Доц. Наталия Киселова пред „Старозагорски новини“: Действията на Румен Радев са правомерни по отношение на Конституцията

179
Доц. Наталия Киселова

Това заяви в коментар за медията ни специалистът по конституционно право. Поводът е решението на държавния глава за разпускането на парламента на 3 февруари, както и неговите действия по разтягане на консултациите с партиите, което доведе до удължаване на живота на Народното събрание, въпреки че то така и не успя да излъчи кабинет. Доц. Киселова коментира и законността на инициираните от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ допитвания до българските граждани.

 – Доц. Киселова, най-дългата дума в българския език е „непротивоконституционствувателствувайте“ – не извършвайте действия против Конституцията. На път сме да изпратим един парламент, който не изпълни най-важната си функция – да излъчи редовен кабинет. Вместо разпускане на парламента след върнатия трети мандат обаче държавният глава удължи живота на НС до 3 февруари. В този смисъл нарушава ли Конституцията Румен Радев?

– След като бъде върнат третият мандат като неуспешен, Конституцията не е предвидила конкретен срок за разпускане на Народното събрание. Липсват уточняващи думи като „веднага“ или по друг начин да бъде фиксиран такъв срок. Затова и Румен Радев обяви, че считано от 3 февруари се прекратява мандатът на този парламент. С това решение на държавния глава се изпълняват две изисквания. Едното е на самата Конституция, която посочва, че до 2 месеца след разпускането на Народното събрание се провеждат избори. Тук законът е спазен, защото предстоящите избори ще се състоят на 2 април. От друга страна обаче Изборният кодекс е предвидил 60-дневен срок, в който след издаване на указа на президента трябва да бъдат проведени избори. Затова Румен Радев оповести по-рано намерението си, като така даде възможност на ЦИК да започне своята работа. Т.е. ще бъдат реализирани онези дейности, за които формално не се изисква указът на президента. Това е съществен момент, защото на няколко пъти ВАС отменяше актове на ЦИК, защото указът на държавния глава се оказва издаден след тези действия на изборния орган. Има и други действия, които можем да добавим към правомерното поведение на президента в настоящата ситуация. Нека да не забравяме, че на 26 март предстои смяна на часовото време и в този смисъл настройката на машините може да се окаже проблемна. Имайки предвид и особеността, че вотът трябва да е в неделен ден, то единствената възможност остава 2 април, тъй като след това предстоят два големи религиозни празника. С това отлагане на разпускането на Народното събрание Радев даде време на партиите да приемат и няколко важни законопроекта. Друг е въпросът какво точно направиха в тази посока политическите представители.

 – Казахте, че не е предвидила срокове в тази процедура Конституцията на страната. Това Народно събрание ще бъде запомнено, ако не с друго, то със сигурност с разтеглянето на консултациите между партии и президент, които продължиха до началото на декември. Румен Радев удължи живота на законодателния орган на страната с тези маневри, но тази практика не показва ли нагледно, доц. Киселова, че Конституцията е като врата в полето?

– Важният момент тук е да погледнем чуждия опит, чуждата практика, т.е. основните закони на други страни. Какво залагат те по отношение на подобен процес по формиране на редовно управление. В болшинството от западните конституции липсва срок, няма да бъде намерено дори определяне на това кой трябва да получи от президента проучвателен мандат – първа, втора или трета политическа сила, кандидат-премиер или лидер на формация. В западната практика това е по преценка на съответния държавен ръководител, който е натоварен с тази задача. Понякога се стига и до разбирателство между партиите мандатът да бъде връчен на онзи политически представител, който има най-голям шанс да създаде разбирателство и мнозинството около себе си. Западноевропейската практика въвежда срок, в който след излъчване на редовно управление то трябва да представи програма за управление. Най-дългият срок, в който са водени преговори, беше преди няколко години в Германия. Визирам последния мандат на Ангела Меркел като канцлер. Тогава обсъжданията и дебатите продължиха 8 месеца. Според мен е важно не толкова да търсим срокове, колкото да насърчаваме усилията по излъчване на редовен кабинет. От днешна гледна точка, разбира се, можем много да дебатираме дали стратегията на Румен Радев по удължаване живота на парламента е била удачна, след като накрая резултатът е негативен. Смятам, че ако е имало минимален шанс разтягането на процедурите да способстват излъчването на кабинет, то той е трябвало да бъде използван. Именно голямата стъпка – излъчване на правителство, вероятно е причина за голяма част от елементите на процедурата да не виждаме конкретно определени срокове в българската Конституция.

 – Като специалист в сферата на конституционното право смятате ли за удачно да бъдат фиксирани подобни срокове, които да задължават всеки един президент да ги спазва и да движи процедурата в някаква рамка?

– Ако ще залагаме срокове, аз лично смятам, че те трябва да се обвържат с нещо друго. Според мен срочността следва да бъде във връзка с програмата за управление. Т.е. не правителство на всяка цена, някакво там, защото теоретично кабинет може да бъде формиран за ден и след това веднага да подаде оставка. Моята категорична убеденост е, че рационализацията на процедурата за формиране на правителство трябва да има за цел ясна програма за управление. Т.е. кои са онези вътрешно и външнополитически въпроси, за изпълнението на които съответният кабинет се ангажира с конкретни законопроекти. Ето това е предвидимост в едно управление. Разсъждавайки, не успявам да си отговоря ясно на въпроса кое е по-лошо за една страна – липсата на редовен кабинет или наличието на хаотичен такъв.

 – Доц. Киселова, едно от знаковите решения в мандата на отиващия си парламент бе предоставянето на оръжия на Украйна. По искане на БСП и „Възраждане“ обаче в началото на годината Конституционният съд образува дело. Какво може да произлезе от това?

– Аргументите на народните представители не са особено убедителни. Би могло да се предположи, че искането на двете формации е формално допустимо за разглеждане от Конституционния съд. Нека да видим кои са онези аргументи, които конституционалистите ще отчетат като допустими. Едва тогава разговорът би могъл да бъде по-конкретен и детайлен. Само ще спомена, че има един аргумент, който е извън правото. В този случай говорим за две различни дейности. БСП и „Възраждане“ оспорват решението, с което се дава съгласие. От друга страна обаче имаме и друг акт на парламента, който представлява международно споразумение. То е между министерствата на отбраната на България и Украйна. Между първо и второ четене, при ратификацията на този международен договор, беше предвидено, че всяка отделна доставка ще преминава през допълнително одобрение от страна на Народното събрание. Това означава, че с разпускането на парламента няма да има доставки на оръжие от България за Украйна. Това, което решението на парламента даде, това ще бъде до учредяването на новото Народно събрание. Този процес би могъл да продължи в следващия парламент, но ако има политическа воля за това. Междувременно, ако Конституционният съд се произнесе дали да потвърди, или да отхвърли решението, можем да предположим, че и следващият парламент ще се занимава с подобно решение, още повече ако войната продължава и има ново искане за помощ.

 – От това, което казвате, да не се окажем в ситуация, в която да трябва да връщаме даденото оръжие, ако Конституционният съд възрази на решението на парламента?

– Ако Конституционният съд обяви за противоконституционни и двете решения на Народното събрание, то тогава фактически все едно не ги е имало. И тук Вие сте прав. Само че, когато имаме международно споразумение, по което са изпълнени определени задължения, по-скоро ще се наложи не да връщаме оръжието, а да бъде прието ново решение на парламента.

– Говорейки си за конституционни разпоредби, няма как да не обърнем внимание на въпроса с референдумите. По две различни теми „Възраждане“ и „Има такъв народ“ инициират подписки за провеждане на допитване до гражданите по въпроса за запазване на лева и отхвърлянето на еврото, както и за промяна на формата на управление. И в миналото сме ставали свидетели на различни инициативи. По-важното е ясно и точно да бъде казано – противоречат ли така зададените от двете партии формулировки на нормативната база?

– Едно уточнение – исканията за референдумите са три. Два се отнасят до влизането в еврозоната. Единият е да не бъде приемано еврото като официална валута, докато не бъде достигнато определено ниво на възнаграждения и БВП на страната. По своята формулировка другият е да запазим българския лев. Що се отнася до инициативата на „Има такъв народ“, то там въпросът по-скоро е дали като граждани бихме искали да бъде свикано Велико народно събрание за промяна на формата на управление. Двата въпроса, касаещи официалната валута, изглежда като да не противоречат по същество на международния договор за присъединяване на България към еврозоната. Отделен въпрос е дали фиксирането на срок е допустимо. Всъщност точно годината – 2043 г., е онова, около което може да се разсъждава по конструкцията на самия въпрос. Референдумът на „Има такъв народ“ за промяна на формата на управление според мен е на ръба на Конституцията, защото обикновено свикването на ВНС се предшества от проект от промени в основния закон. В това отношение публичните изяви на членовете на Инициативния комитет са силно противоречиви. Ако погледнем мотивите, които придружават искането за събиране на подписи, те са много общи. Освен това не са в посока за промяна на формата на управление, а по принцип за това, че гражданите трябва да бъдат питани по важни въпроси. Т.е. имаме една аргументация, която е по принцип за пряката демокрация. Затова смятам, че въпросът за съответствието на искания референдум с конституционните норми в по-късен етап ще бъде поставен.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ