– Г-н Стефанов, разговаряме с Вас в началото на предизборната кампания. За седми пореден път отиваме на избори от 2021 г. насам. Очаквате ли нещо различно от кандидатите за народната любов този път?
– Това е тъжната реалност. Май поставяме рекорд по поредни избори за най-кратко време в европейската демократична история. Не очаквам промени, но се надявам на такива. Има някакви много плахи сигнали за промяна в манталитета, с който се започна кампанията. На този етап обаче съм сериозен песимист.
– По какъв начин се стига до избирателите, след като 6 пъти поред ги агитираш, те гласуват, нищо не се произвежда от поредния парламент и на седмия път пак трябва да ги мотивираш да ти дадат доверие?
– Лесно е като направиш нещо различно да стигнеш до електората. Трудно е като се облегнеш на инерцията, караш си по нея и обясняваш с кого какво не можеш да направиш. Политиците трябва да обясняват с кого какво полезно могат да направят, а не само да чертаят разделителни линии.
– Очаквате ли да видим сблъсък на идеи и лидерство в тази кампания? От години не сме ставали свидетели на истински дебат между лидерите на основните политически сили.
– Подкрепям Вашия въпрос, който изглежда и като констатация. Лидерски дебат няма. Ние не виждаме лидерите на партиите от какви идеи са водени. Чуваме периферни хора, които спускат опорки от партийните централи. Това свидетелства за ступор в самите партии, които не могат да се превърнат в политически агенти, които да мобилизират подкрепа. Всички се държат като политически партизани, всеки е сгушен в намаляващия си, но все още верен електорат и се стреми само към неговата подкрепа.
– Можем ли да очакваме рекордно ниска избирателна активност около 2 млн. избиратели?
– Нека си признаем, че реалните избиратели в България не са повече от 5 милиона души. В този смисъл, 2 милиона гласуващи не е толкова страшно число и критичен минимум. Въпросът е как се интерпретират данните. Нека да дадем малко кураж за политиците да излязат от комфортната си зона и да се обърнат към останалите 3 милиона негласуващи.
– Ще се засилят ли гласовете за президентска република, ако за пореден път не се състави правителство след вота и опасно ли е това за демокрацията?
– И да се премине към президентска република у нас, това няма да отмени нито изборите, нито демокрацията. Президентът пак ще е избиран от народа и ще му се наложи да работи с парламент, също избран от народа. Вземете за пример Франция, където Емануел Макрон не успя да назначи удобен за себе си премиер и му се налага в крайна сметка да се съобрази с партиите. Законодателният орган гласува бюджет на държавата, дава насоки и във външната политика. Президентът не е някакъв диктатор. Докато имаме избори и избираме представителство, демокрацията ще си бъде абсолютно функционираща.
– За финал на нашия разговор ще Ви попитам, по-голям ли е оптимизмът у вас сега, отколкото през месец юни, че ще се сложи край на политическата криза?
– Не, за съжаление. Необходимо е поставянето на политиката на здраво преговорно начало. Изходът е очевиден – коалиционно правителство. Не сглобка, не съчленяване, не пирамидка, не схема, а коалиционно управление. Когато почнем да наричаме нещата с истинските им имена и ги напълним с правилното съдържание, ще забравим бързо последните три години като някакъв лош сън.
Десислав ТЕНЕВ
