Кузман Илиев: Зеленият преход в България е поредица от късогледи политически действия

960
Кузман Илиев

В края на миналата седмица икономистът представи новата си книга „България може сама“ пред старозагорска аудитория. Бившият водещ на предаването „Плюс-минус“ не пропусна да коментира темата със „Зелената сделка“ и българската позиция за бъдещето на въгледобива.

– Г-н Илиев, в рамките на Клуба за консервативни дебати в Стара Загора представяте и новата си книга „България може сама“. Провокиран от заглавието, което сте избрали, ще обясните ли – в кое българската държава може сама? Какво е посланието Ви към читателя?

– Книгата е една заявка за това, че България има правото и отговорността да дефинира сама своя национален интерес. Това, че си част от алианси и съюзи, не означава, че си ограничен в способността да водиш конструктивни дебати в обществото и да заявиш пред своите партньори, че дадено решение е важно за тебе като страна, че по определени теми имаш червени линии, които не пресичаш. Не бива да се държиш като безгласна буква и да приемаш всичко, без значение дали и колко е вредно за тебе.

– Повече икономика или повече политика? Какво разглеждате в книгата?

– Книгата е един микс. Нещо като модерна политикономия. Това е опит да се обхване политическа философия, история и икономика в едно. Идеята за това е да бъдат очертани онези полета от историята ни, от които България може да се учи. Насочвам към това каква следва да бъде политическата философия на едно здраво общество. В книгата се опитвам да посоча икономически рецепти, които водят до просперитет. Големите ни комплекси са, че сме малки и затова инвестициите ни заобикалят, че нищо не зависи от нас. Това е лъжовно, защото страни като Люксембург, Лихтенщайн, Швейцария, Андора са много по-малки от нас, но и с едни от най-високите средни доходи. Въпрос на правилна икономическа политика и необходимост да стоиш с достойнство на международната арена, за да те уважават.

– Има ли рецепта за това да отлепим от дъното на класациите в рамките на ЕС, свързани с размера на доходите и инвестициите?

– Има една-единствена рецепта в цялата икономическа наука за реално повишение на доходите. Не говорим за административното вдигане и дългове. Нужна е усърдна работа, от която да спестяваме и тези спестявания да инвестираме дългосрочно – да увеличим производителността на труда, да инвестираме в човешки капитал. Така се расте. Проблемът е, че в България, въпреки че се натрупват немалко спестявания, просто липсват инвестиции. Те на практика са мъртви, защото средата е непредвидима, политическият риск е голям. Предприемачите в редки случаи се нагърбват да инвестират дългосрочно. Близките играчи до държавата са моторът, защото имат самочувствието, че някой ги пази. Те взимат парите, но правят политически мотивирани, а не икономически инвестиции. За съжаление, у нас съдебната система има огромни проблеми. Когато липсва справедливостта в правораздаването, не може да говорим за устойчив пазар. Има субекти с политически протекции, които не се интересуват от свободната търговия и не зачитат частната собственост на другите.

– Като специалист ще кажете ли ясно може ли България сама? Без съюзи, без алианси?

– Категорично не може. Заглавието „България може сама“ е една провокация към публиката. В книгата обаче не казвам, че България си може сама. Това не е призив към автаркия – форма на самозадоволяване. За да бъде страната ни добре, следва да познаваме икономиката и да търгуваме с другите. Моят призив е, като сме отговорни към собствените си предприемачи, да не им вгорчаваме живота. Като знаем нашия интерес, да не приемаме регулации от Брюксел по отношение на въглищните централи, които са преждевременни и необмислени и дори ЕК не е имала такива претенции към нас. Това е, към което призовавам.

– Споменахте „Марица изток“, въгледобива и зелените политики, които създават предизвикателство пред минно-енергийния комплекс. Къде е грешката на ЕС по темата със „Зелената сделка“?

– На държавно ниво в България трябва да има несъгласие с така структурирания зелен преход. Да, той е неизбежен. Появяват се и правят опит да се развият нови технологии като улавянето на въглеродни емисии и зеления водород. Какъв е проблемът тук? Зелените политики, зелените решения са скъпи и изискват време. Хилядите, заети във въгледобива, трябва плавно да бъдат обучавани и преквалифицирани. Това обаче трябва да се случва естествено, а не скоростно. Да не забравяме, че говорим за производство, свързано с 50-60% от енергийния микс на страната. Това е национална сигурност. Не може на принципа на плановата икономика да слагаш краткосрочни и трудно изпълними цели. Да не говорим, че и у нас малко сме се понатегнали и сме предложили условия, които са нереалистични. В резултат на това сега се налага да предоговаряме Плана за възстановяване и устойчивост. Това пък на свой ред кара европейците да се чудят при това положение как българската страна не е знаела, че въглищата са й важни, когато е залагала тези изисквания. Поредица късогледи политически действия. Зеленият преход ще се случва, но той трябва да бъде икономически обоснован. Нужно е да има достатъчно финансов ресурс, трябва да бъдат увеличавани доходите, защото богатите могат да си позволят да правят зелен преход. Когато нямаш нужното ниво на доходи, става невъзможно да си еко. Накрая хората ще почнат да горят съчки и боклуци, за да се отопляват и това няма да има никакво позитивно въздействие за екологията.

– На няколко пъти споменахте, че България трябва да отстоява своя национален интерес. Имате ли вяра, че Планът за възстановяване ще бъде предоговорен?

– Изключително трудно. На първо време не смятам, че ще могат да бъдат предоговорени тези ангажименти. Това е така, защото ЕК по отношение на ПВУ и еврозоната иска да знае с кого преговаря в България. Ние нямаме политически кабинет. Служебното правителство управляваше в последно време, но е ясно, че то не може да поема трайни ангажименти. В по-дългосрочен хоризонт, ако има предоговаряне, то ще се случи едва, когато България ясно покаже как толкова важен за страната ресурс може органично, а не скоростно да бъде заменен. И тук има решение, което не е свързано с това държавата да налива милиони в черни дупки. Давам пример с една разработка на Минно-геоложкия университет, в която бе посочено, че в района на комплекса „Марица изток“ има страхотни, натурални подземни ниши за складиране на СО2. С тази технология ние можем да си гарантираме енергийната сигурност дългосрочно. За по-детайлна картина, която да подкрепи тази теза, са нужни допълнителни проучвания.

Нищо обаче не се случва в тази посока. Оказва се, че ние тичаме след събитията, не мислим стратегически. Вече излизат проучвания, които посочват, че въглищата могат да бъдат източник на редкоземни елементи, които да се извличат от тях. Тези елементи са важни за този зелен преход. Тук обаче у нас абсолютно нищо не се прави в тази посока. По този начин се оказва, че ние не проучваме възможните решения, не предлагаме смислени решения на Брюксел и получаваме това, което имаме.

– Неяснотата подклажда страховете на местните хора. Как изглежда темата за зеления преход в София, г-н Илиев?

– Хората в столицата са тежко незапознати с огромния залог за енергийната сигурност на България, който се разиграва в Стара Загора. Въглищните централи и мините са важен играч в подхода за балансиране на цялата система. В световен план не се казва ясно, че когато вкарваш твърде много слънце и вятър – ВЕИ, които са колебливи като генерация на електрическа енергия, ти неизбежно имаш нужда от въглища и газ. В пиковите моменти системата се спасява единствено благодарение на въглищните топлоцентрали. И на този фон имаме в употреба едни непазарни мерки, които пречат на тези мощности – схемата за търговия с емисии. Тази търговия прави ЕС неконкурентоспособен. Нашите въглища са ударени като рентабилност. И въпреки този осъзнат факт днес излизат хора и казват: „Ама те, въглищата, на пазарен принцип не могат да оцелеят. Държавата да ги подпомага!“ Защо трябва да бъдат подпомагани? Защото има изкуствени и непазарни пречки, каквато е търговията с емисии.

– Използвам визитата Ви тук, в Стара Загора, за да обърнем внимание на проблема с високите цени в търговските вериги. В последните седмици виждаме активиране по темата на служебния кабинет. Има ли рецепта за овладяване на инфлацията и скока на цените?

– Кризата ще стихне по естествен път при навлизането в една глобална рецесия. Нашите глобални търговски партньори Германия и Италия отчитат отрицателен растеж. Т.е. Европа започва да влиза в един процес на икономическо забавяне. Това е следствие от опита на централните банки, вдигайки лихвите, да спрат „допинга“. Допингът за инфлацията беше многото напечатани пари. Те се раздаваха в ковид ситуацията, храниха имотния пазар, храниха пазара на акции. Трябва да се мине през очистителен период. „Зелената сделка“ и орязването на инвестициите в изкопаеми горива също допринесе за това положение, което имаме днес.

– Активирането на държавата ще свали ли цените в магазините?

– Много е трудно да се каже. Това е като да третирате симптома, а не причината за болестта. Да, ще бъдат направени проверки от контролните органи, ще се установи, че някой е сложил големи надценки. Но защо е станало това? Защото цялата среда е изключително объркана. Правителството у нас се опитва политически да смекчи настроенията сред нашите европейски партньори, които казват, че нищо не правим за високата инфлация. Тази активност на служебния кабинет е една демонстрация в отговор на отправената критика. Впрочем подобно нещо се случва и във Франция, но до какъв ефект ще доведе, е важният въпрос, на който предстои да получим отговор.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ