Те трябваше да поемат своята политическа и лична отговорност, смята здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика
– Г-н Шарков, малко повече от месец измина от последния ни разговор, в който Вие обявихте, че за създаването на положителна нагласа към процеса на ваксинация сред обществото премиерът и президентът трябва публично да се ваксинират – това обаче не се случва към момента. Грешна комуникационна стратегия ли е това?
– Редно е да отбележим, че Министерството на здравеопазването малко си промени тактиката по отношение на информационната кампания за ваксините. В това число можем да споменем и стимулите, които ще се предоставят на личните лекари за поставяне на ваксината. Въпросът е, че не Министерството на здравеопазването трябва да прави тази политика, когато говорим за световна пандемия. Това трябваше да е действие на нашите лидери, тъй като те винаги са се представяли в светлината на силни и здрави български мъже. Въпросът е, че те трябваше да поемат своята политическа и лична отговорност и, представлявайки всеки един от нас и цялата държава, да се ваксинират. Защо това не се прави можем само да спекулираме. Премиерът казва, че скоро го е изкарал и няма нужда в момента, за да има за другите, но това не е много убедително, защото ваксини има. Както той, така също и Румен Радев, а и западните лидери трябваше да се ваксинират публично и да дадат ясен сигнал. Проблемът е в това, че подобно нещо не се случва. По всяка вероятност причината е някакъв страх. Друг е въпросът защо мъже на подобна възраст и с такъв опит се страхуват от нещо, което е безопасно.
– Как си обясняваме това последно място на България в темповете на ваксинация сред страните-членки на ЕС?
– Обясняваме си го с това, че кампанията не започна достатъчно рано, а и свръх информираността, която се създава по отношение на разработката на ваксината и самия вирус, води до това, че всеки избира онова твърдение, което му е изгодно. Това поражда и сериозно количество спекулации в посока дали ваксината е ефективна или не, колко бързо е разработена и т.н. През цялата година виждаме подобен тип трактовка колко и дали е опасен или безопасен вирусът. Затова хората са объркани. Освен това в последните години имаме един засилващ се тренд по отношение на недоверието във ваксините. От друга страна обаче в периода на есента наблюдавахме повишено търсене на противогрипни ваксини. Те бяха изкупени за отрицателно време. Виждаме двата модела на поведение. Не на последно място искам да отбележа, че в основата на това дали бихме си поставили ваксина срещу коронавирус, стои въпросът доколко тя е достъпна. Така или иначе искам отново да посоча моето лично убеждение, че с ваксината ще можем да живеем малко по-спокойно.
– Най-ниската цена ли трябваше да бъде критерият, на база на който българското правителство да избере от коя ваксина ще бъдат поръчани най-голям брой дози за населението на страната?
– Разбира се, че цената е важен фактор, когато говорим за ваксини, но това е валидно в случаите, при които тя на практика е налична. Към момента, ако говорим за ваксините, от които България е поръчала най-голям брой дози, те дори още не са получили одобрение от страна на Европейската агенция по лекарствата. Да не забравяме, че не само ние, а цялата Европейска комисия се оправдава по този начин за направените поръчки от страна на първите две готови ваксини. Разследването на „Файненшъл таймс“ доказа това, че Комисията нарочно е забавила одобрението за тези два продукта, за да създаде привилегировано правила на европейските производители на ваксини, но те все още не са налични. Затова е много важно да се мисли първо за здравето и добруването на хората. Ето защо конкретно отговарям на въпроса Ви, че цената е от по-малко значение. Още повече когато сравняваме една ваксина, която вече е готова и дори се прилага в САЩ и Израел. Това следва да бъде най-важното.
– Г-н Шарков, редица информации и публикации, както и мнения, включително на европейски лидери, създават нагласата и усещането, че предстои въвеждането на ваксинационен паспорт. Създава ли предпоставки за нарушаване правата и преди всичко свободите на всеки един граждани подобен паспорт?
– Със сигурност създава предпоставки за подобен тип трактовка. Важен тук е и въпросът колко от държавите биха били съгласни да въведат изискване за такъв паспорт за посещение в тях. Да не забравяме, че е нужен консенсус. Като цяло ваксинационният паспорт не бива веднага да бъде възприеман като нещо задължително лошо и вредно. На практика всеки от нас в своята здравна книжка има данни за поставянето на една или друга ваксина. Но искам дебело да подчертая – това да бъде условие за посещението в една или друга държава, то тук вече говорим за нарушаване на правата на придвижване, които съществуват в европейската общност. От друга страна обаче някои изтъкват, че правото на живот е по-значимо от това за придвижване. Сложно е, но моето мнение е, че няма да бъде правилно налагането на такова изискване, още повече то да се използва като стимулиране за поставяне на ваксина. Според мен това дори ще има негативен ефект за самия процес на ваксинация.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
