„Дом на Доброто“ отвори врати в село Коньово

83
. "Домът на Доброто" е във вид на лотос, проектът е на младия архитект от Казанлък Силвия Папазова (в кръгчето)

Положиха костите на безсребърника дядо Влайчо в гранитен саркофаг в неосветен параклис

Мемориален комплекс „Дом на Доброто“, посветен на Пророка на народа дядо Влайчо Желев, отвори врати за 120-годишнината от рождението му в новозагорското село Коньово. Преди официалното откриване група от над 70 последователи на Учителя Петър Дънов изиграха танца на слънцето Паневритмия насред площада, в близост до старото паметниче на ясновидеца. Участниците в ритуала разказаха, че са се събрали от цялата страна, някои пътували цяла нощ, за да не закъснеят. Бялото братство почита като светец Влайчо Желев, за когото се разказва почти като легенда как още от детството си е прозирал в бъдещето и въпреки стоварилите му се беди никога не отвръщал на злото със зло.

На 15 август над 70 души от Бялото братство изпълниха танца на слънцето Паневритмия над площада в новозагорското село Коньово, преди да бъде официално открит „Домът на Доброто“ в памет на Пророка на народа дядо Влайчо

В мемориала, проектиран от младата казанлъшка архитектка Силвия Папазова, има специално музейно помещение, където са изложени на показ вещи на дядо Влайчо: цигулката, с която е свирил, докато е бил интерниран в концлагера „Белене“ през 1949 – 1951 година; пишещата му машинка „Райнметал“; библията, с която не се разделял, работните дрехи и вехтият костюм; дървеният креват, на който е спял, докато се грижел за пчелина в някогашното ТКЗС; книги от личната му библиотека…

Някои от тях са били запазени от племенника му Жечо, други били изпратени на новозагорския кмет Николай Грозев, когато се разнесла мълвата, че в Коньово ще се прави музей на Стареца, считан за дясна ръка на Петър Дънов и дори сочен за негов духовен приемник.

Комплексът е направен за по-малко от 2 години, в него са инвестирани около 650 000 лв., по-голямата част, както и петте декара за парка са дарение от новозагорската община. Сред дарителите са над 20 частни фирми от цялата страна, стотици мъже и жени са дали макар и скромна лепта за реализацията на идеята, сподели градоначалникът.

Сам той е имал една-единствена среща с дядо Влайчо година преди кончината му през 1981-ва, но за цял живот е запомнил чутото тогава, че трябва да работи в полза на хората и човещината.

Ритуалът по откриването съвпадна с големия православен празник Успение на Света Богородица, но малцина бяха онези, които влязоха в отворилата широко вратите си черква „Свети архангел Михаил“, на метри от комплекса „Дом на Доброто“. Според местните свещеникът отец Иван рано-рано заранта се метнал на колата си и заминал за Нова Загора под предтекст, че ще служи там, само и само за да не бъде сред дошлите на откриването на мемориала, където е изграден и параклис на името на свети Стефан. На 20 май там са били препогребани костите на дядо Влайчо, това станало със съгласието на близките му, но на опелото нямало поп. От Старозагорската митрополия категорично отказали да осветят мястото с обяснението, че не може да има храм, който да не е собственост на БПЦ, коментираха служители от общината.

„Време е силите на Доброто да се обединят, за да се противопоставят на Злото!“, обичал да повтаря Влайчо Желев, който не върнал приживе никой, потърсил го за помощ или съвет, и пак така от никого не приел и стотинка, защото „От Бога даром съм получил силата, Даром ще я раздавам!“. Стотици от придошлите отидоха да докоснат с пръст бронзовата фигура на Стареца, изработена от скулптора Благовест Апостолов, пак стотици отпиха от водата, бликаща от специално иззиданата по завета на ясновидеца Чешма на управниците.

Настолна резбована икона с образите на Христос и Богородица остави в параклиса самоукият майстор-резбар Атанас Атанасов от село Ценино, а към експонатите в музейчето се прибави и спомен от живеещия в гълъбовското село Обручище Янко Джулов, който потърсил дядо Влайчо за съвет през далечната 1962-ра и оттогава не е загубил вяра в могъществото на духа му.

След поклонението пред паметника и саркофага мнозина от хилядите гости отидоха и до къщата, в която е прекарал последните си години от живота Пророкът на народа на улица „Влайчо Желев“ No 10 и която е заключена след смъртта на снаха му Марийка Жечева преди по-малко от година.

Трима души ще се грижат за мемориалния комплекс, те са назначени на щат към кметството в Коньово. Мемориалът ще работи всеки божи ден, на този етап входът е безплатен, но всеки е в правото си да остави дарение.

ххх

Две книги за ясновидеца, написани от Мария Жечева и Златина Великова, можеше да бъдат купени при входа на мемориалния комплекс

Влайчо Желев е роден на 15 август 1897 година в Коньово, служил като доброволец в Балканската война, но без да носи пушка, оцелява на фронтовете на Междусъюзническата и Първа световна война. През 30-те години е бил потърсен от цар Борис III за лична среща и тогава му предсказал, че ще му се роди син, но че той няма да царува. През 40-те години помагал на антифашисти, подгонени заради идеите им от властта, сред тях е бил и бъдещият академик Тодор Павлов, но това не спряло новите властници да го интернират в Белене, след като предсказал съвсем точно на коя дата ще почине вождът Георги Димитров.

Приживе е бил много по-познат от пророчицата леля Ванга, учените от БАН го подредили на първо място в специална анкета за българи с паранормални възможности.

Христо ХРИСТОВ