Горещата тема с бъдещето на „Марица изток“ влезе в Народното събрание

5290
Народният представител Таско Ерменков, благодарение на когото изключително важният за комплекс "Марица изток" въпрос бе поставен в Народното събрание. Министър Теменужка Петкова подчерта в отговора си, че с обединени усилия може да се вземе най-доброто и разумно решение за България

На 31 януари в НС ще се проведат разисквания по питане на народните представители Таско Ерменков и още трима негови колеги от БСП относно ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪДЕЩЕТО НА ВЪГЛИЩНИТЕ ТЕЦ-ОВЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА ТЯХНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ В УСЛОВИЯТА НА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПЛАТФОРМАТА „ВЪГЛИЩНИ РЕГИОНИ В ПРЕХОД“ и ще бъде гласувано решение. Питането към министър Петкова бе представено на 24 януари. Поради значимостта на проблема публикуваме пълната стенограма, предоставена ни от парламента:

ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, това наше питане е своего рода опровержение за пореден път на голословните обвинения, че сме деструктивна опозиция, преследваща само теснопартийни интереси. Ще разберете, че това не е така, защото, уважаема госпожо Министър, както е известно на 11 декември 2019 г. Европейската комисия обяви старта на платформата за въгледобивните региони в преход.

Според Европейската комисия тази платформа е предназначена да подпомага държавите-членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности при провеждането на политиката на Европейската комисия за енергетика с нулеви въглеродни емисии, което предполага и закриването на въгледобива и производството на електроенергия от въглищни електроцентрали.

Платформата ще позволи започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансови рамки и ще обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергията от възобновяеми източници, екоиновации и съвременни технологии за производство на енергия от въглища – тук цитирам съобщението на Европейската комисия.

Госпожо Министър, като държава-членка на Европейския съюз, България трябва да работи за постигането на обявените цели за превръщане на Европа във въглеродно неутрален континент, но трябва да бъдат също така разработени ясни и конкретни мерки за запазване на енергийната ни сигурност като елемент от националната такава, да бъдат съобразени социалните последици от едно преждевременно затваряне на въглищните ни топлоелектрически централи и да се осигури насърчаването на конкурентоспособността на нашата икономика.

Преходът към генериране на енергия с нулеви емисии не трябва да е за сметка на сигурността на електроенергийната ни система и конкурентоспособността на българската икономика, а социалната цена да бъде неприемлива за обществото. Следователно държавата ни трябва да има ясна стратегия за развитието на сектора и яснота, че в обозримо бъдеще енергетиката, а оттук и икономиката на страната, няма как да се развиват без въглищната ни енергетика, осигуряваща ни към момента около 40% от електроенергията ни.

В тази връзка, госпожо Министър, питането ни към Вас е: каква е политиката на Министерство на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България за гарантиране продължаването на тяхното функциониране в условията на участие на Република България в платформата „Въглищни региони в преход“? Последното го добавих, за да Ви е по-лесно да ми отговорите.

МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Костадинов, госпожо Желева, господин Бойчев! Позволете ми преди всичко да се съглася с това, което господин Ерменков каза по отношение на енергетиката.

Секторът наистина е много важен и ние в годините сме доказали, че когато става дума за енергетика, когато става дума за важни неща, които са свързани с енергийната ни сигурност, респективно с нашата национална сигурност, всички ние съумяваме да намерим сили и да обединим усилията си, за да можем да вземем наистина най-доброто и най-разумно решение за България. Защото всичко това, което се случва в сектор „Енергетика“, то е политика, която не е за ден, два, три или за година, това са дългосрочни политики, които касаят преди всичко цялото наше общество, касаят гражданите, касаят бизнеса и това са решения, които ние трябва да взимаме заедно.

Неслучайно и в Закона за енергетиката ясно е посочено как се взимат решенията в областта на енергетиката. Енергетиката е такъв сектор, в който на практика държавната политика по отношение на този сектор се изпълнява и се определя съвместно от Народното събрание и от Министерския съвет.

Така че темата, която поставяте на Вашето питане, е изключително важна, много навременно поставена, защото наистина в момента сме в ситуация, в която трябва да вземем определени важни решения за българската енергетика. От една страна, България като държава-членка на Европейския съюз, разбира се, стриктно следва политиките, приоритетите на Европейския съюз в областта на енергетиката и това няма как да не бъде така. Всички ние знаем каква е трайната визия и политика на Европейския съюз в областта на енергетиката, каква е борбата с климатичните промени и всъщност какъв дял в тази борба се определя на практика на сектор „Енергетика“ в рамките на всички държави-членки на Европейския съюз.

България, разбира се, е съпричастна с всички тези приоритети на Европейския съюз, ние стриктно ги следваме, но, от друга страна, стои много важният въпрос, свързан с енергийната сигурност на страната, свързан с нашите дадености, ако искате географски, като полезни изкопаеми, като структуриране на електроенергийната система на нашата страна. И тук вече възниква въпросът, че ние трябва да намерим баланса между европейските политики в областта на енергетиката и нашите национални интереси, защото въглищните централи за България са изключително важни базови мощности. 40% от електрическата енергия на страната се гарантира именно от този тип производители на електрическа енергия. През зимата този процент достига 60.

Така че ние не можем да вземем лесно решение в тази посока. Затова и правителството, и аз като министър на енергетиката, в рамките на съветите по енергетика, които се провеждат в Европейската комисия, винаги сме отстоявали позицията, съгласно която ние казваме много ясно и категорично: да, България подкрепя целия този стремеж към производството на чиста енергия, към нисковъглеродна икономика. Но този преход трябва да бъде плавен, трябва да бъде справедлив и най-вече трябва да бъде съобразен с националните специфики на всяка една държава-членка.

И в цялата тази наша концепция ние много ясно сме посочили в интегрирания план „Енергетика и климат“, който трябваше да разработим до края на тази година и съответно да изпратим в Европейската комисия. Това е един много важен стратегически документ. Той касае периода 2020 – 2030 г. с хоризонт до 2050 г., но целите, които са заложени в него, са ясно дефинирани до 2030 г.

В този интегриран план „Енергетика и климат“ нашата ясна заявка, ясна позиция пред Европейската комисия е, че България ще ползва тези мощности, тъй като те са изключително важни за нашата енергийна сигурност, съответно за нашата национална сигурност и не на последно място за конкурентоспособността на българската икономика.

Що се отнася до политиката, тя ясно е определена, ние стоим твърдо зад тези свои позиции в интегрирания план „Енергетика и климат“. Всичко това, разбира се, ще се случва и се случва при стриктното спазване на европейското законодателство, на нашето национално законодателство по отношение опазването на околната среда. Тук компромиси не може да има, защото наистина става дума за живота, за здравето на хората, а за всички нас това е най-важно.

Няма да се спирам подробно на всичко това, което през последните три години правителството застъпи като позиции и предприе като действия. Само ще маркирам: през 2017 г. всички помним, че Европейската комисия взе решение и постави много по-високи изисквания към големите горивни инсталации, които произвеждат електрическа енергия от въглища. България заедно с Полша възрази срещу това решение и в началото на 2018 г. ние се присъединихме към делото, което води Полша, срещу поставянето на тези по-високи норми по отношение на големите горивни инсталации. Това е една от стъпките, една от мерките, които сме предприели.

Втората много важна стъпка, много важна мярка, която предприехме, е свързана с това България да кандидатства за механизъм за капацитет пред Европейската комисия, подобно на други държави-членки, тъй като тук имаме много важна задача, тя е свързана с нашите централи, които са базови мощности, да могат да кандидатстват за този механизъм за капацитет. По този начин да имат достъп до финансови ресурси, които да им позволят да бъдат и конкурентоспособни, и да осигурят ликвидността на пазара.

Друга много важна мярка е свързана с ТЕЦ „Марица изток 2“. Това е централата от изключителна важност за електроенергийната сигурност на страната. В Министерството на енергетиката беше създадена специална работна група, която набеляза мерките по отношение на финансово-икономическия анализ на тази централа. Това, което ние сме набелязали, са няколко основни мерки.

Първо, да бъдат предприети действия Българският енергиен холдинг да увеличи своето участие в капитала на ТЕЦ „Марица изток 2“ и, второ, да бъдат предприети всички необходими действия за нотифициране на механизъм за капацитет пред Европейската комисия.

И по двете мерки се работи, като по отношение на увеличаването на капитала още миналата година, в началото на 2019 г., сме нотифицирали Европейската комисия. Кореспонденцията и комуникацията все още текат.

По механизма за капацитет на 9 януари бяхме на среща в Европейската комисия във връзка със стартиране на процеса по одобрение на този механизъм за капацитет. Благодаря Ви много за вниманието.

АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър! Бих искал да уточним това, което говорим, по смисъла на регламента на Народното събрание. Къде, госпожо Министър, в платформата за въгледобивните индустрии в преход, по-скоро в кои механизми, приоритети и мерки, съчетано с така наречената Зелена сделка, къде виждате хоризонтите или конкретните по-скоро механизми, чрез които ние можем да осъществим, а ние сме длъжни да го направим по този начин, един устойчив преход към новите европейски цели? Като казвам „устойчив“, имам предвид това, което казахте и Вие – икономическите, екологични и социални параметри, защото това е специфичен тип политика, в която трябва да си даваме сметка за тези три параметъра.

Второ, от кои съвременни технологии, които съставляват най-добри налични техники, които също изпълняват режима за иновативност и иновации, Вие и Вашият екип разпознавали ли сте подобни, които биха били приложими и които ще подпомогнат както участието в платформата, така и предстоящата Зелена сделка?

МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Костадинов, темата, свързана с платформата „Въглищни региони в преход“, стои на дневен ред пред всички нас. Присъединяването на България към тази платформа е решение, което ние от правителството смятаме, че трябва да бъде взето с консенсус, трябва да бъде взето информирано решение от всички заинтересовани страни. Тук визирам както колегите от централите, които работят на въглища, колегите, ангажирани във въгледобива в страната, така и от нашите колеги от синдикатите и, разбира се, от всички нас.

Платформата „Въглищни региони в преход“ е такава платформа, която дава възможност на държавите-членки, които ще бъдат най-засегнати, най-силно засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика, прехода към чиста енергия, да преодолеят и да преминат по-лесно през този период.

Това, което трябва да знаем, е, че тази платформа няма да предоставя финансиране за изграждане на нови мощности – било то в областта на зелената енергия или било то в някакъв друг тип нови технологии. Тази платформа по-скоро е предназначена за това да предоставя информация на тези държави, които ще бъдат най-засегнати от такъв преход, да предоставя възможности за това ние да се ориентираме към коя финансираща институция, към кой финансов механизъм да се насочим, така че да можем да получим адекватна информация, да можем да получим адекватен анализ, адекватна стратегия по отношение на това как следва да се развие целият този процес в годините напред.

Но според мен най-важното на тази платформа е това, че ние ще имаме достъп до информация, ще видим как останалите държави търсят решение на този проблем и на този въпрос, пред който ще бъдат изправени и те, България – също. Като за България мога да кажа, че ние ще бъдем може би една от най-засегнатите държави-членки на Европейския съюз по отношение на този преход.

Що се отнася до темата, свързана с това на какви технологии бихме се спрели в рамките на този преход, ние правим такъв един анализ. И тук пак ще подчертая, че централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища, имат своето запазено място в българската електроенергетика, в електроенергийната система на страната. Това не е случайно. Електроенергийният микс така е структуриран, че всяка една мощност има своето точно място и точно предназначение.

Топлоелектрическите централи са такъв тип мощности, които могат да бъдат много мобилни. Те имат изключително важна роля. Няма друга такава мощност, която може да осигури и първично, и вторично, и третично регулиране на системата, освен че осигурява и основния базов товар за потребностите от електрическа енергия на населението, съответно и на индустрията.

Това, което правим като прочит до настоящия момент, разбира се, анализираме всички възможности за възобновяеми енергийни източници, ще трябва да акцентираме оттук нататък много сериозно върху използването на водорода. Анализът, който сме направили, показва, че такъв тип базови мощности в българската електроенергийна система могат да бъдат евентуално нова ядрена мощност и съответно парогазови централи, които парогазови централи – отварям една скоба и казвам, че съгласно европейската политика биха могли да имат по-скоро преходен характер, тъй като целта на Европейския съюз е 2050 г. да има нулеви емисии.

Всички знаем, че природният газ също като горивна компонента генерира емисии и това означава, че трябва да се мисли дългосрочно. Разбира се, цялата научна мощ е мобилизирана по отношение на държавите-членки в тази посока и ние ще се съобразим с всички постижения на науката в тази посока.

ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, възникналата ситуация с така наречената Зелена сделка и старта на платформата за въглищните региони в преход не би трябвало да е от изненада за правителството на Република България, защото трябва да се отбележи, че Комисията е последователна в тази си политика. И още през втората половина на 2017 г. на основание, забележете, на заявки от съответните държави-членки бяха създадени пилотни екипи за Словакия, Полша и Гърция с цел да подпомогнат регионите – Тренчин, Силезия и Западна Македония, въз основа на специфичните им нужди.

За съжаление, България отсъства от тези пилотни проекти, а едно такова участие би могло нагледно да ни покаже какви са рисковете и предизвикателствата конкретно пред нас, но, уви, свидетели сме на една поредна пропусната възможност. Сигурно, ако бяхме партия, която преследва тясно политическите си интереси, а не е национално отговорна, щяхме да седим отстрани и да наблюдаваме по-нататък процесите и да търсим дребнотемието в един важен проблем.

Ние обаче осъзнаваме, че решаването на проблемите с въглищната ни електроенергетика в контекста на новата политика на Европейската комисия е от огромно значение за цялостното развитие на държавата ни, за нейната енергийна, а оттук и национална сигурност. Под риск е поставено въобще икономическото развитие на държавата, функционирането на целия спектър социални отговорности и политики като: образование, здравеопазване, социално подпомагане и услуги, защото без конкурентна икономика няма откъде да се вземат средства за тези политики и отговорности. Решенията тук не могат да бъдат фрагментирани, политически предопределени, без постигане на единомислие и предприемане на законодателни инициативи, които да са консенсусни и да гарантират бъдещето на Родината ни.

Мястото на заемане на тези инициативи и контролът за изпълнението им е Народното събрание на Република България в открит диалог между парламентарно представените партии с участието на всички заинтересовани страни.

В тази връзка като първа крачка в това направление на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме искане за провеждане на разисквания по настоящото ни питане и Проект за решение, около който Проект се надяваме да се обединим всички в името на просперитета на Република България..

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.

Госпожи и господа народни представители, във връзка с предходното питане, с писмо No 054-00-4 от 24 януари 2020 г., внесено днес, в 13:41 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане 054-05-1 от 15 януари 2020 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България.

Предложението и Проектът на решение са подписани от 64 народни представители. Изискването е изпълнено на чл. 105, ал. 1 от Правилника – повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.

На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуването на Проекта на решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.