Гражданите излъчват свои представители в НС не за да воюват от тяхно име

267
"Незабравим момент" от работата на 45-ото НС

Тази категорична позиция изрази пред „Старозагорски новини“ политологът и преподавател в Нов български университет Любомир Стефанов. Според него партиите в 45-ото Народно събрание не са се обединили около обществено значим дневен ред, а протестни формации в нито един момент не са показали готовност да представляват своите избиратели.

– Г-н Стефанов, в новата демократична история на България 45-ият парламент остава като Народното събрание с най-кратък живот – по-малко от месец. Като че ли нищо неочаквано предвид скептичните прогнози за възможно разбирателство веднага след вота на 4 април. Кое не бе достатъчно, какво не достигна, за да имаме излъчено правителство в 45-ото НС?

– Не се случи осъзнаване на задълженията, които представителната демокрация вменява на политическите партии. Гражданите излъчват свои представители не за да воюват от тяхно име, а да си говорят и да реализират общото благо чрез институцията парламент. Смисълът на представителството е тези хора, излъчени от народа, да се съберат и да не продължават с племенната война, а да я цивилизоват и да постигнат разбирателство по важни теми за обществото. Нагласите от предизборната кампания бяха пренесени и в 45-ия парламент и нагласа за разбирателство просто липсваше. Всичко бе сведено до това да се „изчегърта“ ГЕРБ отвсякъде, ако трябва да цитирам лидера на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов. Останахме с усещането, че това бе целта на всяка цена.

– В тази връзка удовлетворени ли останаха очакванията на противниците на Бойко Борисов, че 45-ото НС ще сложи ясна червена линия за края на управлението на ГЕРБ и ще вдигне завесата към корупционните практики на властта?

– Засега оставаме в сферата на хипотезите. Процесът по отстраняване на ГЕРБ от управлението бе възможен единствено при конструирането на някакво правителство, т.е. изпълнителна власт и съответно законодателна такава. Ние видяхме, че партиите в парламента не успяха да се обединят около дневен ред. Създадоха се комисии, най-знакова бе тази на Мая Манолова, която сама по себе си бе натоварена с абсурдната задача да ревизира десетгодишното управление на ГЕРБ. Това е неизпълнимо. Истината е, че тази комисия въобще нямаше подобна задача. Тя бе създадена като продължение на предизборната кампания за вота на 4 април и логично ще прелее към предстоящата за предсрочните избори. Трябва да бъде пределно ясно обаче, че разкритията, които чухме в последните дни, са меко казано притеснителни и меко казано говорят за наличието на паралелна държава и чудовищно задкулисие. Това са едни бандитски модели и практики, които смятахме, че сме оставили зад гърба си през 90-те години. Ако тези публично изказани съмнения бъдат доказани от прокуратурата и приключат с присъди, това ще оформи един чудовищен политически скандал. Ще сме свидетели на буквалното открадване на държавата от българските граждани.

– Г-н Стефанов, имаме ли отговор на въпроса защо Народното събрание се превръща в разследващ орган? Комисия с подобна задача не е новост. Преди по-малко от 4 години отново в парламента бе разследван случай на изхарчването на пари за Националния дворец на културата в София. Защо парламентът, а не прокуратурата се занимава с подобна дейност?

– Моето мнение, че подобна ангажираност на парламента по същество не е притеснителна. Смятам, че това е нормална практика в парламентарните демокрации. Представят се данни, излага се мнението на ангажираните в съответния казус страни и така се дава възможност на прокуратурата, ако е изтървала тази нишка, да я подхване и разплете. В случая обаче българската практика никак не е оптимистична. Защо парламентът се превърна в арена за подобни разследвания? Защото българските граждани нямат доверие на прокуратурата.

– Връщам Ви към темата за нереализирания управленски мандат. Защо изкушението да създадат собствено правителство, подкрепяно обаче от БСП и ДПС, не бе достатъчно за партиите на протеста да направят тази крачка и да формират управление?

– Вероятно можем да изброим редица причини, но една от тях със сигурност е тази, че те не са водили предварителни разговори. В нито един момент тези три формации не заявиха желание да представляват гражданите, които са ги пратили там. Очевидно имаме налице и сметката, че това поведение ще им донесе повече позитиви, отколкото негативи. Смятам обаче, че подобно поведение е проблематично и ще носи последствията за тези три формации – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Има и друга сравнително рационална причина, която може да обясни неосъщественото формиране на правителство от тези три субекта. Това е, че те не знаеха какво ги обединява, освен това да бъдат анти ГЕРБ. Това не е достатъчно, за да съставиш правителство. Всяка от тези три формации бе посочила нещо, което не харесва от предишното управление. В един момент обаче виждаме, че идва лидерът на „Има такъв народ“ и заявява, че възнамерява да „изчегърта“ ГЕРБ. Тази заявка по същество ме притеснява, защото говори за някаква форма на демонтаж. Махаме едно счупено или неработещо нещо с друго. Какво е обаче това другото никой не казва. Тази липса на информация и публично говорене води до усещането за хаос. Представителите на „Има такъв народ“ се превърнаха в господари на мълчанието. Така политика не се прави. По дефиниция политическите представители са изпратени в Народното събрание, за да говорят от името на хората, които са им гласували доверие.

– Каква е оценката Ви за краткия мандат на 45-ото Народно събрание? Народно събрание на законодателните инициативи, което върна фокуса върху законодателния орган на страната или арена на политическо противопоставяне без особена обществена стойност?

– По-скоро бих го определил като парламента на големите очаквания и големите заявки. Трябваше да разберем доколко протестният вот ще бъде материализиран, което се случи посредством трите политически формации. Трябваше да видим и реалните стъпки в посока на изпълнение на поетите предизборни ангажименти, което се случи с огромното количество законопроекти, записани в деловодството на Народното събрание. Тук отбелязвам и инициативата на „Демократична България“ за ремонт на Конституцията. Това Народно събрание според мен изигра ролята на трамплин или загряваща писта за следващите предсрочни избори, които ни очакват след два месеца.

– Като продължение на думите Ви, г-н Стефанов, да погледнем и към предстоящия служебен кабинет. Кои са ключовите отговорности и задачи, с които министрите в него ще бъдат натоварени?

– Партиите на протеста вече заложиха своето желание, а именно служебният кабинет да следва политиката на отстраняване на ГЕРБ и неговите представители от управлението. Това ще рече, че правителството, назначено от Румен Радев, трябва да продължи да следва посоката на осветляване на съмнителни практики или да уволнява хора, свързани с досегашната власт. От друга страна не бива да забравяме, че служебното правителство по Конституция има записана една императивна функция и тя е да организира изборите. Предвид разбирателството в този парламент по отношение ремонта на Изборния кодекс аз лично очаквам това служебно правителство да проведе едни безукорни избори. Да имаме ясен и стегнат избирателен процес, при който крайният резултат не бива поставян под съмнение от никакви участници. Предишният вот, организиран от настоящия критикуван модел на ГЕРБ, не беше оспорен от никого. Затова се надявам, че новите избори, които ще възпроизведем след два месеца, ще бъдат припознати като поне толкова демократични. И тук искам да отбележа, че очакванията ми са да не видим много по-различна картина на представителството в 46-ото Народно събрание. Т.е. да имаме едно запазване на моментната картина в нагласите на българските граждани. Да, възможни са промени. Възможно е формацията на Мая Манолова да изпадне за сметка на един патриотичен алианс, който се формира в момента, но въпросът е какво ще се случи с първенството. Ще бъде интересно да анализираме какво ще е влиянието на това решение за падане на ограниченията за секциите в чужбина. И тук не говоря само за ДПС. Всъщност тази фиксация на патриотичните формации за ролята на гласовете конкретно в Турция е напълно безпочвена. Възможно е да станем свидетели на паритет между ГЕРБ и „Има такъв народ“. Не е изключено да видим и ренесанс на партията на Бойко Борисов или пък срив. Много събития има да се случат в тези два месеца, но моето усещане е, че няма да станем свидетели на драстични промени.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ