Най-дългогодишният ръководител на Зоопарка в Стара Загора и преподавател в Тракийския университет доц. д-р Радослав Михайлов представи своята книга „Зоопаркът в мен“ пред приятели, колеги и университетски преподаватели в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Премиерата й бе част от инициативата „Есенни литературни дни“ под липите.
Пред препълнената зала подробности за книгата и усещането, което оставя тя, сподели Снежана Маринова, бивш директор на Регионалната библиотека в Стара Загора.
„Авторът е вложил душа и сърце в написването на тази книга. В своята 20-годишна практика като директор на Зоопарка д-р Михайлов трупа знания, ценен практически опит, невероятни истории и решава да ги сподели публично. И го прави много успешно. Зоопаркът наистина е влязъл в сърцето и душата му, превърнал се е в негов доброволен избор и съдба.
Начинът, по който са разказани историите, прави книгата интересна и полезна както за специалистите, така и за масовия читател. Чете се на един дъх.
В справката, която направих в българското книгоиздаване, се оказа, че подобни книги могат да се изброят на пръстите на едната ръка. Авторът е бил на мястото на историческото развитие на Старозагорския зоопарк, представил е нормативната уредба за работата на зоологическите градини, обръща внимание на проблемите и пропуските в тази дейност и споделя своя ценен опит в отглеждането на животни“, коментира Снежана Маринова. Тя направи аналогия с досегашното битие и работа на д-р Михайлов със сентенцията на Бърнард Шоу: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните. И заключи презентацията с думите, с които завършва книгата си д-р Михайлов: „Но аз няма да спра да обичам моите животни“.
Видимо развълнуван, авторът изказа искрена благодарност към присъстващите в залата. „Това, което представям в книгата, наистина беше вътре в мен. И колкото и да мислех, не можах да измисля друг начин да го представя, освен да разкажа за това какво и как се е случило“, обяви доц. д-р Михайлов.
Пред публиката той сподели част от написаните истории и спомени, които е трупал по време на професионалната си реализация в годините.
Една от тях е свързана с болките и разочарованията от 2011 г., когато Старозагорският зоопарк се раздели с единственото шимпанзе, отглеждано в България – Били.
„Има ситуации, в които не можеш да направиш нищо предвид действащите европейски нормативни уредби и записаните санкции. Ако не бяхме дали Били доброволно, щяха да ни го вземат принудително. Взеха ни го заради въпросната уредба, според която условията за отглеждането не отговарят на нормалната им социална среда, тоест клетката била тясна. Но ако пари за разширение на клетката щяхме да намерим, нямаше как да изпълним другото условие – да осигурим други шимпанзета в Стара Загора“, обясни д-р Михайлов. Той обаче уточни, че все още собствеността върху Били е на Стара Загора.
„Тогава през ресорното министерство буквално се сбиха две неправителствена организации – една холандска и една уелска. Холандците искаха да се откажем от собствеността, а аз им казвам, че по нашето законодателство няма как да се случи, защото е собственост на града. Те не приемаха тази ситуация, докато от уелската организация се съгласиха да остане наша собственост. И Били по договор е наша собственост, но е записано, когато бъдат създадени условия, а това включва ново клетъчно съоръжение и още няколко шимпанзета“, отбеляза д-р Михайлов, но недвусмислено подчерта, че шимпанзетата са скъпи животни, а събирайки ги на едно място, се прави генна банка, тоест всичко е пари.
Пак с Били е свързана и една от историите му в книгата за бягството на животни от Старозагорския зоопарк. Случката е от 8 декември 2010 г. Като преподавател в ТрУ д-р Михайлов празнувал празника със своите студенти, когато в разгара на празненството е получил обаждане, че Били е успял да излезе от клетката си.
„Буквално минах на червен светофар, за да стигна по-бързо до Зоопарка. Работата беше сериозна. Половината персонал се беше затворил в старото помещение, другата половина – в административната сграда. Бях сигурен, че моите колеги изпълняват инструкциите за безопасна работа. Да, ама Били беше крал 2-3 пъти ключовете от гледачите, знае за какво се използват, отива на ключалката, пробва на катинара, той е бил в цирка, обучаван е. Когато отидох с пикапа при него, се опита да ме атакува 2-3 пъти, качи се на тавана на колата и после обиколи няколко пъти сградите с нашите служители. Когато излязох от пикапа с пушката за упояване, той ме разбра и започна да се пощи“, сподели д-р Михайлов.
Същата тази пушка, която Били е изтръгнал от ръцете му следващата година, когато е трябвало да бъде упоен и пренесен в Уелс.
Да, наистина завладяващи истории се съдържат в книгата „Зоопарка в мен“, която читателите се надяват, че няма да бъде последната.
В препълнената зала на РБ „Захарий Княжески“ присъстваха зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова, началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова, настоящият ръководител на Зоопарка в Стара Загора д-р Ивелина Илиева, както и деканът на „Аграрния факултет“ Димитър Панайотов, който обяви, че съвсем скоро д-р Михайлов ще получи професорска титла.
Йовка НИКОЛОВА
