Тя е първата българка, стъпила на червения килим в Кан през 1957 г.
Една от най-обаятелните актриси от българската сцена и кино Гинка Станчева почина на 90-годишна възраст, съобщиха от Съюза на артистите в България на 4 февруари.
„Днес се простихме с Гинка Станчева! Сърцата ни са разбити!“, написаха колегите й.
Гинка Константинова Станчева е родена на 15 юни 1932 година в София. През 1955 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и започва кариерата си в Драматичния театър в Благоевград, а след това 35 години е на сцената на Младежкия театър в София. Сред основателите е и на първия частен театър „Барбуков“, който гастролира из цялата страна от 1993 до 1898 година. Изиграла е стотици роли, известна е като първата българска Есмералда от „Парижката Света Богородица“.
Става популярна през 1957 г. с ролята си във филма „Земя“ и е първата българска актриса, стъпила на червения килим на фестивала в Кан. 19 са игралните филми с нейно участие , сред които „Любимец 13“, „Специалист по всичко“ и „Нощем с белите коне“. Партнирала си е с Апостол Карамитев, Константин Кисимов, Стефан Данаилов, Григор Вачков и още много други от най-известните родни актьори. В първия роден тв сериал „Семейство Калинкови“ /12 серии по 28 минути / през 1966 г. играе ролята на ученичката Катя. За последно застава пред камера през 2002 г. за снимките на „Асистентът“ на режисьора Илия Костов.
Именитата актриса е получила куп награди и отличия – заслужил артист, народен артист, орден „Стара планина“ първа степен за изключителни приноси към българската култура.
Спомени от архивите на
„Старозагорски новини“
„Щастлива съм , защото зрителите все още ме помнят от ролите ми на сцената на Младежкия театър, където през годините не остана кралица, която да не изиграя“, разказа през есента на 2016 година в Чирпан Гинка Станчева. Тогава тя получи платно на световноизвестния живописец Никола Манев за цялостната си актьорска работа, наградата й връчи братът на художника Добромир Манев, с когото са играли заедно в „Котаракът с чизми“. Оказа се, че това е второ платно на Никола Манев в домашната й колекция, първото получила лично от него, казвало се „Пиратският кораб“, а запознанството им датирало от преди четвърт век .
Пак в Чирпан, на метри от родния дом на Яворов актрисата сподели: „Преди седмица на улицата ме срещна мъж, който ме поздрави с реплика от моя роля в пиесата „Рози за д-р Шомов“. Не можете да си представите колко приятно ми стана. За нас, артистите аплодисментите и светлините в очите на зрителите са най-голямата награда. Другото е суета.“.
За култовия момент, когато се появява с народна носия за пръв път на червения килим в Кан, където представя филма на Захари Жандов „Земя“ по едноименната повест на Елин Пелин и по сценарий на Веселин Ханчев с усмивка казва,че идеята си била нейна, след като разбрала че няма как да се мери с тоалетите на западните звезди.
„А аз бях с една обикновена рокличка, просто времената бяха такива, бедни отвсякъде. Къде ти диаманти и златни пръстени в едно момиче, останало сираче съвсем малка. И тогава ми хрумна да бъда с национална носия, взех я в заем от приятелка танцьорка от ансамбъл „Филип Кутев“. Е, не мина без консултации и разрешение от шефа на групата. Съжалявам че не можах да си я запазя, сега на черно-белите снимки от онова време си личи колко притеснена съм била“.
Тогава пък извадила щурия късмет да се запознае от близо с Фредерико Фелини и съпругата му Жулиета Мазина, които използвали съседна на нейната стая в хотела..
С почуда приема въпроса как са изглеждали в онези години кастингите и попивайки буза разказа:“ Няма да забравя как станах Хатидже в „Ребро Адамово“ на Антон Маринович. Първоначално ме бяха харесали за образа на Зюлкер, главната героиня. Но при пробните снимки Иван Братанов, който играеше Сюлейман, бащата на героинята и трябваше да ми удари шамар се развихри и ми отвъртя такава плесница, че паднах на пода. След тази случка решиха, че по-подходящата е Емилия Радева. Била по-войнствена, по борбена. Ако на това му казват кастинг – значи са минавала през него и не съм го издържала“.
Попаднала в театъра случайно защото детската й мечта бил балетът:“ Мама остава вдовица едва 28-годишна, татко ми загива по време на войната и не даваше и дума да се чуе да бъда балерина. Що рев съм изревала, но тя беше непреклонна. Още се чудя как се съгласи да уча актьорско майсторство. Явно съм била голям инат. Приеха ме в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, бяхме в една група с Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов, Ицко Финци, Досьо Досев …Още като третокурсничка се омъжих за съпруга си Пейчо Пейчев. Отпосле говореха за него, че е ревнивец, ама май аз съм била по ревнива, да не би някоя да ми го грабне. С него сме играли какво ли не – от храстчета в масовки на представления за деца до истински трагични роли“, сподели пред медията ни Гинка Станчева.
Преди 5 години, на нейната 85-годишнина, в Стара Загора Станчева получи награда „Златна липа“ за цялостен принос в киното и посади своя липа в Алеята на звездите край Старозагорската опера. И неизменно през годините присъстваше на провеждащият се в Града на липите фестивал за съвременно европейско кино „Златна липа“.
Христо ДИМИТРОВ
