Откровена изповед на един български инженер: Образованието, глупаци! *

397
Сградата на Държавната политехника (след това ВМЕИ "В. И. Ленин", София)

Поводите за тази моя статия са няколко. Първо – постоянният срив на нашето образование – средно и висше, в т.ч. и техническото. Наскоро бяха обявени резултатите от поредното изследване на международната организация PISA за качество на образованието в света! България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците и с най-голям спад от всички 79 изследвани страни! И второ, опитите на съвременните соросоидни либерали да внушават, че образованието по „онова време“ е било извършвано изключително от съветски възпитаници и други подобни „шменти капели“!

Завършил съм Висшия машинно-електротехнически институт (сега – Технически университет) в София, специалност „Хидравлични машини и съоръжения“, в Енерго-машиностроителния факултет и съм работил в системата на хидравликата в Казанлък! За разлика от някои всичкоНЕзнаещи неграмотници, социолози, политолози, журналисти и „вся остальная….“, аз все пак познавах и голяма част от българската икономика! Ето защо първо бих искал да разкажа за някои мои професори от времето, когато бях студент:

Професор Георги Брадистилов

Проф.Георги Брадистилов

Георги Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. в Панагюрище. След завършване на гимназия,следва математика в Софийския университет и завършва тази специалност с отличие през 1927 г. Скоро след това е назначен за редовен асистент по математика, главно за упражненията по диференциално и интегрално смятане и висша алгебра. През 1931-32 г. специализира в Сорбоната, а през 1937-38 г. – в Мюнхенския университет, където защитава докторат. През 1958 г. става „доктор на науките“ в СУ.

От 1943 г. Георги Брадистилов, едва 39-годишен, е вече професор и завеждащ катедрата по приложна математика в Държавната политехника в София (след това ВМЕИ, Технически университет, а сега -„Квадрат 500“). След разделяне на политехниката на отделни висши технически институти, проф. Брадистилов заема същата длъжност във ВМЕИ до 1971 г. До 1948 г. е ректор на института.

Той беше легенда за всички студенти във ВМЕИ, известен с прякора си „Брадата“! Ние търсихме само неговите учебници, които се бяха превърнали в реликви. И досега няма преподавател, за когото да са се разказвали повече вицове. Имаше даже и специална песен, по музиката на „Зайченцето бяло“. Т.н. – „професор“ по математика Михаил Константинов, който е известен с телевизионните си изяви и „подвизите “ си в ЦИК, не можеше да бъде дори асистент на Брадата!

Един от многобройните вицове за Брадата гласеше: „Веднъж слагат във Фоайето една голяма карикатура на проф. Брадистилов в бяла престилка, целият опръскан с кръв, сече глави! През това време професорът минава и Димо шефа (прочут студент, следвал 26 години и завършил на 45 години) го хваща фамилиарно под лакът и го завежда при карикатурата, пред която са се събрали студенти. Проф. Брадистилов поглежда карикатурата и казва: „Докато има телета, ще има и касапи!“

На т.н. „Стена на славата“ в историческия музей на родното му Панагюрище, барелефът на проф. Брадистилов е редом с този на Райна Княгиня, с което панагюрци са се преклонили не само пред героите от Априлското въстание, но и пред съвременното знание!

Професор Саздо Иванов

Професор Саздо Иванов

Проф. Саздо Иванов е роден на 2 април 1899 г. в гр.Трън. Завършва през 1924 г. Софийския университет „Климент Охридски“, специалност физика и математика . Специализира по полупроводници в Политехниката, Мюнхен (1937 – 1938). Той е  последният ректор на Държавната политехника (1951 – 1953) и първи ректор на Машинно-електротехническия институт (1953 – 1960) в София. Основни области на неговата научна и преподавателска дейност са: обща физика, физика на диелектриците и полупроводниците, квантови генератори, полупроводници-термистори. Един от създателите през 1968 г. на Международната лаборатория за силни магнитни полета и ниски температури във Вроцлав, Полша.

Месеци наред по Канал 1 тече кампанията „60 години БНТ“! Но такива като Драго Чая не казаха и дума за това: КОЙ и КАК създаде българската телевизия? А истината е една:

Още през 1951 г., като ректор на Държавната политехника проф. Саздо Иванов създава екип, който на 16 май 1953 г. за първи път осъществява стабилно телевизионно предаване – по кабел, от зала до друга зала. На покрива на сградата на Политехниката са поставени 2 предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталният център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – 2 пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от камера и стара киномашина, а „Българска кинематография“ предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

Проф.Саздо Иванов и неговият екип, в импровизираното телевизионно студио в Държавната политехника (1954г.)

Да, за начало на телевизията официално се счита 1959 г., защото тогава се излъчва първото пряко предаване – на 7 ноември, от манифестацията за Октомврийската революция, и се построява телевизионната кула!

Но Драго Чая така и не направи специално предаване за Саздо Иванов и за първите телевизионни излъчвания?!

Нещо повече, сградата на политехниката (която след това беше сграда само на моя ВМЕИ), сега е „квадрат 500“! И когато Главният мултак на републиката – Веждито, откриваше ремонта й, не каза дори дума в знак на благодарност на онези велики личности и мои преподаватели, които построиха тази сграда, както и за това,че първото телевизионно предаване е било излъчено именно от тази сграда, от кабинета на проф. Саздо Иванов!

Професор Васил Геров

Професор Васил Геров

Това беше моят преподавател по „водни турбини“, когото всички, в знак на огромен респект, наричахме „Водният цар“. Той е един от основателите на Държавната политехника в София, положили основите на съвременното инженерно образование у нас.

Роден е на 24 октомври 1904 г. в с. Скалско, Габровско. Завършва средното си образование в Механо-техническото училище „Д-р Никола Василияди“ в Габрово през 1923 г. Икономическата криза го кара да емигрира последователно в Турция и Франция, където през 1931 г. завършва машинно инженерство във Висшето техническо училище на гр. Нанси. До 1939 г. работи във Франция, като достига до позицията главен конструктор на фирмата за производство на помпи Diebold. След началото на II световна война през 1939 г. се връща в България и постъпва на работа последователно във ВВС и в тогавашното Министерство на благоустройството и здравеопазването. След откриването на Държавната политехника в София, през май 1946 г. е назначен за професор по хидравлични машини към Машинно-електротехническия факултет и избран за председател на отдела по машинно инженерство. През 1946 г. проф. Васил Геров създава катедра „Хидравлични машини“, на която е ръководител до 1973 г.

Със своите първи сътрудници веднага започва проектирането и изграждането на първата в България лаборатория за изследване на хидравлични машини и съоръжения – една уникална лаборатория, изпреварила с възможностите си значително времето. Влизал съм в нея редовно, почти ежедневно, тъй като в нея имаше и помпи и турбина, закупени от водещи европейски фирми! За целта, на покрива на института беше поставен огромен резервоар, от който се спускаше вода, за да задвижи водната турбина и на която се „качваше“ вода от помпите! Имаше пендел-мотор „Сименс“.

Именно тази лаборатория беше призната за НАЙ-ДОБРАТА университетска лаборатория по хидравлика в Европа! И то без европроекти и евросубсидии! Тя беше „царството“ на Водния цар – професор Васил Геров!

Но както и всичко друго, „демократичните “ хуни разрушиха през 2000-ата година тази лаборатория, заедно с всички други лаборатории, намиращи се в сградата на ВМЕИ при паметника на Васил Левски. За щастие, през 2015 г., ученикът на проф. Геров – професор Валентин Обретенов, откри възстановената и обновена лаборатория по хидравлика – наследник на лабораторията на проф. Васил Геров.

Откриване на основно обновената лаборатория по хидравлика в Техническия университет от проф. Валентин Обретенов (2015 г.)

Той беше изключително взискателен към нас. Разработвал съм при него проекти за основните два типа турбини: „Францис“ и „Пелтон“. Защитата на проекта при него беше по-трудно от защита на дипломна работа. Той ме слуша дълго и ме погледна така, че аз се почувствах като на рентген! Но той ми каза: „Колега, знаете ли, че вие май разбирате това, което сте направили“? Е, това за мен беше много по-важно от шестица (разбира се, че не получих шестица, той рядко пишеше такава). На лекциите често ни обръщаше внимание на неща от своята практика като млад инженер във Франция. Как е треперил, когато са карали проектирани от него машини някъде в Алпите и той е присъствал на тяхното пускане! Какви тежки последствия може да има явлението „кавитация“, което той е наблюдавал, на какво да обръщаме внимание в бъдещата си дейност…

Всеки специалист считаше за задължително да се консултира с проф. Геров, в т.ч. и тези от „Енергопроект“, които разработваха тогавашните ВЕЦ и ПАВЕЦ. Чакаха чинно пред кабинета му с чертежите си. Може би всяка нова ВЕЦ е минала през ръцете му!

И досега помня един случай. Беше есента на 1971 г., след някаква среща със студентите от нашия енергомашиностроителен факултет на паметника Левски, отидохме в ресторант „Берлин“ (на гърба на кино „Сердика) – ние, студенти хидравлици и топлотехници, проф.Геров и проф. Никола Тодориев – топлотехник, тогавашният ректор на ВМЕИ. Спорът между нас студентите беше – кой е по-важен за нашата енергетика. И тогава проф. Саздо Иванов, разгърна една салфетка от ресторанта и с червена писалка начерта прогнозните потребности от ток до… 2010 г.! И ясно каза, че нито хидравлиците, нито топлотехниците могат да осигурят необходимите огромни бъдещи потребности и че именно затова се строи АЕЦ „Козлодуй“!

Проф. Геров беше не само великолепен учен, но и невероятна личност. Като френски възпитаник ходеше шикозно облечен като бохем. Обичаше сака на едри карета, кадифени панталони и маркови кожени обувки. Беше полиглот. Владееше 5 езика. Имаше специален сертификат, че може да преподава на френски във френските училища. Той си беше построил фантастична триетажна къща, с голям двор, в най-скъпия софийски квартал „Лозенец“. Самият той – машинният инженер, я беше проектирал! Ходил съм там с група колеги и знам за какво говоря. Подобно нещо не бях виждал – великолепна архитектура! А вътре… нямам думи, истински дворец! Вътрешни стълби. По стените бяха поставени много картини, най-вероятно закупени във Франция. Вази и други съдове. И книги, много книги, не само технически, но и в областта на френската култура. Той можеше с часове да говори за нея като тънък познавач.

Къщата на проф. Васил Геров в кв“ Лозенец“, София

Той имаше и… пиано! И не само го имаше, но и свиреше на него. Не само това, той свиреше и на… флейта.  И даже ходеше при една професорка в консерваторията, на частни уроци по флейта.

Залата с пианото на проф. Васил Геров

Приживе, професор Васил Геров дари къщата си и цялото имане в нея на Фонд „13 века България“. Той не беше женен, нямаше наследници. Беше отдаден на науката, на студентите си и на живота. Сегашните олигарси никога няма да направят това, а той – ученият със западно образование, който цял живот е печелил с труда си, дари всичко!

Част от интериора на къщата на проф. Васил Геров

Той беше и страстен родолюбец, краевед. Написа книга за родното си село и беше погребан там – в село Скалско, а не в гробница като на фараон в Арбанаси.

Професор Иван Попов

Проф.Иван Попов

Иван Попов е роден през 1907 г във Велико Търново. Дипломира се като инженер в Тулуза, Франция. Работи в Германия и Унгария, където достига като директор на заводите „Ганц“. През 1957 г. защитава професура във ВМЕИ София и в Политехниката в Дрезден. През 1962 г. е ректор на ВМЕИ – София.

Проф.Иван Попов се счита за съвременен строител на съвременна България, баща на родната електроника, донесъл милиарди на държавата ни. За периода 1971-1989 г. у нас е произведена продукция от електронно-изчислителна техника за близо 20 млрд.лева, в т.ч. и продукция от ДЗУ – Стара Загора. По данни на ООН, България се нарежда на 10-о място в света по обем на тази техника и на 3-то място по обем на глава от населението, след САЩ и Япония!

Иван Попов е идеолог и основен двигател за построяване и на Завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора през 1973 г. Вложените за строителство и оборудване 14 милиона лева се изплащат още с производството и износа на това първо изделие за по-малко от година от редовното производство.

България беше втората в СВЕТА държава след Япония, която ПРОИЗВЕЖДАШЕ (а не сглобяваше с китайски части) компютри. Всичките електронни компоненти за компютрите СЕ ПРОЕКТИРАХА И ПРОИЗВЕЖДАХА У НАС, включително микропроцесорите и хард дисковете! По онова време в света имаше само ТРИ завода за оптични запаметяващи устройства: един в САЩ, един в Япония и един в Стара Загора (ДЗУ).

През 1984 г. с участието на проф. Иван Попов е изработен български суперкомпютър „ИЗОТ 1014-ЕС2709“, който има скорост (производителност) 120 млн. операции в секунда и бил по-бърз от съветския аналог!

Ние всички знаем и помним и за една друга дейност на проф. Иван Попов – председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България от 1977 до 1989 г. Именно по това време в цялата страна бяха построени нови, съвременни сгради на НТС, в т.ч. в Стара Загора и в Казанлък, където сега се помещава общинската администрация! Това бяха едни от най-хубавите обществени сгради в България и заслугата за тях е на проф.Иван Попов!

Проф. Иван Попов почина през 2000 г., като в последните си години е преживявал с пенсията си от.. 110 лева, защото новата, „демократична “ България се беше отказала от него и забравила, както и много други велики български учени. Ученият, спечелил милиарди и слава за България, завърши своя живот в нищета!

Тези, които представих бяха само малка част от моите преподаватели от Висшия машинно-електротехнически институт „В. И. Ленин“. Разбира се, към тях мога да прибавя цяла плеяда учени, като например академик Ангел Балевски, който също е бил ректор на ВМЕИ, но не ми е преподавал. Аз имах професор даже и по „машинно чертане“- Макс Попов, завършил в Германия. Той имаше една млада и много нахъсана асистентка. На една контролна тя ни раздаде по 1 метър обикновена тел и лист с чертеж на някаква фигура. Сядаш на масата и за определено време трябваше да се огъне телта така, че тя да отговаря на всички проекции от чертежа. Оценката беше само „да“ или „не“! Средно положение, т.е. „малко да отговаря“ нямаше! Учехме и една великолепна наука: „Дескриптивна геометрия“, която развива пространственото мислене. През 1970 г. излезе и един фантастичен учебник „Дескриптивна геометрия с анаглифни илюстрации“ на Райко Петров. Нещо като 3D цветни чертежи, които разбираш само като си поставиш специални цветни очила. И само така можеше да видиш как се пресича например хиперболичен параболоид с неправилна 12-стенна пирамида.

Според биографиите, които споменах, почти всички преподаватели бяха със западно образование и докторати в най-престижните европейски университети като Сорбоната, Мюнхен и т.н… Хора, владеещи по няколко езика и най-вече – учени, с голям принос за практиката, за икономиката на България. Те респектираха още с външността и поведението си, бяха обаятелни личности.

Тези хора създадоха хиляди инженери, които бяха в основата на българската огромна икономика преди 1989 г.! Казанлък беше градът, в който работеха може би най-много инженери на глава от населението! Да припомня за „Арсенал“, който освен инженерите по заводи, си имаше собствен Институт и База за развитие, за НИТИ, където имаше може би хиляда инженери, за Института по хидравлика и пневматика, за заводите по хидравлика, където имаше също много инженери като мен, които завършиха именно ВМЕИ!

По мое време между нас имаше жестока конкуренция, защото нямаше разни „свободни“ университети по всяко село. За едно място се състезаваха десетки кандидат-студенти. Сега университетите у нас са толкова много, че местата в тях са много повече, отколкото броя на завършващите абитуриенти! И тъй като действа принципът „парите вървят със студента/ученика“, университетите примамват кандидати с разни подаръци, в т.ч. и с томболи за леки коли! Кой ти гледа качеството, важното е парата!

Тогава за каква конкуренция и пазарна икономика може да става дума? Както наскоро каза един експерт:“ Сегашните студенти не са нивото на предишните десетокласници“! Доказателство за това е фактът, че от много години България е на едно от последните места по качество на образованието в ЕС и света, а на първо място е… Китай, а САЩ са на фаталното 13-то място.

Вече споменах за изследванията на PISA. На първо място за 2019 г , по качество на образованието е Китай. А като се има предвид, че на трето и четвърто място са Хонг Конг и Макао (вече част от Китай), може да си представим за какво китайско образование става дума!

Ще припомня, че когато Китай произвеждаше само кецове и детски хармонички, в България се произвеждаха компютри, кораби, автоматизирани стругове, електрокари, лагери, перални, асансьори, жп вагони и локомотиви, товарни кранове, електромотори, автобуси, мотоциклети, велосипеди, оптика, измервателни уреди, хладилници, телевизори, обувки, текстил и т.н.

Сега най-голямата 5G мрежа в света е в Китай.

Най-бързият влак в света също е китайски – 600 км/час, а се разработва такъв за 1000 км/час, по технологията „Маглев“ (магнитна левитация). А у нас, експресът „Чайка “ се замени с измишльотината „ускорен бърз влак“!

Китай изстреля своя ракета до тъмната  страна на Луната!

Китай вече има собствен самолет 5-о поколение и дори не купува такъв от Русия!

Китай настига и скоро ще надмине икономиката на САЩ и затова между тях се разгаря икономическа война! Нас никой не ни знае.

В Китай обръщат теченията на големи реки, за да осъществят нови плавания на кораби и за да напояват нови региони. Ние не можем да осигурим вода на Перник, а и не само на него!

И всичко това е заради огромния скок в китайското образование!

А ние, с това никакво образование, с кого ще се конкурираме?

Образованието, глупаци! Него изтървахте!

Иван ВЕЛЧЕВ

* Заглавието е алюзия към крилатата фраза на Бил Клинтън „Икономиката, глупако!“ от предизборната кампания през 1992 г.