Зърнопроизводителите готови да блокират североизточната ни граница заради вноса на украинско зърно

710
Председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите Радослав Христов

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е изпратила нота до Министерството на земеделието, в която настоява държавата да влезе в ролята си при вноса на зърно, който идва у нас от Украйна. Реакцията на бранша е в отговор на спадащите цени на пшеницата на вътрешния пазар, породени от навлизане на украински количества. „Ако държавата не се намеси, твърде вероятно е да се стигне до блокиране на североизточните граници на България от страна на нашата организация. Положението става нетърпимо и напрегнато“, съобщи за „Старозагорски новини“ Радослав Христов – председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, който е част от НАЗ. Той подчерта, че безконтролният внос на украинско зърно води до дъмпинг на цените, което е сериозен проблем за сектора у нас, тъй като тази година разходите за обработка на един декар нараснаха колосално. „Даваме си сметка, че от една страна вносът от Украйна и свалянето на цените е добре за потребителите, но от друга обрича българските производители“, посочи Христов. По думите му заради сложната ситуация, в която се намира страната им, украинските стопани са принудени да дават своето зърно на каквато и да е цена. Радослав Христов предупреди, че ситуацията с пшеницата може да последва картината при слънчогледа, когато цената у нас достигна до 2000 лв. за тон, но с влизането на украински се срина до под 1000 лв. Той коментира, че по традиция през юни борсите на зърно са отбелязали спад. В края на май пшеницата достигна около 400 евро за тон, докато в момента се движи около 320-330 евро. На физическия пазар в България стойността на зърното от 700 лв. падна до 560 лв. Според Христов всяка цена под 650 лв. за тон пшеница е лоша за зърнопроизводителите. „Затова е важно държавата да има адекватно отношение към вноса на украинско зърно. Ако такова липсва обаче, ние ще вземем нещата в наши ръце. Ще защитим бранша и българското зърно. Няма как при 300 лв. разходи за декар през настоящата кампания да продаваме продукцията си на загуба“, допълни председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

В началото на месеца Европейският парламент подкрепи решение, което дава възможност на земеделците в ЕС да получат до 15 000 евро подпомагане. Помощта е във връзка с войната в Украйна и проблемите, които произтичат от конфликта за стопаните. Според Радослав Христов подобно финансиране ще има значение за дребните производители у нас, но за големите би било капка в морето. Той даде пример, че в България средното стопанство в сектор зърнопроизводство е в размер около 5000 – 6000 декара. „При 300 лв. разход за обработка това прави около 1.5 млн. лв. за една такава единица. В този смисъл подпомагане от 15 000 евро ще е просто капка в морето“, обясни Христов.

Междувременно жътвената кампания в Старозагорска област е почти изцяло приключила. Последните полета с пшеница и рапица предстои да бъдат прибрани до края на седмицата. Стопаните в региона отчитат по-ниски добиви съпоставимо с рекордната 2021 г. Средната производителност от декар за пшеница в Старозагорско достига 420 килограма, което с около 60 – 70 кг спрямо 12 месеца по-рано. Малко по-добър е резултатът при ечемика, докато рапицата в областта бележи значителен спад, достигайки до около 150 – 160 кг от декар. „Независимо от това сме благодарни, че времето даде възможност да приберем своята продукция“, отбеляза Радослав Христов.

Живко ИВАНОВ