Десетки загинали, стотици ранени: отложиха погребението на Солеймани

55

Най-малко 40 загинали и над 200 ранени в множеството, дошло да изпрати по последния му път иранския генерал. Ще си позволи ли Иран война?

Погребението на иранския генерал Касем Солеймани в родния му град Керман бе отложено. Властите не са съобщили все още кога ще се състои то. Над 50 души са били стъпкани до смърт от многохилядната тълпа, събрала се за участие в погребалната процесия в Иран на генерал Касем Солеймани, убит в петък при американски въздушен удар в Ирак, предадоха световните агенции, като се позоваха на държавни медии.

212 човека са били ранени в трагедията, разиграла се в Керман – родния град на Солеймани. Няколко от тях са в тежко състояние, каза представител на местните власти.

Стотици хиляди хора се включиха в погребалното шествие, което бе предавано на живо по иранските телевизии. Днешният ден бе обявен за неработен в Иран, за да бъде почетена паметта на Касем Солеймани.

Множеството в Керман се насочи от центъра на града към Гробището на мъчениците, където е предвидено да бъдат положени тленните останки на висшия ирански военен. В един момент е настъпила паника, при която са били стъпкани много хора.

По-рано днес с викове „Смърт на Америка“ жителите на иранския град Керман се събраха масово за погребението на Касем Солеймани, настоявайки за отмъщение. В центъра на Керман – родното място на генерала, беше залят от човешко море, както беше и в Техеран и другите ирански градове, през които премина кортежът с ковчезите на генерала и неговите съратници, предаде Франс пресс.

Иранският външен министър се закани с думите: Нашият отговор на убийството на Солеймани от САЩ ще бъде пропорционален

Техеран готви пропорционален отговор на американската операция, при която бе убит командващият на елитните спецсили „Ал Кудс“ на иранската ислямска Революционна гвардия генерал Касем Солеймани, каза в интервю за телевизия Син Ен Ен иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф, цитиран от Ройтерс и ТАСС.

„Това е международен тероризъм, акт на агресия срещу Иран. То е равнозначно на въоръжено нападение над Иран. И ние обезателно ще отговорим, но нашият отговор ще бъде пропорционален. За разлика от президента на САЩ Тръмп, ние се придържаме към закона“, каза Зариф. Той добави, че с действията си лидерът на САЩ демонстрира пред международната общност своето неуважение към международното право.

„На наша страна са хората и това е много по-важно. Красивите оръжия, за които, по думите на самия Тръмп, са били похарчени два трилиона долара, не управляват света. Управляват го хората. Дните на пребиваването на САЩ в нашия регион са преброени. Те трябва да осъзнаят, че жителите на този регион са разярени, те искат САЩ да си ходят. САЩ се намират в този регион вече много години и те не донесоха нито на себе си, нито на региона някаква сигурност“, каза Зариф.

Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей и президентът на САЩ Доналд Тръмп държат твърд език, но никой от двамата не показва интерес от пълномащабна война, макар че възможността от военна конфронтация не може да бъде изключена.

Ако Хаменей призове за сдържаност, това може да се изтълкува като слабост в страната и сред регионалните проксита (на Иран). Ето защо той може да прибегне до отмъщение в малък мащаб.

Според доклад на американското военно разузнаване от декември Иран разчита на три главни военни способности: балистичната ракетна програма, военноморските сили, които могат да застрашат навигацията в петролодобивния регион на Залива и милициите – проксита в страни като Сирия, Ирак и Ливан.

Иран твърди, че притежава ракети с прецизно насочване, крилати ракети и въоръжени дронове, способни да ударят американски бази в Залива и да достигнат Израел – архи-врага на Техеран.

Малко вероятно е Иран да действа прибързано, смята Али Алфонех, старши изследовател в Института за арабските страни от Залива във Вашингтон. „Иран няма друг избор, освен да нанесе ответен удар и да отмъсти за убийството на генерал Солеймани. Но Ислямската република е търпелива, и кога и какъв ще бъде този удар, е все още неизвестно за нас“, допълни той.

Иранските лидери досега държаха отворена врата за дипломацията, за да постигат целите си, особено когато тяхната икономика бе притисната от санкции на САЩ.

Използвана е информация от dir.bg