Осъдена за нарушение на карантината лъже, че спасявала децата си

492

Осъдена на 1 година затвор условно и 10 000 лв. глоба за нарушение на карантината жителка на град Гурково пробва да намали паричното наказание с аргумента, че е действала в условията на крайна необходимост. Излязла от жилището, където била карантинирана, за да купи храна за… децата си.

Мургавата гастарбайтерка се прибрала от Великобритания със семейството си на 19 март м.г. и с разпореждане на РЗИ – Русе, й било указано, че при пристигане в родния си град ще трябва да прекара две седмици, без да излиза от жилището. Първите 4 дни К. М. стриктно спазвала разпорежданията на здравните власти, но на 23 март решила да се „поразходи“ до магазин за хранителни стоки на съседната улица. По пътя младата жена не носела предпазна маска, спирала се на дълга приказка със съседи и роднини, а междувременно местната полиция направила поредната си проверка и не я открила на указания й адрес. Там били само съпругът и двете им деца, които си играели на двора.

Първоначалната присъда, постановена на 11 февруари т.г. от Районен съд – Казанлък, е била обжалвана на втора инстанция, като защитникът на нарушителката пледирал, че клиентката му действала в условията на крайна необходимост: чрез нарушението на карантината тя на практика спасявала от гладна смърт децата си. На 8 юни съдът в Стара Загора обаче не хванал вяра на сълзливата сага за едва ли не умиращите от глад деца, защото в папките на делото имало куп свидетелски показания, че от 19 до 23 март етървата на К. М. всеки ден доставяла хранителни продукти на карантинираните.

В мотивите за потвърждаването на първоначалната присъда пространно е обяснено що е това „крайната необходимост“ и защо в този конкретен случай тя не е налична и не е реална.

„Очевидно е, че житейската ситуация нито е от изключителен характер, нито е била налице налична и реална опасност за живота и здравето на децата на подсъдимата К. М.“, категоричен е председателят на съдебния състав и потвърждава решението на първата инстанция.

Над 40 са случаите за произнасяне на Районен съд – Казанлък, по аналогични казуси, част от тях са били обжалвани, но за пръв път е направен опит (безуспешен) да се използва „крайна необходимост“ като аргумент за по-лека присъда, коментират дългогодишни юристи.

Христо ХРИСТОВ