Откакто поредица политици започнаха да творят Плана за възстановяване и устойчивост, от който България все още чака милиарди от ЕК, за енергийния стожер на България – комплекс „Марица изток“, настанаха най-турболентните времена.
В началото беше идеята за дългосрочно запазване работата на комплекса чрез внедряване на иновативни технологии за улавянето и съхранението на СО2, ангажирани бяха учени от водещите български университети, но така и, по необясними и до момента причини, този вариант не стигна до ЕК.
А след това започнаха екзотиките: първо беше предложението на ИТН за изграждането на парогазова централа в „Марица изток“, после се мина през идеята на Асен Василев за изграждането на завод за горене на софийския боклук. Впоследствие същият кадър на „Промяната“ се отметна от идеята и предложи изграждането на завод за батерии за съхранение на ел. енергия. В тази последна версия на Плана, внесена в ЕК без обществено обсъждане, беше заложено и намаляване с 40% на въглеродните емисии от въглищните централи до края на 2025 г. на база 2019 г., което провокира недоволството на синдикатите на цялата местна общност. И срещу която на 12 януари т.г. Народното събрание с болшинство прие решение за предоговаряне точно на тази част от Плана.
Сега, когато няма действащ парламент, на дневен ред е нова идея за „бъдещето“ на „Марица изток“ – изграждане на фотоволтаични централи с мощност 4000 MW на територията на комплекса, но не от държавата, а от частни инвеститори. До този момент не е известно кой е авторът на въпросния проект, но той скоропостижно събра неодобрението поне от три политически партии, участващи в парламентарните избори.
Служебният министър на енергетиката Росен Христов отрече, че е писан от подопечното му министерство, но същевременно миналата седмица той лично е представил в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ идеята да бъдат рекултивирани 30 000-40 000 декара терен и там да бъдат изградени мащабните фотоволтаични паркове, като земята ще бъде отдадена на концесия за период от 30 години. А на въпрос от медиите защо тези ВЕИ-та не бъдат изградени от държавното въгледобивно дружество, което и без това купува ток от борсата, служебният министър е обяснил, че рекултивацията на декар щяла да струва между 3000-8000 лв. и за това на държавата било по-изгодно частните инвеститори да се заемат с това… Премълчавайки, че по този начин частниците ще имат безвъзмезден достъп до мрежата на енергийния комплекс.
Защо служебният министър се е ангажирал с поредната „зелена идея“ за „Марица изток“ вместо да изпълни решението на Народното събрание за предоговаряне на Плана с ЕК, може само да се гадае.
Но пък като се тръгне от парогазовата централа, през завода за боклук, през батериите и се стигне до частните фотоволтаици, отвсякъде прозира неистовият напън да бъде ликвидирано възможно най-бързо производството на ел. енергия от въглища в „Марица изток“.
Което, разбира се, не трябва да се допуска, защото от 70 години насам и неизвестно още колко напред – въглищата си остават единствената българска енергийна суровина, гарантираща производството на ел. енергия 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. И е крайно време някой да сложи край на експериментите с „Марица изток“, докато бъдещото Народно събрание не приеме дългосрочна енергийна стратегия на България, но не писана на коляно, а от професионалисти в бранша.
Йовка НИКОЛОВА
