Служебният кабинет сгреши, че не предложи през отминалата есен бюджет за настоящата година. Тази оценка пред „Старозагорски новини“ направи главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков. Според експерта времето ясно е показало, че подходът с удължаване на финансовия закон от миналата година е бил погрешен. „Видяхме, че дори без внесен бюджет с приетите предложения партиите вече надупчиха бюджетната рамката за настоящата година“, заяви Стайков. По думите му без структурирана бюджетна рамка партиите са стартирали своеобразно наддаване пред избирателя кой ще предложи повече. Икономическият специалист направи връзка между небалансираната бюджетна политика и предупреждението, което беше оповестено в медиите в края на отминалата седмица. Подчерта, че независимо от увеличените приходи от данъци и едни от най-ниските нива на дълг спрямо БВП в ЕС България може да изпадне във финансови затруднения. „Предупреждението, което видяхме в доклада на Министерството на финансите, не означава неизбежен фалит за държавата. То насочва вниманието към макроикономическата картина и посочва някои слабости във фискалната политика, които България има през последните 3-4 години“, коментира Калоян Стайков.
В настоящата ситуация с публичните финанси според експерта е изключително важно да бъде намерен правилният подход, при който общите разходи да не растат твърде бързо. Той предупреди, че ако не бъде въведена промяна в курса, страната рискува да завърши 2023 г. с дефицит от около 6-7%. „Имаме редица стъпки, с които проблемите в бюджета да бъдат ограничени. Големият проблем е, че при липса на политическа стабилност благоразумна фискална политика много трудно може да бъде проведена, защото всяка една политическа сила се опитва да надцака останалите“, отбеляза Стайков.
Икономистът призова партиите след изборите на 2 април да насочат своите усилия към приемане на бюджет за настоящата година в най-кратки срокове. Стайков напомни, че въпреки данните за увеличение на постъпленията в хазната от данъци практиката ясно показва, че във времена на служебни кабинети събираемостта като цяло спада.
По повод плановете за увеличение на минималната работна заплата и допълнителното облагане на печалбите експертът посочи, че бизнесът ще бъде поставен в много трудна ситуация. „В сегашното състояние на икономиката ръстът в минималното месечно възнаграждение изглежда по-скоро излишно, тъй като и без тази административна стъпка заплатите растат заради инфлацията. Същевременно разходите на бизнеса се увеличиха, а на този фон се очертава все по-сигурно охлаждане на икономическа активност и затягане на финансирането за частния и публичен сектор. Затова смятам, че настоящият момент не е подходящ да поставяме допълнителни трудности пред предприемачите у нас“, мотивира позицията си главният икономист в Института за енергиен мениджмънт. Той категорично подчерта, че облагането с данък свръхпечалба не само няма да доведе до нищо позитивно, но създава риск за бизнес климата в страната. „И какво всъщност ще се получи? През 2022 г. държавата предоставя помощи на фирмите, а през 2023 г. ще налагаме данък върху свръхпечалбата, която са натрупали. Тя обаче е резултат именно и заради това подпомагане. Т.е. ще създадем тежести върху бизнеса с допълнително облагане, а когато той започне да се задъхва, ще стартираме приемането на програми за подпомагане. Ясно е, че държавата трябва да провежда стабилна фискална политика, но това не може да става за сметка на хората и частния сектор“, предупреди Калоян Стайков.
Живко ИВАНОВ
