Любомир Стефанов: Партиите на протеста да си дадат ясна сметка какво стои зад наглед протегнатата ръка на ДПС

318
Любомир Стефанов

Първият ден на 46-ото Народно събрание мина под знака на политическите декларации. Извън видяното от ТВ-екраните обаче остана въпросът за съставянето на правителство. Дали измежду политическото говорене бяха очертани контурите на бъдещото управление или новият парламент ще последва съдбата на стария? В търсене на отговорите на тези въпроси разговаряме с политолога и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов:

– Г-н Стефанов, как разчитате първите политически заявки, дадени днес от парламентарната трибуна на 46-ото Народно събрание? Изкристализира ли формата на политическото мнозинство, което в следващите дни трябва да излъчи правителство?

– Аз поне не видях такова нещо. Видях единствено началото на някакъв процес в тази посока, но това е активност в развитие, ако мога така да се изразя. Мнозинство в 46-ото Народно събрание едва ли ще има, или поне това сочат заявките от парламентарната трибуна. По-вероятно е да има правителство на малцинството. Чухме различни заявки. Някои излязоха от обичайната територия на това какво ще се прави и влязоха дори в позицията на „с кого няма да го правят“. Затова казвам, че е въпрос на време да видим следващите действия на този политически процес. Ще бъде трудно и интересно. Ще е сложно, защото при правителство на малцинството ще е нужен парламентарен кворум за регистрация, приемане на текстове и законопроекти. Изобщо мнозинство е нужно за формирането на целия дневен ред и работата на парламента. Искам дебело да подчертая, че от това зависи дали Народното събрание ще бъде функциониращо, а от там и успешно. В предния 45-и парламент ние видяхме едно изливане на натрупана енергия, което премина през крайни и много категорични заявки от трибуната на законодателния орган на страната. Сега като че ли видяхме обраност, умереност от заявките на политическите фигури. Това обаче не означава, че емоциите ще бъдат заместени с прагматизъм.

– Според Вас ще бъде ли гласуван кабинет, излъчен от „Има такъв народ“? Ще има ли разговори между първата политическа сила и останалите две формации на протеста – „Демократична България и „Изправи се БГ! Ние идваме!“?

– Да, разговори ще има. Очевидно тези три формации ще имат възможността да реализират заявките си за промяна в модела на управление, наложен по думите им от ГЕРБ и бившия премиер Борисов. Разговорите обаче следва да бъдат конструктивни и те трябва да доведат до консенсус. Вече чухме заявките от „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, че няма да бъдат коментирани постове, а политики и действия. Това по същество е добро начало, но от тук нататък трябва да видим самото съдържание на тези преговори или разговори. На мен ми се ще да престанем с фиксацията към конкретни личности и да чуем програми и управленски политики. Да, важно е кой ще е министър-председателят и министрите, но ако те бъдат обвързани с една осакатена, твърде амбициозна или нереалистична програма, тогава няма да има никакво значение колко добри експерти са, какво образование имат или колко езика знаят. Иска ми се да видя платформата, на която този екип ще стъпи и какво ще изпълнява. Важно е това да бъде обсъждано в разговорите между трите политически сили, олицетворявани като гласа на протеста и недоволството. Важно е, защото така ще имаме някаква бъдеща яснота за потенциалните действия и ходове пред страната.

– Г-н Стефанов, коментирахте хипотезата за правителство на малцинството. Какви рискове носи форматът на управление, основаващ се на плаващи мнозинства? Размива ли се по този начин идеята за носене на отговорност?

– Не мисля, че по някакъв начин тази идея се размива. Ако имаме ясна управленска програма, ще бъде пределно ясно какви допирни точки има тя с отделните политически партии в парламента. Така формирането на по-широка подкрепа по един или друг въпрос ще има своята ясна основа. В този смисъл плаващи мнозинства ще има. Въпросът е дали те ще бъдат на принципна основа, или ще са на всяка цена и в резултат на някакви задкулисни преразпределения. Такива, каквито добре познаваме и от управлението на „Тройната коалиция“, а и от последващите коалиционни формати, в това число и последния. Прозрачността в тази ситуация ще има огромно значение. Искам много ясно да подчертая, че народните представители не са на една или друга партия. Те са на всички български граждани.

– Какъв ход изпълнява ДПС с подкрепата, която днес даде за избирането на Ива Митева за председател на парламента? Изглежда, че от Движението за права и свободи искат по някакъв начин да се закачат за протестните партии, които пък от своя страна сочат именно ДПС като източник на корупцията и символ на „дълбоката държава“. Станахме свидетели и от трибуната на парламента на словесни престрелки между Христо Иванов и Мустафа Карадайъ. Как да тълкуваме тогава действията на ДПС и готовността за подкрепа?

– Позицията на ДПС на пръв поглед може и да е изненада, но за мен лично не е. ДПС рязко се нуждае от препозициониране. От балансьор на властта партията се оказа на петата позиция в парламента. Изключително нетипична позиция за формацията, която е с недостатъчен брой депутати да влияе на управленските процеси. Затова според мен ставаме свидетели на тази роля, в която влиза ДПС, на привиден поддръжник на държавността. Същевременно обаче плашещото е, че не се вижда ясно съдържанието и смисълът в този ход на Мустафа Карадайъ и групата на ДПС. Не е ясна уловката, ако трябва да бъда по-точен. Тук същественият момент е в това трите протестни формации да си дадат ясна сметка какво стои зад наглед протегнатата ръка на ДПС към тях. В последните години имаме много ясна представа какво се случва с един или друг политически субект, който поема тази ръка, подадена от партията на Ахмед Доган.

– Ще свикне ли в ролята си на опозиция партия ГЕРБ, която повече от 10 години бе неизменен участник в управлението?

– Ще бъде интересно да ги наблюдаваме в опозиция, защото точно в такава ситуация те не са били. Предния път, когато Борисов и ГЕРБ се намираха извън властта, бе времето на правителството Орешарски. Спомняме си назначаването на Делян Пеевски, което запали искрата на общественото недоволство. Всичко това тогава играеше в полза на ГЕРБ. Ситуацията предполагаше тяхното връщане във властта и то със солидна подкрепа. Днес категорично нямаме подобна ситуация. В момента ГЕРБ, ако иска да бъде смислена опозиция, трябва да демонстрира конструктивизъм. Ако обаче дневният ред на парламента е доминиран от размяната на обиди, лепенето на етикети и изобщо сатанизирането на един или друг образ, то тогава едва ли ще стигнем далеч, а в такава ситуация и самата опозиция няма да добие образ на такава, от каквото България има нужда. Изобщо основната идея е, че трябва да бъде търсен диалогът в рамките на живота на това Народно събрание.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ