Гергьовското агне винаги се пече цяло, след празника костите му се заравят в мравуняк

106

Днес, 6 май, честваме празник, в който се преплитат народната мъдрост и поверия с християнския прочит на историята. Гергьовден или както още е наричан по българските земи – Цветен Георги, е толкова богат на обичаи и магични обреди, че прилича на стара приказка. В някои народни песни се казва, че е „по-личен и от Великден“. Гергьовден съвпада с разцвета на природата. Това е един от най-празнуваните имени дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и др.

За българите е имало няколко важни дни в годината, които са я разделяли на важни периоди и са отбелязвали значими моменти от бита и културата. Такъв е бил именно Гергьовден. Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. Според народните вярвания свети Георги и свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. Днес според народния календар започва началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието.

Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.

На този ден къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. Това се прави, за да се отдаде почит на разлистващата се след зимния сън природа, на идващото лято и сезона на плодородието.

Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите и всички младежи пеят песни. Тогава те могат да изразят своите намерения един към друг, да покажат любовта си.

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 г. от император Максимилиан.

Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява храбрия войн, покровител на войската, змееборец, който спасява девойка от ламята от Долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.

Св. Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността.

Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.

Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки“ или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода“.

За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.

Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието.

(СН)