Не е ли време митрополит Методий Кусев да бъде канонизиран като светец?

373

Тази година са навършват 125 години от залесяването на Аязмото. Първите 25 дръвчета на върха на хълма са били засадени на 28 февруари

Попитат ли днес с какво е известна Стара Загора – несъмнено ще получат отговора: с правите улици, парка „Аязмото“, липите, поетите, музиката, художниците и един от великите българи – митрополит Методий. Защото интересът към живота и духовното наследство на този уникален будител на нашия народ е все по-голям. И това се дължи на факта, че в години на изпитания за нравствените устои на народа ни той ни е все по-нужен като факел, като знаме и духовен учител… И защото неговият парк „Аязмото“, който вече 125 години дарява живителния си полъх над Стара Загора, добива все по-достоен за делото на създателя си облик.

Историята на създаването на този парк е хроника на подвига на този месия с божествено благословение да служи на хората като най-достоен израз на службата на Бога. Вълнуваща епопея, родена от красивата легенда за покръстването на свети княз Борис Първи на Аязмото и увенчала с вечнозелена животворна корона възкръсналия от разрухата през освободителната Руско-турска война древен град.

Действащото и в Източна Румелия (Южна България) до Съединението през 1885 г. турско законодателство за горите позволява системното им унищожаване. На агронома Димитър Наумов принадлежи идеята за залесяване на голите баири на север от Стара Загора. „Лесовете са основата на нашето добро земеделие, следователно и за нашия поминък“ – обосновава той идеята си в своя вестник „Земледелец“ още през 1883 г. Но ранната му смърт следващата година осуетява реализацията на замисъла му.

Десет години по-късно, на една от сесиите на старозагорския Общински съвет, съветникът и виден общественик Пеню Вълчанов припомня идеята на Димитър Наумов и уверява колегите си, че „ако това нещо се приеме от Съвета, ползата на града ще бъде твърде голяма и в хигиеническо, и в други отношения“. Кметът Мирчо Стоянов приема идеята с възторг. Назначена комисия прави оглед на предвидените за залесяване терени, свикана е извънредна сесия на Общинския съвет на 1 март 1893 г. и се взема решение: „По въпроса за залесяванието местата на северна страна от града… последните са се указали сгодни за целта“. Приета е и следната Програма за изпълнение на начинанието: 1. Чрез задължаване собствениците на местата да ги засадят 2. Предоставяне възможност на безимотни да получат безвъзмездно парцели, но да ги залесят 3. Категорично се забранява да се секат зелени дръвчета и се назначава пъдар за охрана на насажденията.

За съжаление, мандатът на този Общински съвет приключва след месец, сменят се няколко краткотрайни общински ръководства и идеята е забравена…

И когато само година по-късно тук идва новият управляващ епархията – Величкият епископ Методий, скръбната картина на хълмовете е същата… И той се заема да осъществи идеята за залесяването, но в мащаби, надхвърлящи и най-дръзките предположения.

Още в края на същата 1894 г. епископ Методий създава Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостивий“, чрез който да осъществи грандиозните се намерения за залесяването, за модернизирането на земеделието, за просвещаването на населението и свещениците в епархията.

Началото на залесяването е на 28 февруари 1895 г. с 25 дръвчета на върха на хълма! Денят на четвъртвековния юбилей на самостоятелната Българска екзархия, което е и първият акт по пътя за освобождението и официалното признаване на териториалните граници на българите. Тази дата съвпада и с големия християнски празник Тодоровден. Епископ Методий изготвя специално Възвание, в което четем: „Не ще и дума, че свещена длъжност ни се налага ние всинца, които се зовем Старо-Загорски граждани, без разлика на възраст, материално положение, политическо убеждение, богати и бедни, мъже и жени, мало и голямо, да подкрепим това похвално и твърде полезно за града ни благоначинание… Само от жертвите, които ще направим, ще зависи доколко ще можем да се утешаваме с благата надежда, че потомците ще ни благославят…“ Какво историческо прозрение! На 2 май същата 1895 г. до извора (Аязмото) е положен основният камък на параклиса „Св. Кирил и Методий“ (Св. Теодор Тирон).

Едва ли епископ (от 14 юли 1896 г. митрополит) Методий си е представял очакващите го изпитания? Започва делото си без никакви средства, с оскъдните волни пожертвувания на населението от епархията и с надеждата за помощ от общинското управление. Чест прави на кмета Сава Казмуков – законодателя на старозагорското управление, че веднага подава ръка на митрополит Методий. Още в деня след началото на залесяването – 1 март 1895 г., кметът издава Заповед No 76: „Вчера се положи тържествено основание за залесяванието баирът, известен под името „Аязма-баир“; Като взех предвид, че за запазванието както на тези дръвчета, така и на ония, които ще се насадят занапред, необходимо е да се забрани пущанието на паша добитък в тия места; Затова постанових: Строго се забранява от днес за напред изкарванието и пущанието на паша добитъци на баирът, известен под името „Аязма-баир“, както вадението на дръвчетата или покършвание клончета от същите дръвчета. Нарушителите на настоящий ми приказ ще се наказват съгласно Чл. 96 от „Закона за градските общини“. Следва и кметска заповед за забрана пашата на добитъка и на съседните на Аязмото баири. В същия дух са и предприетите от окръжното управление мерки в подкрепа на залесяването. В „Изложение за състоянието на Старо-Загорски окръг през 1897 г.“ е публикувана специална благодарност на Благотворителния комитет „Св. Йоан Милостивий“. Но подкрепата през първите няколко години е преди всичко морална и административна. А залесяването се нуждае от финансови средства за поръчка на избраните от епископ Методий и сътрудника му – швейцарския лесовъд Даниел Неф (създателя на Борисовата градина в столицата през 1886 г.), подходящи видове дръвчета и за водоснабдяване на хълма.

Началната залесителна дейност на митрополит Методий буди злобата и първичното противодействие на невежите, недоумението на консерваторите, възхищението на просветените и вярващите и най-вече – любопитство: всеобщо, надхвърлящо границите на епархията и страната. Неразбрани остават и идеите му да модернизира земеделието чрез създаване на образцово стопанство с овощна градина, лозя, пчелин, розова градина и разсадници. Настоятелните му опити да ограмоти селските свещеници и чрез повишаване на земеделската им култура остава също неразбрана. А в същото време със собствени средства той осигурява обучение на свещеници и в духовни училища в Русия. Имал е желание в Стара Загора да се открие Духовна семинария. „Това дело е толко мое, колкото е и Ваше, колкото е на всеки гражданин – и особено – на всеки Старозагорски гражданин. Нашият интерес е интересът на горското дело, на залесяването, на културата за красотата на Отечеството, за благоразтворението на въздуха и за хигиената.“

Неразбирането на ползата от начинанията на митрополит Методий се посреща с недоумение и справедливо възмущение от страна на по-будните съвременници като Атанас Илиев, Васил Атанасов, окръжния управител Христо Щърбаков, някои общински служители и министерски ведомства.

Първите финансови средства в размер на 1000 лв. Общината отпуска през 1899 г., докато помощта от Министерството на търговията и земеделието е в размер на 25 000 лв. Последното изпраща своя инспектор Гудев да провери залесяването и в рапорта си той пише: „Делото на Митрополит Методий е единствено между делата на българското свещенство и заслужава напълно подкрепа и насърдчение от всички учреждения и лица.“

За митрополит Методий е ясно, че има нужда от висш покровител и той се обръща към княз Фердинанд още през 1897 г. За покровител е определен княз Борис Търновски и този акт е последван веднага от помощ в размер на 3 000 златни лева.

Митрополит Методий намира сигурно покровителство от двореца и в морален, и в материален план – финансовата царска подкрепа е 30 000 лв.

Със съдействието на Министерството на външните работи и Министерството на търговията и земеделието и чрез посредничеството на фирма „С. Дацов“ от София за Стара Загора и нейния духовен йерарх се говори и води оживена кореспонденция. От Европа, Азия и Африка тръгват към Стара Загора десетки пратки със семена, фиданки и благопожелания…

Паркът на митрополит Методий е екологичен феномен и гигантски екологичен експеримент по думите на инж. Тенко Дянков и инж. Митко Грозев. До вечнозелените красиви кедри от Ливан и Хималаите се извисяват стройните кипариси и ели, смърчове, секвои, борове, както и широколистните дъбове, и прекрасни магнолии, албиции, мимози, рододендрони и др. – общо 210 вида местни и екзотични дървета и храсти на площ над 3500 декара върху двата хълма Аязмото и Казлера.

За реализиране на мащабните си идеи митрополит Методий има подкрепата на специалистите-лесовъди: Христо Кондев – градинар, Георги Стаматов – управител на лозовия разсадник, Серон – френски градинар, Войников – градинар, Марин Пенчев (завършил декоративно градинарство в Унгария), инженер-лесовъд Васил Попов – син на Теофано Попова, Феликс Вожли – френски лесовъд, лесовъд Димитър Тончев. И Туристическото дружество с председател даскал Фратю Илиев участва в залесяването на парка.

Митрополит Методий е благодарен и за подкрепата от страна на Щаба на старозагорската Осма пехотна дивизия – и за барута, с който са взривявани дупките, в които да засадят дръвчетата, и за помощта на войниците, и за охраната на парка, особено през Първата световна война – с командир генерал Спас Чилингиров, и смята, че на Аязмото трябва да му се издигне паметник.

Светият 80-годишен старец доживява да види красивия венец на изстраданото си залесително дело. Но в условията на всеобщата покруса от националната катастрофа след Първата световна война той отново е принуден да брани екологичното си дело. Чрез послания до Народното събрание, министерства и обществото той прави отчаян опит да спаси парка от посегателства и забрава. При поредното хулиганско нападение над митрополитския дом отново се обръща към пазителите на реда чрез писмо до председателя на Окръжния съд Борис Бакалов: „Ако и това престъпление оставите във занемарение, без да си каже думата „Правосъдието“, както изоставихте по другите причинени пакости, ще се разбере не само обстоятелството, че у нас няма правосъдие, но още и положението, че всякой, който иска да бъдат запазени интересите му, треба да стои в ръка со пушката, както в дивите времена, когато всякой требаше да си пази интереса. Ние, които денонощно работехме в разстояние не по-малко от шестдесет години за Освобождението на България от турското робство, сега, когато няма правосъдие, съзнаваме, че сме правили с тази наша деятелност престъпление по отношение интересите на нашето Отечество, защото не сме могли да предполагаме, че свободна и конституционна България ще изпадне до това низко положение…“

По-тъжен епилог на едно толкова велико и по мащаби, и по значение национално дело едва ли е възможен?!

Митрополит Методий умира на 1 ноември 1922 г. – в Деня на народните ни будители.

През 1937-38 г., по повод предстоящата 100-годишнина от рождението на митрополит Методий, паркът се преобразява – на главния вход е построена арка от гранит „Хвала Митрополиту Методию“ по идея на проф. Рачо Казански и под ръководството на директора на Търговската гимназия Слави Абанозов. На централната алея са изградени стъпала и каскада по проект на арх. Христо Димов, по проект на художника Никола Кожухаров и арх. Георги Стойков е изваян паметник на гроба на митрополит Методий – надгробна плоча с барелеф, разтворена книга с паче перо и епитафията: „Той беше като слънце, светнало над храма на Всевишния, като огън със смирна в кадилница, като маслина с плодове и като кипарис, който се издига до облаците… Вечна и блажена му памят! Признателната Старозагорска епархия!“ Оформена е и площадка с бюстовете на Христо Ботев и Хаджи Димитър.

В ден на достойна годишнина ще пропуснем периодите на недооценяване значението на този парк-феномен за града и посегателствата над светини в него… Най-благодатните етапи от благоустройството и грижите за парка са свързани с имената на кметовете на Стара Загора Йордан Капсамунов и Живко Тодоров. Като корона, непозната в историята на паркостроителството у нас, се извисява на север от Стара Загора устоялото на много изпитания, днес благоустроено и обичано от поколения Аязмо – паркът на Митрополит Методий.

От позиция на времето се питам дали Стара Загора оценява историческия си шанс да има такъв духовен водител. Книжовното му наследство все още не е събрано и издадено. Удивителният му дребен, красив и четлив почерк не само възхищава, но и удивлява с интелекта, мъдростта и историческата проекция на посланията…

И не е ли време съответните институции да предложат канонизирането на митрополит Методий за светец?

Къде си, владико? Къде си, учителю? Нужен си ни днес, както преди 150 години, както преди 100 години…

Лилия ФИЛИПОВА, историк