От КНСБ настояват правителството да гарантира 5-годишна работа на комплекс „Марица изток“

240
Пламен Димитров

КНСБ предлага дългът, натрупан от Българския енергиен холдинг (БЕХ) в резултат на политически решения, да бъде преоформен и поет от държавата през Министерството на финансите. Тази стъпка предложи при посещението си в ТЕЦ „Марица изток 2“ в сряда президентът на синдикалната организация Пламен Димитров. По думите му дефицитът за БЕХ възлиза на над 4 млрд. лв., като голяма част от сумата е генерирана в резултат на нереализирания до момента проект за втора атомна централа в Белене. „Това е голяма сума, която тежи на БЕХ. Говорим за неизпълнения проект „Белене“ и за т.нар. тарифни дефицити, които се трупаха в годините и за които дори КЕВР призна. Ако това задължение не бъде преоформено и свалено от БЕХ, то поставя допълнителни заплахи за поемането на финансовата тежест от заплащането на емисии. Затова БЕХ трябва да отпише тези дългове и да ги прехвърли към Министерството на финансите“, обясни предложението на КНСБ Пламен Димитров.

За да бъде гарантирана работата на заетите в дружествата на комплекс „Марица изток“, президентът на КНСБ настоя правителството и министърът на енергетиката Теменужка Петкова да изготвят 5-годишен план за развитието на комплекса.

„Приказките са много, обещанията – също, но неяснотите и притесненията остават. Те тегнат над главите на хората в „Марица изток“, подчерта Димитров.

Според синдикалиста ЕК втвърдява тона по отношение на действията на България около „Зелената сделка“. В тази връзка Пламен Димитров отбеляза, че Комисията иска от държавата да покаже как точно субсидиите към въгледобивния сектор ще бъдат елиминирани. „На практика ЕК ни казва, че иска да види ясни ангажименти по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост за бъдещето на въгледобивните предприятия. Тук Министерството на енергетиката трябва час по-скоро да отговори, гарантирайки 5-годишния хоризонт пред комплекса „Марица изток“, смята Димитров.

Синдикалният лидер изрази и притеснение, че държавата закъснява с това да ревизира държавната енергийна стратегия, която, според него, е неактуална на фона на завишените намерения на ЕС за съкращаване на вредните емисии. В тази връзка Пламен Димитров постави въпроса за бъдещето на базовите мощности у нас.

В дългосрочен план КНСБ вижда възможности за изграждане на високоенергийни акумулиращи системи на територията на комплекс „Марица изток“. Сред възможностите попада и пилотна инсталация за водородно гориво. „Това не означава, че едното е за сметка на другото. Ние сме категорично за 5-годишен хоризонт за въгледобива, което няма да стане с гарантиране на добив от 20 млн. тона годишно. Нужно е повече. Така или иначе посока е зададена – върви се към преход. Той ще стъпва на база на регионални планове, за които КНСБ настоява да има предвидено място за синдикалните организации и местните общности“, обясни Пламен Димитров.

По-рано през деня президентът на КНСБ се е срещнал с представители на организациите на синдиката в управлението на „Мини Марица-изток“ ЕАД, като основният акцент е бил свързан със „Зелената сделка“ и запазването на заплатите на миньорите. Същия ден Пламен Димитров е провел среща и с кмета на Стара Загора. Основната тема на разговор отново е била „Зелената сделка“ и бъдещето на комплекса „Марица изток“. Обсъдена е била и възможността да бъде търсен ресурс за подпомагане на общините за развитие на малките проекти за модерни централи за комбинирано електропроизводство.

Живко ИВАНОВ