Димитър Манолов е категоричен: По-добре да се откажем от парите по Плана за възстановяване, ако залогът е да жертваме „Марица изток“

2907
Димитър Манолов по време на регионалната отчетно-изборна конференция на СРС "Подкрепа" - Стара Загора, днес

Виждам някаква светлина в тунела за бъдещето на комплекса, но се надявам да не е от идващия насреща влак, заяви в Стара Загора президентът на КТ „Подкрепа“

 – Г-н Манолов, пред актива на регионалната структура на КТ „Подкрепа“ – Стара Загора, обявихте, че дори не сте бил поканен на преговорната среща между Министерството на енергетиката и ЕК във връзка с изпълнение решението на Народното събрание от 12 януари т.г. за предоговаряне на заложените в Плана за възстановяване и устойчивост ангажименти за 40% намаление на отделяните от въглищните централи въглеродни емисии до края на 2025 г. на база 2019 г., което означава затварянето на над 50% от тях. Защо не участвахте в тази първа среща?

– Аз дори не бях поканен на тази среща. Ако сте проследили изслушването на министрите Атанас Пеканов и Росен Христов, ще разберете, че тези преговори са преминали в неформален характер, тъй като дори не е водена стенограма. Не е ясно какъв е резултатът от въпросната среща. Това, което аз знам, е, че ЕК не е склонна да се ангажира с никакви решения, тъй като не е наясно с кого от българска страна разговаря. Ние за европейските представители сме България, а не дадена политическа сила – ГЕРБ, ПП, ДБ и т.н. Поради тази причина от ЕК дават да се разбере, че страната ни преди време е поела конкретен ангажимент и за тях в момента е неразбираемо това искане за промяна. Най-грубо така стоят нещата в момента. Ако ние не успеем да сглобим единна българска позиция и не излъчим ясен преговорен екип, става много вероятно ангажиментите да си останат такива, каквито към момента са записани. Това е най-лошият вариант. Въпреки че по настояване на КТ „Подкрепа“ политическите партии записаха в своето решение, че българската държава не е в състояние да изпълни тези ангажименти, не съм убеден доколко тази теза ще ни помогне.

 – Между политическите формации в парламента имаше консенсусно решение на преговорите с ЕК да присъстват и президентите на КТ „Подкрепа“ и КНСБ. Какво се случи, че не бяхте поканен?

– Една среща се е провела до момента между българската държава и ЕК за предоговаряне на ангажиментите по Плана. По всички правила аз трябваше да се включа в нея, но не получих покана. В Народното събрание Росен Христов ми обясни, че е станала грешка, срещу което му посочих, че на подобно ниво грешки не може да има. На такова ниво всичко, което се случва, е нарочно.

 – Кой от ангажиментите е реалистичен да бъде предоговорен – 40% намаление за въглеродните емисии или базовата година, която е взета – в случая 2019 г.?

– Струва ми се, че по-реалистичната цел е намаляването на процента, с който трябва българската енергетика да намали отделяните въглеродни емисии. Промяната на базовата година е по-трудна. И тук трябва да напомним, че България има най-големият дял в Европа на намаление на въглеродния отпечатък, ако вземем 1990 г. В това обаче няма повод за радост, тъй като е свързан с процес на деиндустриализация. Само че от 1990 г. до 2022 г. има прекалено много години, които могат да бъдат сочени като някакъв репер. По-устойчивото решение е този ангажимент от 40% намаление на въглеродните емисии да стане нещо различно.

 – Толкова ли е безсилна България да изпълни решението на Народното събрание, тоест въобще да отпадне този ангажимент за 40-те процента?

– Въпросът е резонен. В състояние ли е българската държава, българските политици да заявят и отстояват тази наша позиция. Аз не съм убеден дали тези партии са склонни да направят нещо решително по темата, или просто се имитира дейност за пред избирателите и то основно в Старозагорски регион. Нямам еднозначен отговор, защото имам много причини да се съмнявам във всички.

 – Ако правилно разбираме думите Ви, смятате, че липсата на правителство намалява шансовете за предоговаряне на ангажиментите, залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост?

– Не мисля, че ситуацията е толкова безнадеждна, ако не бъде формирано редовно управление. Всичко, което трябва да се случи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, има много сериозни парични измерения. Независимо кой ще управлява държавата, той ще разчита на тези финансови потоци. Следователно той самият ще има два избора. Единият е да изпълни настоящите ангажименти по този стратегически документ, което аз считам за невъзможно. Другата опция е да бъде направено нещо в посока на промяна на тези цели. Важният въпрос е как и докъде ще бъдат променени тези ангажименти.

 – През цялото време, в което течеше изслушването на двамата служебни министри в парламента на 5 май, Росен Христов застъпваше тезата, че Планът за възстановяване и устойчивост може да бъде променен, но при положение че предложим алтернатива. Такава за него е изграждането на фотоволтаични централи на терени в „Мини Марица-изток“ от частни инвеститори. Откъде въобще дойде тази идея?

– Това е стар мокър сън на едни политически кръгове. Това, че ще ги изграждат частни инвеститори, е относителна новина. Този въпрос до момента не е бил разглеждан подробно. КТ „Подкрепа“ до сега няколко пъти е изразявала становище, че ако нещо ще се прави там, то трябва да е държавно. Не за друго, а защото целият наличен ресурс в мините е държавен. В това число и средствата по Плана са държавни. Тогава как ще направим каквото и да било на тези терени, което не е държавно? Няма логика. Не знам докъде точно тази идея ще се развие. Логиката на министър Росен Христов е много проста. Той казва, че средствата по извеждането на тези терени в състояние, което позволява изграждането на фотоволтаици, е твърде скъпо начинание. Затова всеки, който ще се хване, трябва да направи това на собствени разноски. Следователно, за да се решат на подобна стъпка, трябва частниците да имат собствеността върху терените. Това е логиката, която министър Христов развива. Доколко тя е вярна, аз не мога да кажа. Ние чухме различни числа за въпросната рекултивация, които се различават в пъти. Това е абсолютно невярно. Можеш да имаш разлика в проценти, но двукратно е нереално. Т.е. има грешка в сметките.

 – „Мини Марица-изток“ е дружество, свързано с националната сигурност на България и е в забранителния списък. До момента никой не си е позволил да пипа в него, тоест да раздава терени на частни инвеститори там. И това без санкцията на НС.

– Дружеството само по себе си няма да бъде пипано, тъй като е в забранителния списък. Активите на „Мини Марица-изток“ обаче не са. По същия начин стои положението с другото голямо дружество в енергетиката – ЕСО. Там също се случват определени действия, върху които няма особена светлина.

 – Преди няколко месеца заявихте, че ако залогът за жертва на комплекса „Марица изток“ са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, по-добре е да се откажем от него. Още ли сте на това мнение?

– Категорично! Още повече че немалка част от парите по ПВУ са насочени в неразумна посока – визирам завода за батериите. Вероятно бих гледал по-различно на нещата, ако с част от парите се залагаше възстановяване и разширяване на ПАВЕЦ „Чаира“. Той е жизненоважна инфраструктура и обект за страната ни. Това е единственият смислен начин за съхранение на енергията. Него обаче го няма в Плана. Доколкото разбирам, въпросните заводи за батерии все пак ще бъдат извадени от Плана, защото те са дотолкова малоумни, че просто няма накъде повече.

 – Подозирате ли, че частните инвеститори, които се готвят да придобият терени в „Мини Марица-изток“, имат политическа окраска?

– Можем да стигнем до теория на конспирациите, но смятам, че няма как да нямат. Те имат и имена. Въпросът е, че всичко това изглежда като конспирация. Може обаче да излезе, че е практика на конспирацията. Всякакви имена се чуват.

„Мини Марица-изток“ иска да си изгради собствени фотоволтаици. Министър Росен Христов обаче им напомни, че терените не са техни, а негови. И то с точно тези думи. От юридическа гледна точка е прав.

 – И все пак виждате ли някаква светлина в тунела за комплекс „Марица изток“?

– Вижте, аз не съм краен песимист по темата с бъдещето на комплекса. Виждам някаква светлинка в тунела, но се надявам, да не е от идващия насреща влак.

Б.Р. В интервюто са използвани въпроси на „Старозагорски новини“ и БТА