Живот-факел

456

(В памет на Иван Аяров)

24.12.2021 г. Старозагорци са потресени от новината – внезапно починал Иван Аяров! Как се възприема такава новина за човек, който до последния момент е летял по етажите на читалището, подготвяйки коледното празненство. На 22 декември подари на хората вълнуващо изживяване чрез възстановки на прекрасни български традиции. Покани ме: „Елате да се насладите на автентичния български дух!“ Това беше последното мероприятие след представянето на последните му книги „Тракийски напеви“, „В огледалото на живота“ и честването на „Дните за възхвала на Св. Климент Охридски“, патрон на читалището – събитие, което се провежда единствено в България цяла седмица всяка година от 23 до 30 ноември. Проведе се и тази година, на открито, въпреки пандемията.

Героите борци за свобода всяка година се почитат с едноминутно мълчание… Борците за просвета и култура също са герои, но този ритуал нима е достатъчен за саможертвата и на едните, и на другите?! На поклонението за сбогом ми се поиска да призова множеството почитатели, приятели, съмишленици, колеги на поета и общественика Иван Аяров: „Хора, да изпратим Големия Човек Иван Аяров със силни аплодисменти! Той е по-жив от всякога! Всеки човешки живот е ценен, но неговият е двойно по-ценен, защото живя отчасти за себе си и много повече за благото на обществото. Смело мога да сравня неговото пълно себеотдаване с това на светеца Климент.

Всички знаем – няма незаменими хора. НО!… Всички сме съгласни – ИМА незаменими личности! Иван Аяров посвети голяма част от творчеството си на тях, изкачвайки върховете на историята ни заедно с тях! Освети с ума и душата си имената и на не един съвременник („Тракийски напеви“, „В огледалото на живота“). Така, без да съзнава, той започна да се превръща в незаменима личност, особено след като пое ръководството на читалище „Свети Климент Охридски“. Посвети му се изцяло. Превърна го във втори дом. Прояви изключителни организаторски качества, обновявайки го отвън и отвътре. Разтвори широко вратите му за творческите изяви на малки и големи певци, танцьори, музиканти, художници. Израснал на село, отрано научил откъде и как идва хлябът и млякото, като пасал кравите и орал земята, той познава живота в дълбочина, води всяка идея до реализация. Но… голямата му мечта, паметникът на светеца Климента, остана мечта…

Един строител, почти необразован, ми каза: „Хората с качества имат висок дух. И той е от тях. Знам го. Ветеринарен лекар е. После с какво ли не се захвана. Май и с научна работа…“

Иван Аяров не живя – той горя! Освен художествено, остави и музикално творчество… Но читалището „Св. Климент Охридски“, превърнато от него в светиня на културата, ще пази името му като легенда за несравнимо себеотдаване.

Д-р Иван Нанев Аяров е роден на 27.12.1939 г. в с. Рупките, Чирпанско. Завършва ветеринарна медицина във ВВМИ „Проф. д-р Георги Павлов“ – София. Работил е като ветеринарен техник, научен сътрудник I степен. Токсиколог, миколог, алголог и еколог. Завеждащ лаборатория „Токсикология“, завеждащ секция „Токсикология и радиационна защита на животните“ и в определени периоди зам.-директор и научен секретар на РНИВМИ – Стара Загора. Старозагорци обаче завинаги ще го запомнят като председателя на НЧ „Св. Климент Охридски – 1858“ – Стара Загора, което успя да съхрани и да пресъздаде изконните български традиции.

Новината за кончината му дойде неочаквано не само за многобройните участници в екипите на НЧ „СВ. Климент Охридски“, но и за стотиците старозагорци, които виждаха в неговите действия вечния Будител на Стара Загора.

Живка ЖЕЛЕВА