Коя и каква партия беше основата през 1891 г. на връх Бузлуджа?

240
Д-р Атанас Москов

Д-р Атанас Москов до последно беше категоричен, че там е зачената социалдемократическа и никаква друга партия!

„Коя и каква партия е основана през далечната 1891 г. на връх Бузлуджа?“, за пореден път пита председателят на БСДП Йордан Нихризов. Депутатът от 38-ото и 39-ото НС и кандидат за народен представител няколко пъти от Старозагорски избирателен район се опитва да даде дефинитивни отговори, използвайки за повод 25-годишнината от кончината на един от стожерите на автентичната социалдемокрация у нас и в чужбина:

Д-р Йордан Нихризов

На 28 януари 2020 г. се навършва четвърт век, откакто изпратихме от тоя свят един голям радетел за хуманизъм – д-р Атанас Москов. След Янко Сакъзов може би той е българинът, който има най-много теоретични разработки в областта на социалната демокрация.

От деветото дете в незаможно семейство от гр. Севлиево, родено през далечната 1903 г., той се издига до член на Изпълнителното бюро на Социалистическия работнически интернационал в Брюксел в периода 1929-1936 г. Член на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена) докторът по международно право Атанас Москов развива активна политическа и кооперативна дейност в България, защото неговите разбирания са, че солидарните икономически структури са тези, които ще премахнат трудовата експлоатация и ще дадат тласък на икономиката на страната в тежкия период след Първата световна война.

По убеждения д-р Москов е марксист, но за онези, които днес ще се намусят скептично, искам да подчертая, че в това няма нищо лошо. Понеже основата на своето верую той черпи от принципите за братство и равенство, заложени в идеите на ранното християнство. Основните му трудове, свързани със социалната демокрация, издигат именно тезата за социалния хуманизъм. В раздела „Социалистически хуманизъм“ Москов пише: „При диктатурата човек престава да бъде личност. Тая драматична истина се отнася не само до обикновените хора, сковани в наредби, забрани и действия, лишаващи ги от основните човешки и граждански права. Тя се отнася и до интелектуалните и творчески среди, които би трябвало да олицетворяват свободния разцвет на човешкия дух – учени, писатели, критици, художници, музиканти, артисти, кинодейци, журналисти и пр. Отнася се и до управляващите от всички стъпала на държавната пирамида“. И по-надолу сочи решението: „В цялата човешка история духовното богатство е натрупвано благодарение самоутвърждаването и творческата самоизява на свободната, горда и независима интелектуално и морално личност, винаги готова за саможертва. Създаване благоприятен за всички хора по света климат за такова самоутвърждаване и такава самоизява е една от големите хуманитарни задачи на социализма“.

През 1938 г. д-р Москов е избран за депутат в ХХIV Народно събрание и остава в парламента до 1940 г. След 9.IХ.1944 г. е сред тези социалдемократи, които прозират надигащата се нова диктатура и застава в редиците на опозиционната БРСДП (о). На изборите за VI Велико народно събрание се изправя срещу Георги Димитров и то именно в работническия квартал на София. Печели, но е касиран и не след дълго е арестуван и заменя преподавателското място в Софийския университет с двегодишен престой в затворническа килия. Следва ново задържане без съд и присъда през 1949 г., инквизиции в милицията и лагерите „Богданов дол“ и „Белене“. Изселен е през 1951 г. от столицата в Севлиево, ала не след дълго отново е задържан и изпратен за политическо „превъзпитание“ на дигата в лагера край р. Дунав. Накрая новата власт се „смилява“ и назначава доктора по международно право на длъжността „домакин“ в Психиатричната клиника в Севлиево. По същото време съпругата му – докторът по социология и белгийка по рождение и националност Рене Москова, работи с… мотиката в местното ТКЗС и с ръцете си изгражда малката тухлена къщичка на края на града.

Дали духът на д-р Атанас Москов е бил „превъзпитан“ да вижда позитивното в „реалния социализъм“ личи от следните редове, написани от него: „За съжаление, в съвременното „социалистическо“ общество, утвърдено чрез диктатура, при оценяването качеството на живота, както и при взаимното определяне на индивидуалните стойност и важимост, се слагат от мнозина на предно място в теглилката само притежаваните вещи, натрупаното богатство. „Престижното“ потребление и притежаване на вещи са станали истински, завладяващ двойник на „изящното“, характерен белег за буржоазно-капиталистическия хуманизъм… Както това става във всяко пазарно общество, гражданинът при „реалния социализъм“ на комунистическите диктатури е непрестанно от ранно детство до края на живота си под влиянието на най-различни видове реклама и други начини за пряко или косвено въздействие върху душата, за да се създаде влечение към купуване и притежаване на вещите – стока, за да се изгради вкус, навик и култ към материалното. Някои теоретици ленинисти виждат това и търсейки лек за боледуващото от тая болест „социалистическо“ общество, не намират друго, освен да се приложи „строго регулиране на потреблението“ („Проблеми на мира и социализма“, кн. 11 от 1976 г.). За тях това е всемогъщата държава, диктаторската власт, която трябва с „регулиращи заповеди“ да сложи ред в социалистическото общество. А редът, така проведен, значи заставяне всички да желаят и да купуват само определеното от властта и то само в разрешените количество и качество.“

След падането на Берлинската стена през 1989 г. д-р Москов оглавява групата от седмина социалдемократи, които на 26 ноември обявяват възстановяване на публичната дейност на БРСДП (о). Изпратено е нарочно писмо до председателя на Държавния съвет Петър Младенов: „В нашата публична дейност ние ще се основаваме на съответните постановления на Конституцията и искаме да се ползваме от държавната гаранция за безпрепятствено упражнение на всички свободни права на гражданина и човека“, се посочва в него…

До своята кончина д-р Атанас Москов бе уважаваният почетен председател на БСДП. Бивши комунистически величия се надпреварваха в началото на прехода след срутването на тоталитарния режим да посещават скромния му дом в Севлиево и да се хвалят сетне как вече са идейно преродени. Той обаче беше този, който заяви в речта си на връх Бузлуджа (1993 г.), че през 1891 г. тук е основана социалдемократическа и НИКАКВА друга партия. Неговите мисли бяха в друга насока, как сред еуфорията от свободата дошла с възкръсналата демокрация да се обясни на хората, че с обединени усилия могат да постигнат много повече, отколкото да хвърлят енергията си със стремеж да се унищожат взаимно в бясна конкуренция. За това беше необходимо нещо много важно – разум, но той се оказа дефицитен и емоциите с набивания принцип: „Да бъдем модерни, различни и оригинални, за да се отличим и изпъкнем, с всички възможни средства“.

В последните години от живота си д-р Москов нееднократно изразяваше публично страховете си, че разгорялата се страст към материалното може да унищожи идеите за изграждане на общество, в което справедливостта и солидарността са висши ценности. А виждайки редящите се реалности пред свои съидейници, понякога съвсем по човешки споделяше: „Господ ме забрави на тази земя. Все по-често говоря с мъртвите, където останаха другарите ми. Всеки трябва да е полезен за своето време, за да не стане просто използван“.

Оказа се прав, дори в тези свои опасения. След като си отиде от този свят, определени среди се опитаха да използват неговата теория за социалния хуманизъм като етикет, изпразнен от съдържание. После го зарязаха и забравиха, унесени във вихъра на модерните страсти, а аргументите на идеите в обществото се замениха с тези на парите. Днес вече говорим за господството на олигархията и за огромния дефицит от справедливост. Кога ще настъпи денят, в който ще се върнем към принципите на солидарността, очертани от идеалите на д-р Москов за социален хуманизъм, зависи единствено от разума на хората, които творят своето бъдеще.

Нам остава само да сведем глави и да кажем: „Поклон пред паметта на д-р Атанас Москов и нека надеждата неговите идеи да станат реалност не помръква никога!“.

Подготви за печат:
Георги ГЕРЕНОВ