Предложените от екипа на здравния министър Кирил Ананиев нововъведения в системата на здравеопазването у нас бяха дискутирани на кръгла маса, провела се на 26 септември в София. Допълнителна здравна вноска, демонополизация на НЗОК са само част от текстовете, които предстои да бъдат обсъдени в работните групи. Каква е позицията на хората от системата?
За отговор на този въпрос се обърнахме към д-р Неделчо Тотев – директор на болницата в Чирпан и председател на Сдружението на общинските здравни заведения у нас.
– Д-р Тотев, освежителна глътка въздух за общинските болници ли се явява здравната реформа, която екипът на министър Кирил Ананиев представи в края на септември? Ще получи ли българският пациент по-добри здравни услуги?
– За огромно съжаление на общинските болници се оказа, че реформата не касае нов модел на здравеопазването, а е чисто и просто промяна в здравноосигурителната система. През последните 6 години ние ясно повтаряме, че е нужна коренна промяна в системата на здравеопазване, защото устройството и организацията й е изкривена. В момента имаме модел, при който наливаме все повече и повече средства, а удовлетворението сред лекари и пациенти спада. Нашето опасение е, че това, което се предлага, няма да има ефект. От Сдружението на общинските болници ще предложим алтернативен вариант. Дали обаче съображенията ни ще бъдат чути, е друг въпрос.
– Сред предложенията, които бяха представени на 26-и септември, бе и това за промяна на статута на здравните заведения. Не е ли това стъпката, която да ви даде нужното спокойствие най-вече на общинските лечебни заведения?
– И тук трябва със съжаление да отбележа, че по този въпрос на представянето на предложенията на МЗ дума не бе спомената. Да, малко по-рано през месеца бе коментирана подобна възможност, която включваше държавните и общински болници да излязат от Търговския закон и да им се промени статутът. Това е дълга и тежка тема, която ни смущава и не знаем дали ще бъде дебатирана изобщо. Големите въпроси остават и един от тях е, ако това се приеме, с какво ще подобри настоящото положение и дали изобщо е реализируемо в момента? Нека да не забравяме, че за заличаването на едно търговско дружество са нужни няколко тежки процедури и стъпки. Кой ще удовлетвори интереса на кредиторите в една задлъжняла болница? Тези добри идеи може да се окажат практически неприложими.
– Ще има ли промяна на цената на клиничните пътеки?
– Подобно нещо бе споменато, но на този етап е само на ниво обсъждане. През годината имаше козметично вдигане на стойността на някои пътеки, но дори така те продължават да не отговарят на реалната обстановка. В общи линии се получава едно надлъгване, ако трябва да съм честен.
– В Сдружението на общинските болници коментирахте ли направените предложения и какво е Вашето становище?
– Още преди кръглата маса заявихме на екипа на министър Ананиев, че държим да се запознаем подробно с предложенията. Идеята ни бе УС на Сдружението да си подготви аргументирана позиция по представените документи. Въпреки желанието ни обаче, не получихме тези текстове. Затова отидохме на срещата без официално становище. Към този момент мога да кажа, че ни предстои да излезем съвсем скоро с официална позиция, която да бъде представена в работните групи, в които се обсъждат промените.
– Министър Ананиев заяви, че в реформата не са включени близо 700 000 българи, които са здравно неосигурени. Какво правим с тях, д-р Тотев? Те също са ползватели на услугите на здравната система у нас и в общинските болници това най-добре го знаете?
– Това за нас е основен въпрос. В тази връзка и поставих въпроса към МЗ държавата изработи ли механизъм, с който да принуди хората, които и към момента не плащат задължителната здравна вноска, да я платят и да извадят по 12 лв. допълнително. Не е справедливо всичко да се гради само на един малък брой хора, които съвестно си плащат, а останалите да минават между капките. Не е правилно един човек, който примерно 9 години е бил извън страната, не е заплащал абсолютно нищо, прибирайки се заплаща за 5 години назад и има същите права както ние, които цял живот даваме от трудовите си възнаграждения. Та, ако нямаме измислен метод на принуда, с който да задължим хората да си плащат, значи чисто и просто градим пясъчни кули. Всичко в здравеопазването стъпва на финансовите възможности. Знаете ли, с колегите на кръглата маса си зададохме въпроса: Ако наистина здравната система у нас генерира 4 млрд. лв. годишно „под масата“, както са изчислили от здравното ведомство, как с вноската от 12 лв., която общо ще генерира около 800 млн. лв., ще можем да покрием този дефицит и да оправим нещата? Очевидно пак ще има недостиг. Дума не бе обелена на срещата дали държавата ще плати за държавните служители пълната вноска. Средства, които тя към момента отказва да осигури. Има няколко много важни въпроса: Предложението дава възможност на всяко лечебно заведение да сформира цени. Това е изключително важно. Ако тези цени са по-високи от онези, които НЗОК формира като клинична пътека, тогава хората трябва да доплащат. Т.е. извън 8% осигуровка, извън 12 лв. ще бъдат давани още пари. Представете си, че аз формирам цена за раждане в размер на 1000 лв., а Касата поема 700 лв. Означава ли това, че пациентът ще доплати 300 лв. Наред с това трябва да попитам защо бе поставена една критична линия от 700 лв., при която пациентът ще доплаща межди 10 и 15% при всяко влизане в лечебно заведение. Срещу това се каза, че видите ли той нямало да плаща потребителски такси. Обаче не бе споменато, че тези потребителски такси се заплащат само 10 дена в годината, а един възрастен човек, които има хронични заболявания, може да се извърти да влезе 5-6 пъти в болницата. Това означава ли, че всеки път ще плаща по 10-15% от тези 700 лв.?
– Ако правилно разбирам, новият модел далеч не означава, че ще плащаме по-малко?
– Така излиза. Ето защо е важно всеки един нов момент да бъде разгледан от различни страни. Веднага се сещам и за друго. Защо пациентите, които са над критичната линия от 700 лв., няма да доплащат. Това няма ли да ги стимулира да влизат в болница по по-високо стойностни пътеки? И лекарите са заинтересовани да ги вкарат по такива пътеки. Това ще доведе до нещо много познато: „Докторе, я вземи ме вкарай по по-скъпата пътека. Хем за мен, хем и за теб ще е добре“. Това е изкривяване на системата. По-важното е, че подобни скъпоструващи пътеки в общинските болници няма. А какво да кажем за предложението, с което се залага един лекар да има един договор. Това би съсипало общинското здравеопазване, тъй като нашите специалисти работят на няколко места. Така ще оголим цялата провинция и регионите ще останат без медицински кадри. Това са нашите опасения. Отделна тема е дали фондът, в който ще бъдат събирани тези по 12 лв., ще отива изобщо за здравеопазване, дали въобще ще се намери застрахователна компания, която срещу 144 лв. годишно ще поема лечение за хиляди левове. За мен опасенията са, че разговорът се измести от здравеопазването като модел към здравноосигурителна система. Това не помага на общинските болници.
Интервюто подготви:
Живко ИВАНОВ
