На „автопазара“ край Стара Загора – от плочи на „Бийтълс“ до лек за кокоши трън

419
Само срещу два лева мераклията може да се сдобие с плочата на бръмбарите, а в добавка му дават и една на Лили Иванова от младите й години

Три такива битака имало в Тракия, но най-евтиният бил старозагорският

Пет пъти по-скъпо се продава грамофонна плоча на „Балкантон“ с песни на сър Елтън Джон в сравнение с легендарните The Beatles на битака край Стара Загора, маскиран като „автопазар“, установи репортерската ни проверка.

Десетачка за почти неслушана плоча на родилия се под името Реджиналд Кенет Дуайт изпълнител иска продавач на бакелитовите пластинки, който твърди, че всичката му стока е „класика в жанра“. Само на двадесетина метра по-встрани тава на „бръмбарите“ в поомачкана обложка се предлага само за две левчета. Мургавият търговец, представящ се като габровлия, е готов да свали наполовина цената и дори да добави към пластината още една с песни на вечната Лили Иванова от средата на 60-те години.

Десетачка струва тавата на сър Елтън Джон

„Днес сме на промоция, господине! Важното е да има алъш вериш, че станахме много продавачите, а купувачите сте кът…“, обяснява щедростта си търговецът под слънчевия зной в събота.

На съседната „сергия“ предлагат мотоциклет от неизвестна китайска марка. Няма седалка, липсват му важни части от двигателя, документът за произход се потурчил незнайно къде по Пътя на коприната, но пък цената е твърда: 600 лв. и нито стотинка по-малко. Под формата на бонус предлагат една стара, но пък рециклирана гума за… „Жигули“.

Пазарът отваря вратите си точно в 6:00 часа, но поне два часа по-рано местата вече са разпределени. Между 160 и 200 търговци се подреждат в очакване на клиентелата. Географското разпределение е от Видин през Велико Търново и Габрово и от Петрич през Асеновград до Бургас и Малко Търново.

По левче пък се харчат книги като „Път“ на Ст. Ц. Даскалов и „Повест за Зоя и Шура“ от Любов Космодемянская

Три такива пазара има в Тракия, обяснява ветеран: единият бил в Сливен, другият – в Стара Загора, а третият и най-известният е в Димитровград. Всеки от тях отваря в точно определен ден на седмицата и за всеки си имало публика. Въпросът бил да има търпение и да не „одираш кожата“ на клиента отведнъж. Най-ниски били цените на старозагорския, защото тук таксата за сергийното право не надскачала десетачката. Освен това служителките леко си „затваряли очите“ и наместо в 14:00 часа (както е по регламент) удряли „кепенците“ чак към 16:00, когато и най-махнаджиите купувачи умалявали от жегата и се прибирали на сянка в града.

Старозагорският художник Нено Бакалски твърди, че на тукашните сергии честичко се появявали и истински стойностни работи на колеги

„На битака има всичко, господине… от лек за мерак до откраднатата ви завчера джанта на леката кола“, обяснява врял и кипял заралия, дошъл да търси тук мехлем за кокоши трън. Насочил го приятел доктор и дори му написал името на латински, за да не обърка. Правел го билкар от Троян, който поне веднъж месечно разпъвал куфарчето си с балсами под ламаринения покрив на някогашната старозагорска зеленчукова борса край околовръстното шосе.

Тази събота обаче билкарят липсвал и за да не си тръгва със съвсем празни ръце, заралията дава пет левчета за стъклена халба за бира с алуминиево похлупаче. Обещават му за следващата събота да й намерят еша.

Петър ХРИСТОВ