цяла Европа.

Като се има предвид гореизложеното, е твърде самонадеяно от страна на „зелените“ европейски политици да си мислят, че са в позиция да наложат своите енергийни „екологоопазващи политики“ в световен мащаб. Страни като Индия, Китай, Русия, САЩ, Япония и Южноафриканската република, да не говорим за арабските страни, Индонезия и южноамериканските страни няма да приемат тенденциознно облагане с митнически такси на индустриалните им въглеродно обременени стоки и привелигировано отношение към вноса на индустриални суровини за производство на ВЕИ-съоръжения в Европейския съюз. Точно Индия, Китай, Русия, ЮАР и южноамериканските държави са основните износители на мед, алуминий, кобалт, литий, паладий, платина и много други рядкоземни метали, чийто добив и преработка са въглеродно обременени, но без тях европейските корпорации, които щедро спонсорират „зелената революция“ ще спрат производството на електромобили и ВЕИ-съоръжения. Световната търговска организация със сигурност няма да приеме „зелените“ митнически политики на управляващите в Брюксел.

Самозваните български „енергетици“ да не се престарават в стремежа си да се харесат на чуждестранните си спонсори и да погребват минно-енергийния комплекс „Марица изток“. Замяната му с парогазови централи не е обосновано технико-икономически:

– Инвестициите в такива нови мощности са възвратими за не по-малък експлоатационен срок от 15 години;

– Експлоатационният им хоризонт е до 2030 година в съответствие с европейските директиви;

– Цената на природния газ расте непрекъснато в съответствие ръста на търсенето му;

– Емисиите на СО2 ще бъдат два пъти по-малко, но цената му до тогава ще се удвои.

– Цената на произвежданата електроенергия ще бъде изключителн висока и непосилна за битовите и индустриалните потребители.

Замяната на комплекса с ВЕИ и водородни инсталации към настоящия момент е също високо рискова авантюра, за която някой трябва да поеме персонална, а не политическа отговорност. Големите индустриални европейски и извъневропейски държави, независимо от „зелената“ си климатична риторика няма да затворят преди 2040 година базовите си централи на местни и дори на вносни въглища, а също и атомните си централи в строеж и в проект. Такова е реалното поведение на Франция и Германия в ЕС, на Индия, Китай, Русия и др.

„Зелените“ еко-активисти от Независимите правителствени организации, но зависими от чужди спонсори, да преосмислят клевтническите си доклади до Брюксел, в които определят България като една от най-замърсяващите страни в Европа и света. Да се запознаят с информацията от Global Carbon Atlas за 2019 година, дадена в приложената таблица и да осъзнаят отговорността, която носят пред сънародниците си за погрома над българската енергетика и икономика. България, най-бедната европейска държава, е намалила въглеродните си емисии от 105 млн.т. към базовата 1990 година на 42 млн.т. към 2019 година – преди епидемията, което е намаление с 60% и недостигнато от друга европейска държава, дори и от тези, които ни се дават за пример – Испания, Финландия и от идеолозите на „зелената революция“ – най- богатите страни в Европа: Англия, Германия, Норвегия, Франция и Швеция. От енергийна, икономическа и социална гледна точка потенциалът на Минно-енергийния комплекс „Марица изток“ трябва да се запази през следващите 15 – 20 години. Другата алтернатива е икономическа и социална разруха на държавата ни.

Инж. Щерьо ЩEРЕВ, заместник-председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия