Националната филмотека пази снимки от работата на над 700 български игрални филма

54

Албуми, съхраняващи кадри от работни моменти при заснемането на около 700 български игрални филма от най-първите на Васил Гендов до към 1992 година, се пазят в депата на националната ни филмотека, категорична е изследователката на родното седмо изкуство Галина Генчева. Една малка част, петдесетина само от двадесет филма, бе показана за пръв път на изложба под надслов „24 кадъра на улицата“, която бе експонирана в новото арт пространство на Стара Загора, в близост до родния дом на поета Веселин Ханчев и Катедралния храм „Свети Николай Чудотворец“.

Инициативата е на група жители на Града на липите, които по този начин искат да вдъхнат нов живот на няколко култови сгради и да припомнят, че в Стара Загора се намира може би най-голямото депо, където се пазят старите филмови ленти. Сред показаните на изложбата кадри личат образите на няколко поколения любими актьори, родени в Стара Загора. Сред тях са Мара Шопова, Наум Шопов („Цар и Генерал“), Васил Михайлов, Белла Цонева („Най-добрият човек, когото познавам“), мимът Вельо Горанов („24 часа дъжд“),изпълнителят на ключова роля в „Адаптация“ Юрий Манолов, Веселин Савов в „Опак човек“, Георги Стаматов (Старият Герак от „Гераците“),Нино Луканов („Вибрации“) и др.

Снимките са правени от фотограф на всяка една продукция, част от тях са били предназначени за реклама, други са част от биографията на лентите, но във всички има много история, която все някой ден ще трябва да бъде разказана, за да не късаме с корените си, коментира Галина Генчева. По думите на директора на Българската национална филмотека Антония Ковачева в няколкото хранилища се съхраняват 9 528 родни заглавия и 4 348 чуждестранни от 54 страни. До момента е цифровизирана една много малка част от оригиналните ленти.

От тази година филмотеката е обявена за второстепенен разпоредител на бюджета, с 80 на сто са увеличени парите за издръжката, които едва стигали за заплати и малки ремонти на сградния фонд. Едва 27 са служителите в институцията, почти всички до преди месец са били на минимална работна заплата. Оказва се, че в най-голямото извънстолично хранилище (в Стара Загора) има само един служител и той е назначен на половин бройка като… пазач. Там се съхраняват над 200 т филмови ленти, използвани за прожекции във времена, когато само в Югоизточна България е имало 380 покрити и 40 летни държавни киносалона. Преди две години БНФ е подготвила проект, с който е кандидатствано пред норвежкия механизъм, но така и не се стигнало до финансирането му. Антония Ковачева, която е директор на филмотеката от 2013 година, се надява сегашният опит да бъде успешен. Според експертните пресмятания за пълната дигитализация на фондовете ще са необходими поне 10 години и 2 млн. евро, без в сумата да е включено закупуване на техниката. При използване на външна услуга сумата набъбва двойно. До сега държавата е предоставила целево само 400 000 лв. за цифровизация на кинонаследството.

Христо ХРИСТОВ