Днес Стара Загора чества 143 години от своето възкръсване

453

5 октомври е обявен за Ден на Стара Загора през есента на 1987 година. Тогава градската администрация, по предложение на ст.н.с. Величка Койчева, група историци и обществени организации, приема статут за неговото отбелязване. Датата е свързана с началото на възстановяването на града след Руско-турската освободителна война 1877-78 година, по време на която Стара Загора е опожарена до основи, а населението й – зверски избито от ордите на Сюлейман паша.

Стара Загора посреща Освобождението разорена, ограбена и изпепелена. Над руините й английският военен кореспондент Мак Гахан възкликва: „Едва ли тук повече ще има град!“ Но той греши. Надмогнали трагизма на скъпо платената свобода, оцелелите чеда на града се връщат и мобилизират любородния си огън за възстановяване на родните огнища.

Според оцелели исторически източници, завръщайки се през лятото на 1878 г., оцелелите старозагорци се оказват истински бежанци в собствения си град. Те заварват покъртителна гледка: куп развалини от страшни по-страшни, по улиците кости и глави. Приютяват се в оцелелите къщи – боси и окъсани, облечени кой с каквото намери. Годни за обитаване са около 846 турски и 222 български къщи, предимно в покрайнините. За да могат да преживеят студената зима, събират се по две-три семейства в една стая. Сред първите задължения на местната власт са настаняването на пристигащите, разпределянето на храната и другите помощи, отпуснати за пострадалия град.

Трудно, почти невъзможно изглежда възстановяването на града. Зимата се оказва много мразовита, лятото – сухо и безплодно. Несломим е само духът човешки и вярата в собствените сили, в бъдещето на децата и в Бог. Всички завърнали се решават, че на мястото на руините отново ще има град. И пак така богат и духовен! В това трудно време трима достойни мъже успяват да обединят усилията на старозагорци. Нестор Марков – пръв префект на Старозагорския департамент; Атанас Илиев – префектурен секретар и началник на Старозагорската околия, и Димитър Наумов – народен представител от Старозагорска околия в Областното събрание.

Те организират разчистването на останките от пожарите, събирането на средства и строителството на новите сгради, снабдяването на населението с храна и дрехи. Ентусиазмът и енергията на старозагорци се сливат с общото желание на българите – родният край да заживее свободно и пълноценно.

През есента на 1879 г. старозагорци започват подготовката за тържественото посрещане на генерал-губернатора на Източна Румелия княз Алеко Богориди. Той трябва да се запознае със състоянието в района и да даде начало за възстановяването на града.

На 5 октомври 1879 г. (нов стил) на място, което трудно може да се нарече градски площад, сред още неразчистените развалини се събират кметът Стефан Салабашев, префектът Нестор Марков, секретарят на префектурата Атанас Илиев, пристигналият от Търново митрополит Климент, местни жители от града и околните села.

Митрополит Климент в съслужение с местното духовенство отслужва тържествен молебен. Старозагорци връчват на главния управител приветствен адрес. Алеко Богориди отговаря с нарочен приказ и символично полага основния камък на новия град. Заедно с него за поколенията е оставено и послание.

На този ден площадът е именуван с името „Богориди“. Тържеството в града завършва привечер с игри, песни и музика.

Възстановяването на Стара Загора носи атмосферата на възвишено родолюбие. Получили доверието на своите съграждани, образовани, повечето от тях участници в национално-освободителните борби през Възраждането, ръководителите на града се стремят със съзнание за гражданска отговорност да дадат своя принос в любородното дело. „При съставянето си Градский съвет имаше отпреде си един съвсем изгорял град… Най-напред Градский съвет се завзе с основната и грамадна работа, планирането на този град, тъй щото подир няколко години да може да стане най-хубавия напланиран град в областта…“, пише в „Статистический алманах на Старозагорский департамент за 1883 г.“

Първият градоустройствен план на Стара Загора е изработен от чешкия кондуктор (строителен техник) Лубор Байер. Той представя ново градоустройствено решение, съобразено с античната строителна традиция по отношение на правите улици, но налага югозападно изложение на града и внася нови елементи от западноевропейската архитектура.

Първата обществена сграда, построена само за няколко месеца през 1880 г., е сградата на Общината.

Първата обществена сграда, построена само за няколко месеца, е сградата на Общината

До възстановяването на храм „Св. Богородица“ през 1881 г. старозагорци ходят на църква в джамията (днес Музей на религиите), водени от вековно съхранената народна памет за някогашната християнска църква. През 1881 г. е издигнат и първият паметник на загиналите руси и опълченци в Старозагорския и Джуранлийския бой.

Стремежът за моралното оцеляване на старозагорци личи в най-голяма степен в училищното строителство. През 1883 г. отварят врати най-авторитетните учебни заведения – Мъжката и Девическата гимназии. По данни от 1897 г. в града има 12 основни училища, от които само две са в приспособени за целта сгради, а останалите десет са новопостроени красиви двуетажни сгради.

Бившата девическа гимназия отваря врати през 1883 г.

През 1888 г. са построени сградите на Второкласната държавна болница, през 1891 г. – казармите, през 1892 г. – полицейското управление, през 1897 г. – военният клуб и пощата, през 1900 г. – ж.п. гара. Военният клуб (ДНА) е построен през 1897 г.

Сградата на пощата също е построена през 1897 г.

До 1897 г. липсва закон за благоустройството на населените места. Въпреки това Старозагорският градски съвет провежда редица инициативи по планирането и регулирането на улици, изграждане на чешми и отводнителни канали, градски гробища – със съзнанието, че „хубаво уредените гробища са доказателство за напредъка и цивилизацията на гражданите.“ Оказва подкрепа на грандиозната инициатива на митрополит Методий за залесяване на голите хълмове на север от града и превръщането им в прекрасния парк с името на своя създател.

Промишленото и жилищното строителство са дело на частната инициатива, но подпомогнато Градския съвет с подарени площи и безлихвени заеми. Целта на всестранното строителство е „всичко старо, негодно да рухне и изчезне и се даде място на модерното, годното и полезното.“

Стара Загора посреща XX век със завидно самочувствие. Градът се европеизира, всяка година носи сензации. През 1907 г. е открита вътрешноградска телефонна мрежа с 40 абоната, следващата година – междуградска и международна телефонна връзка с Казанлък, Русе, Букурещ и Централна Европа. Църквата „Св. Николай“ е осветена тържествено през 1909 г., „Св. Троица“ – през 1912 г. Същата година е открита новата сграда на болницата. По време на пролетните и есенните панаири се появяват бараките на новото непознато изкуство – киното, а през 1915 г. в града е открит „единственият по изящност и удобства в цяла България киносалон“ (известното по-късно кино „Фокс“). В центъра се появяват една след друга красивите сгради на хотелите „Тракия“ и „Батенберг“, банка „Юнион“ и „Земеделска банка“. Оформят се окончателно парковете в центъра, в източния и западния край и при ж.п. гарата.

Най-внушителната обществена постройка от предвоенните години е тази на театъра с градската библиотека и музея. Те отварят врати през 1914 г. След Първата световна война просветните учреждения се увеличават със сградите на Търговската гимназия и Ветеринарния научен институт.

След разрушителното земетресение през пролетта на 1928 г. започва поредният нов етап в общественото строителство на Стара Загора. Наред с възстановяването на частично разрушени сгради стартира осъществяването на грандиозна строителна програма. За целта са приети нови планове относно зонирането на града и благоустрояването му. Определени са индустриалните зони, приети са квартални застроителни планове. Започва повсеместното павиране на улиците, градът е електрифициран, множеството зелени площи и паркът „Аязмото“ допълват европейския облик на Стара Загора.

И така година след година вълнуващата хроника на общественото строителство продължава въпреки катаклизмите на времето. До днес и за в бъдеще!

Към всички, дали своя принос за възраждането на Стара Загора от пепелищата до един от най-красивите европейски градове, е нашият дълбок поклон днес!

(СН)

В материала е използвана информация от историка Лилия Филипова, носител на наградата „Стара Загора“