– Доц. Стойчев, развръзката с третия мандат дойде. Логичен ли бе този развой с оглед на събитията през горещия месец юли. Съществуваше ли реална възможност за формиране на второ правителство?
– Подобна възможност действително съществуваше, ако от „Продължаваме промяната“ бяха подходили по друг начин. Предвид тяхната неотстъпчивост по отношение фигурата на бъдещия премиер, отношенията им с „Има такъв народ“ и опитите да се рои тяхната група вместо да се води разговор на партийно ниво предопределиха развръзката. Без институционална подкрепа и ясно дефинирано мнозинство в парламента жизнеспособността на един нов кабинет би била силно ограничена. Предсрочните избори бяха предопределени. Те настъпват бързо, отколкото бавно, защото есенните периоди дават възможност за участие на повече хора.
– Днес вече е време за анализи на приключващото управление на четирите политически сили. Коя от тях ще плати цената на изминалите 7 месеца?
– Всички доскорошни управляващи ще претърпят електорални щети от развоя на събитията. Въпросът е как те ще бъдат управлявани в хода на предизборната кампания. Нито една от тези формации няма да излезе като печеливш. Всяка ще загуби гласове. Въпросът е до колко този процес може да бъде минимизиран. Някои от участниците в управлението са откровено застрашени да останат под 4% бариера при нови избори. Зависи много от това каква ще бъде избирателната активност, как ще протече кампанията и по какъв начин служебният кабинет ще се ангажира с някакъв вид ревизия на настоящото управление. Това е перспектива, която може да нанесе допълнителни електорални щети на партиите на управлението. Със сигурност мога да кажа, че нито една от четирите формации в настоящата ситуация няма да добави към изборния си актив спрямо вота от ноември 2021 г.
– Ще има ли бъдещото служебно правителство определяща роля в задаващата се предизборна кампания?
– Едно такова правителство винаги има определена роля. Аз лично се надявам, че за разлика от миналогодишните служебни кабинети настоящият вместо да потиска избирателна активност, по-скоро да направи така, че избирателите масово да гласуват. Така бихме имали по-представителен парламент наесен и той би разполагал със социална база, върху която да излъчи едно по-стабилно управление, което да може поне за около 2 години да се закрепи или да изкара целия мандат.
– Предстои предизборна кампания. Върху какво могат да стъпят доскорошните управляващи и опозиция в нея? Въобще каква надпревара очаквате?
– Кампанията вече започна от началото на месеца. Тя е насочена към твърдите електорати или на футболен език, ако трябва да го кажа, към ултрасите, които нямат нужда от особено убеждаване. В предстоящите два месеца смятам, че реториката ще е доминирана от повратно тълкуване на едни и същи факти, диаметрално противоположни позиции по едни и същи казуси. Едната страна ще убеждава, че управлението е довело до страшни пробиви и рекорди в производство, износ и др., а опонентите ще посочват, че с изминалите 7 месеца страната е била загробена. Затова казвам, че едни и същи числа и данни ще бъдат интерпретирани от гражданите единствено на база техните предпочитания. Партиите няма да търсят разрастване в широки периферии. Онези от избирателите, които нямат определена партийна пристрастност, могат или да не гласуват изобщо, или да потърсят съвсем различен изразител на своите разбирания. Предстои тепърва да видим кой ще се оформи като кандидата за вота на традиционно колебаещите се или негласуващите. Лично моето очакване е да се запази сравнително високото ниво на хората, които няма да отидат до урните. Това от своя страна е един резерв за всички участници в предстоящите избори, който те могат да се опитат да активират.
– Доколко войната в Украйна има потенциал да доминира в предстоящата предизборна кампания?
– Не смятам, че тази тема ще бъде толкова фундаментален фактор, защото партиите, които подкрепят руската политика и Владимир Путин, не са от големите политически субекти. Наистина големите партии у нас са тези, които подкрепят европейския път на страната. Безспорно войната ще е тема, а освен това ще бъде ползвана като инструмент от някои формации. В момента българската политика си има свои собствени специфични кризи, които ще доминират над събитията, случващите се в Украйна. Цените и енергийната криза са от първостепенно значение и те ще приковават обществения дебат с голяма сила.
– Взаимните обвинения, които очакваме да видим в хода на предизборната кампания, ще бъдат ли заменени след вота от опити за диалог?
– Българските политици първо говорят, а после мислят. Често им се налага да преглъщат изречени обиди и закани. Ясно е, че ситуацията в България днес предполага формиране на коалиционни управления. Ясно е, че Кирил Петков, както и да му се иска, няма да получи достатъчно мнозинство, за да управлява сам. В това има и позитив, защото коалиционните управления дават основа всеки един самозабравил се политик от време на време да получава коректив от своите партньори и така самото управление да бъде вкарано в някакви граници. Това е добре за обществото, защото в противен случай то би станало жертва на самозабравили се политици, които смятат, че с няколкостотин хиляди гласа представляват целия български народ и от негово името и за негова сметка могат да правят каквото си решат.
Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ
