Градът на липите чества с изложба 150 години името Стара Загора

233
На откриването присъства и зам.-кметът Милена Желева, която благодари на целия екип, подготвил изложбата

С фотодокументална изложба старозагорци отбелязаха 150-годишнината на името Стара Загора, с което е заменено турското Ески Загра и така и непридобилото популярност Железник. Предложението е било направено през пролетта на 1871 година в Цариград от водещия градската делегация за Първия църковно-народен събор, който изработва устава на новооснованата Българска екзархия хаджи Господин Славов. С този документ е учредена Старозагорската епархия, начело на която трябвало да застане епископ Загорский.

В публикации от онази възрожденска епоха градът е наричан Ески Загра, Захара, Железник и Стара Загора.

Молба-възвание от Стефан Салабашев към зидарите от цяла България да се включат във възстановяването на града

Изложбата в парк „Пети октомври“ е реализирана със съдействието на Община Стара Загора от екип специалисти от Регионален исторически музей, Художествената галерия, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Музей „Литературна Стара Загора“ и историка-ветеран Величка Койчева.

Експозицията, съдържаща над 300 фотоса, акцентира върху най-важните моменти от градоустройството и строителството, икономическото и общественото развитие на Стара Загора в периода от Българското възраждане до средата на ХХ в.

Снимка на хаджи Господин Славов и на участниците в Първия църковно-народен събор от 1871 година в Цариград

Изключително интересен е документът-призив към зидарите от цяла България, отправен от страниците на някогашния вестник „Марица“ от 28 януари 1880 година, от тогавашния кмет Стефан Салабашев да дойдат в разорения от войната град, за да се включат във възстановяването му. При завръщането си в опожарения през лятото на 1877 година град жителите му установяват, че що-годе годни за обитаване са 846 къщи в турската махала и 221 в българските и то най-вече в покрайнините. За да преживеят зимата на 1878-а, старозагорци са били принудени да се събират по няколко семейства в една-единствена стаичка. Същинското възстановяване започва на 5 октомври 1879 г., когато в присъствието на генерал-губернатора на Източна Румелия княз Александър Богориди е поставен основният камък, намиращ се в днешния централен градски парк. Събитието е отразено със снимка и кратка информация във френския вестник Le monde illustre, чийто автор е бил тогавашният областен архитект Пиетро Монтани.

Христо ДИМИТРОВ