Експерт прогнозира: Пандемията ще доведе до поскъпване на лекарствата

100
Здравният икономист Аркади Шарков

Твърденията на служебното правителство за съмнителни практики в няколко държавни болници повдигнаха сериозни въпроси за начина на управление на лечебните заведения и за реалните стъпки по ограничаване на корупцията. Темата за „Старозагорски новини“ коментира здравният икономист Аркади Шарков.

– Г-н Шарков, новините за корупционни действия не подминаха и сферата на здравеопазването. Представители на служебното правителство изнесоха данни за съмнителни практики в няколко държавни болници, което прикова общественото внимание. От години говорим и дебатираме по темата за изтичането на публичен ресурс в този сектор, за който често казваме, че е нереформиран и представлява една „каца без дъно“. В качеството си на експерт виждате ли реален подход, реална възможност за спиране на подобни съмнителни дейности в здравеопазването?

– Най-лесно би било да споменем необходимостта от засилен контрол и ангажираност на отговорните институции, които да следят как се харчат държавни пари, дали и как се извършват определени терапии. Ако трябва конкретно да хванем казуса с т.нар. Правителствена болница в София, то нека кажем, че ръководството й е там от 1998 г. Няма задължение за мандатност на нейния изпълнителен директор. Това създава една твърде дълготрайна уседналост по отношение управлението на лечебното заведение. От друга страна може да се каже, че благодарение на това пък болницата е в добро финансово състояние. Логично е да отбележим, че колкото повече някой се застоява на публичен пост, толкова повече възможността за злоупотреби се увеличава. При държавните болници следва да бъде въведена мандатност. Така директорите могат да бъдат сменяни и те няма да се чувстват достатъчно удобно в своя стол, за да си позволят едно или друго действие, което противоречи на закона. На второ място идва прозрачността. Тук искам да спомена, че още през 2017 г. стартира проектът за Национална здравна информационна система. За съжаление, Министерството на здравеопазването и до днес не я е завършило. Тя би следвало да бъде един от лостовете, с които здравното ведомство може да контролира процесите в системата и да наблюдава, ако има злоупотреби. Въпросът е, че тя просто не е налична все още. Затова и няма навременна информация за злоупотреби. Това е по темата за фиктивните лечения, които бяха обявени. Що се отнася до трансплантациите, е необходимо да се изчака, за да видим какви са доказателствата за това. От гледна точка на морала такива действия от медицински лица са недопустими. Що се отнася до законовия ъгъл, държа да отбележа, че законодателството е обтекаемо в сферата на трансплантацията. Затова си мисля, че цялата процедура по доказване би могла да отнеме години и чисто и просто да бъде „заметена под килима“. Връщайки се към основния Ви въпрос ще добавя следното. Публични болници – обществени проблеми. Частните лечебни заведения също имат своите проблеми, но отговорността за тези проблеми се понася от частника. Т.е. ние като данъкоплатци не понасяме щета за грешките на един или друг управител на частна болница.

– Да очакваме ли масирани проверки и в останалите публични лечебни заведения в страната? Ще станем ли свидетели и на нови твърдения за съмнителни практики?

– Всяка година имаме подобен тип казуси и разкрития. Всичко обаче зависи от това кой е назначил директора. Това до голяма степен стопира каквито и да било ефективни действия по разкриване на една или друга злоупотреба. Лично аз очаквам в следващия месец да наблюдаваме изнасянето на данни и за други структури в страната. Нека не забравяме, че това е основната цел и задача на настоящия служебен кабинет.

– Г-н Шарков, споменахте в разговора ни нереализираната към момента Национална здравна информационна система. Има ли силите действително дигитализацията да ограничи злоупотребите в здравеопазването? Не натоварваме ли новите технологии със свръх очаквания?

– Истината е, че има нежелание в част от системата да възприеме тази електронизация. Действително голяма част от данните са изключително деликатни, затова е важно те много добре да бъдат пазени. Дигитализацията или електронизацията несъмнено ще помогнат. По същество обаче това не е решение на всички проблеми. Големият въпрос е защо се налага болничните заведения да прибягват до подобни действия. Тук трябва задължително да споменем много ниските стойности на някои от клиничните пътеки. Честа практика е болницата да получава по-малко пари от НЗОК за проведена терапия, отколкото тя е вложила. Т.е. тук говорим за достатъчно добро финансиране на лечебните заведения, за да не се налага някой да прибягва до нерегламентирани практики. Допълнително адекватно финансиране ще намали риска от такива източвания на Касата. Истината е, че неведнъж подобни практики са излизали наяве, но сега влязоха под прожекторите, защото времената са смутни и вниманието е по-голямо. Въпросът е какво ще последва.

– Говорите за увеличение на клиничните пътеки, но това ще доведе след себе си до нов ръст на средствата за здравеопазване. Многократно е било заявявано, че повече пари не означава по-ефективни болници и по-доволни пациенти.

– Точно така. Тук обаче говорим и за пренасяне на много от дейностите в болничната помощ към извънболничната. Всякакъв тип еднодневни манипулации днес се изпълняват точно от болничната помощ. Това създава по-голям разход и товари бюджета на НЗОК. Трябва да се режат разходи, за да може да бъде подсигурено по-добро заплащане на самите специалисти.

– Г-н Шарков, в свой анализ обявявате, че пандемията ще вдигне цената на лекарствата. Случва ли се това към момента?

– В следващите 5 години най-вероятно ще има покачване на цените. Ето защо ЕК изработи европейска фармацевтична стратегия. Брюксел иска да върне част от производството на лекарства обратно в Европа. Вероятно е част от националната сигурност. В момента щетата от повишението се поема от самите производители. Докато печалбата на компаниите се свива, то те ще са много рестриктивни по отношение на иновациите. Ето защо в най-близко бъдеще българските управници трябва да помислят за оптимизация на данъчното бреме върху лекарствата като цяло.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ