Казанлъшки писатели с идея да напишат историята на вековно списание

237
Момент от предюбилейната среща за 100-годишнината на списание "Кула", инициирана от главния редактор Румен Денев (вляво)

Гениалният Иван Милев нарисувал корицата на „Кула“, ченгета от ДС прибрали екземпляри от изданието през 1981-а

Писателите от Казанлък обмислят написването на история, която да разкаже на следващите поколения перипетиите на списание „Кула“, чийто първи брой се е появил в Града на розите на 19 февруари 1923 година. Идеята е на поета Румен Денев, който оглавява редакционната колегия от 2017 година, намерил и съмишленици сред авторите от града и се надява да получи финансова подкрепа за начинанието от Общината, която е издател.

Денев припомня, че първият брой е бил замислен и осъществен от Никола Загоров с подкрепата на Петко Стайнов, Димитър Йовчев и Христо Бояджиев, като ползвали услугите на печатница „Гутенберг“. Първоначалната идея била това да бъде остро сатирично издание, дори решили да се казва Момус, по името на древногръцкия бог на шегите, но впоследствие преценили, че списанието трябва да бъде насочено в областта на литературата, като се превърне в своеобразна трибуна на пишещите извън столицата. В тази плоскост е и манифестът, написан от Загоров за първата книжка. Автор на корицата е гениалният художник Иван Милев, който по онова време бил студент в София, но откликнал на молбата на своите съграждани.

. Издателите са запазили корицата, нарисувана през 1923 година от гениалния Иван Милев с емблематичната за Казанлък, но безвъзвратно разрушена кула

Милев избрал да нарисува една от емблемите на Казанлък – величествена кула в някогашната Куленска махала, за която легендите разказват, че е била вдигната от последните защитници на града срещу турските нашественици. Кулата е била съборена в края на ХIХ век, а каменните й зидове били използвани за строежа на частни жилища. Средствата за отпечатването на първите 6 броя били набрани от спомоществователи, издателят се шегувал, че парите били дадени от „страх да не бъдат осмяти“. Сред авторите в тези броеве са били Гео Милев, Антон Страшимиров, Анна Каменова, Иван Мирчев и други повече или по-малко известни писатели от онази епоха. Списанието спира да излиза след 9-юнския преврат през 1923 година, редакционната му колегия се разпилява, а издателят заминава за София, където живее до смъртта си през 50-те години на ХХ век, но вече като… домакин на столичния зоопарк. Репортерската ни проверка установи, че в Интернет се предлага продажбата на един брой от първата книжка на цена от 320 лв.

През 1981 година казанлъшкият поет Христо Славейков прави опит да го възобнови по системата на „самиздата“, като отпечатва под индиго на пишеща машинка десетина екземпляра. Начинанието обаче било надушено от местните агенти на Държавна сигурност и екземплярите били прибрани „на топло“, а ентусиастът дълго време бил разкарван да дава обяснения за стореното. След промените през 1989 г. конфискуваните листове били върнати на Славейков, запазени са фотокопия от тях в библиотека „Искра“, сподели Румен Денев при предюбилейната среща с автори и читатели на списание „Кула“. От подновяването на изданието са излезли тридесетина книжки, до дни в печатницата ще влезе втората за тази година, в ход е подготовката и броят, с който ще бъде отбелязана 100-годишнината.

Христо ХРИСТОВ