Вълнуваща хроника на общественото строителство в Стара Загора от Освобождението до 1944 г.

296
Първата обществена сграда, построена само за няколко месеца през 1880 г., е сградата на Общината

Съзиданието през онези години впечатлява историците с вярата и сплотеността на тогавашните старозагорци

Казват, че Отечеството се създава от праха на мъртвите…и  от почитта на живите към мъртвите…

Стара Загора посреща Освобождението разорена, ограбена и изпепелена. Над руините й английският военен кореспондент Мак Гахан възкликва: „Едва ли тук повече ще има град!“ Но той греши… Надмогнали трагизма на скъпо платената свобода, оцелелите чеда на града се връщат и мобилизират любородния си огън за възстановяване на родните огнища.

Вярата във възкресението на Стара Загора мотивира законодателните решения за мястото на града в административно-териториалното устройство на Следосвобожденска България. И в автономната на Турция до 1885 г. Южна България (Източна Румелия), и в Княжество и от 1908 г. Царство България Стара Загора е център на окръг, а от 1934 г. – и на област.

Развитието на града през посочения период би могло да се раздели условно на три етапа: първи – от Освобождението до края на XIX век, втори – от началото на XX век до края на 20-те години на века и трети – през 30-те и 40-те години на  века. Всеки от посочените периоди има своя собствена характеристика, зависеща от степента на развитие на града в административно, градоустройствено, стопанско и културно отношение.

Важен компонент на тази характеристика, определящ облика на града през всеки от посочените периоди, е общественото строителство. Мащабите на това строителство са в зависимост от житейската необходимост, от мястото и значението на обществените сгради в цялостния организъм на града.  Определя се още от общите градоустройствени насоки и стилове на епохата, от икономическите възможности на града, както и от предприемчивостта на градските ръководители.

Първият етап е възстановителен. Историческата съдба на Стара Загора като разрушен до основи град дава възможности за научно-обосновано решение на градоустройствените въпроси. Държавната политика в това отношение е далновидна – още през Временното Руско управление (юни 1877 г. – юни 1879 г.) се създава специален „Отдел за пощите, пътищата и строителството“. По-късно, през 1893 г., отделът прераства  в „Главно управление на обществените сгради“ към Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията. Учредени са Окръжни Технически служби за ръководство и контрол на строителството и архитектурата, цялата дейност е законодателно регламентирана.

Възстановяването на Стара Загора носи атмосферата на възвишено родолюбие. Получили доверието на своите съграждани, образовани, повечето от тях участници в национално-освободителните борби през Възраждането, ръководителите на града се стремят със съзнание за гражданска отговорност да дадат своя принос в любородното дело. „При съставянето си Градский съвет имаше отпреде си един съвсем изгорял град… Най-напред Градский съвет се завзе с основната и грамадна работа, планирането на този град, тъй щото подир няколко години да може да стане най-хубавия напланиран град в областта…“, четем в „Статистический алманах на Старозагорский департамент за 1883 г.“

Изработването на научно-обоснован регулационен план на града е възложено през 1879 г. на чешкия кондуктор (строителен техник) Любор Байер (1850 – 1912). След няколко месеца планът е готов и утвърден от Областното управление в Източна Румелия. Байер заслужава адмирациите ни, тъй като изготвя плана, съобразявайки се с античната строителна традиция по отношение на правите улици, но налага югозападно изложение на града и внася нови елементи от западноевропейската архитектура.

Началото на възстановяването на Стара Загора е ознаменувано от вълнуващо тържество на 23 септември (5 октомври нов стил) същата година. Александър Богориди – главният управител на Южна България, лично полага основния камък и прочита специално изготвения за целта Акт, вкопан до основите на издигнатия през 1902 г. паметник на освободителите в централния парк, носещ днес името „Пети октомври“.

Първите следосвобожденски години са бурни и неспокойни, грижата за създаване на учреждения на новия граждански порядък е съчетана с грижа за жилищното устройване на хилядите бездомно, за осигуряване на живота и поминъка им, за тяхното просветно и културно възстановяване и развитие. В тези драматични години Стара Загора получава помощи от много градове в страната, включително семена за посев, както и от освободителката Русия.

Съзиданието впечатлява преди всичко с вярата и сплотеността на старозагорци, осъзнали трагизма на своята участ и историческата си мисия. Всичко, което се строи, носи обществен характер поради обединените усилия на всички и безвъзмездното подпомагане от страна на Общината и по-заможните граждани, сред които се открояват банкерите братя Златеви.

Първата обществена сграда, построена само за няколко месеца през 1880 г., е сградата на Общината. „Желателно беше да се строи всяко нещо здраво и трайно, пример за което трябваше да покаже Градский съвет“ – четем в „Деятелността на Градский съвет за периода до 1882 г.“ Ограничените икономически възможности налагат възстановяване и адаптиране на някои частично оцелели сгради за общежития за вдовици и сираци, за болница, поща и училища. До възстановяването на храм „Св. Богородица“ през 1881 г. старозагорци ходят на църква в джамията (днес Музей на религиите), водени от вековно съхранената народна памет за някогашната християнска църква. През 1881 г. е издигнат и първият паметник на загиналите руси и опълченци в Старозагорския и Джуранлийския бой.

Бившата девическа гимназия отваря врати през 1883 г.

Стремежът за моралното оцеляване на старозагорци личи в най-голяма степен в училищното строителство. През 1883 г. отварят врати най-авторитетните учебни заведения – Мъжката и Девическата гимназии. По данни от 1897 г. в града има 12 основни училища, от които само две са в приспособени за целта сгради, а останалите десет са новопостроени красиви двуетажни сгради. През 1888 г. са построени сградите на Второкласната държавна болница, през 1891 г. – казармите, през 1892 г. – полицейското управление, през 1897 г. –  военният клуб и пощата, през 1900 г. – ж.п.гара.

Военният клуб (ДНА) е построен през 1897 г.

До 1897 г. липсва закон за благоустройството на населените места. Въпреки това Старозагорският градски съвет провежда редица инициативи по планирането и регулирането на улици, изграждане на чешми и отводнителни канали, градски гробища – със съзнанието, че „хубаво уредените гробища са доказателство за напредъка и цивилизацията на гражданите.“ Оказва подкрепа на грандиозната инициатива на Митрополит Методий за залесяване на голите хълмове на север от града и превръщането им в прекрасния парк с името на своя създател.

Сградата на пощата също е построена през 1897 г.

Промишленото и жилищното строителство са дело на частната инициатива, но доколкото са подпомагани от Градския съвет с подарени площи и безлихвени заеми, те също носят обществен характер.

Целта на всестранното строителство е „всичко старо, негодно да рухне и изчезне и се даде място на модерното, годното и полезното.“

Нека припомним имената на най-видните кметове-възстановители на следосвобожденска Стара Загора: Хаджи Господин Славов (1878-1879), Стефан Салабашев (1879-1883 и 1885-1890), Стефан Сливков (1885-1887), Мирчо Стоянов (1890-1893) и Сава Казмуков (1894-1899 и 1909-1911), както и изключителният шанс на града да има архитект с името Никола Каишев.

Стара Загора посреща новия век със завидно самочувствие. Физическото възстановяване, свободното развитие и авторитетът на административния център (вече център и на самостоятелна епархия и на Осма пехотна Тунджанска дивизия) мотивират духа на новата епоха в неговото развитие. Патосът от възстановителния етап се измества от все по-властно налаганите стремежи за по-голяма внушителност, пищност и разточителство на строителството, провокирани от нарасналите икономически възможности на част от гражданите. Обликът на града през този етап е обусловен и от политическия и духовен подем, от възходящото развитие на националното самочувствие, достигнало своя апогей в годините преди Балканската война.

Хаджи Господин Славов (1878-1879 г.) е един един от кметовете-възстановители на Стара Загора
Стефан Салабашев

През 1901 г. е приет нов регулационен план на града, свързан с решаването на трудния и за нашето съвремие проблем с водоснабдяването и първият модерен водопровод е открит тържествено през 1909 г.

Стара Загора се европеизира, всяка година носи сензации…През 1907 г. е открита вътрешноградска телефонна мрежа с 40 абоната, следващата година – междуградска и международна телефонна връзка с Казанлък, Русе, Букурещ и централна Европа.  Църквата „Св. Николай“ е осветена тържествено през 1909 г., „Св. Троица“ – през 1912 г. Същата година е открита новата сграда на болницата. По време на пролетните и есенните панаири се появяват бараките на новото непознато изкуство – киното, а през 1915 г. в града е открит „единственият по изящност и удобства в цяла България киносалон“ (известното по-късно кино „Фокс“). В центъра се появяват една след друга красивите сгради на хотелите „Тракия“ и „Батенберг“, банка „Юнион“ и „Земеделска банка“. Оформят се окончателно парковете в центъра, в източния и западния край и при ж.п.гара, а паркът „Аязмото“ на митрополит Методий полъхва над града и увековечава едно от гениалните послания на този велик българин.

Архитект Никола Каишев

Най-внушителната обществена постройка от предвоенните години е тази на театъра с градската библиотека и музея. Те отварят врати за Мелпомена и Клио през 1914 г. След Първата световна война просветните учреждения се увеличават със сградите на Търговската гимназия и Ветеринарния научен институт.

Признателната памет на старозагорци е вградена във внушителния монумент – паметника на защитниците на Стара Загора през 1877 г., открит по повод 25-годишнината на боевете през 1902 г. (в парка „Пети октомври“).

Годините след Първата световна война са изпълнени с трагизма на нашия народ да съхрани своята държава и себе си след унизителния Ньойски договор от 1919 г. Но той оцелява, посреща стотиците хиляди бежанци от заграбените български земи. И успява да мобилизира националния потенциал, за да изведе в навечерието на Втората световна война страната до първа сила на Балканите в икономическо и културно отношение.

Повишава се интересът към градоустройствените проблеми в международен план. Сорбоната в Париж открива първия в света Институт по урбанизъм, практика стават конкурсите при строежа на много от сградите в страната, включително и в Стара Загора. Новият градоустройствен правилник от 1927 г. внася категоричната забрана за строеж на едноетажни сгради в центъра на града. Облика на Стара Загора променят все по-красивите частни къщи, новите сгради на Търговската банка, Популярната банка, Кооперативната спестовна банка, Българската народна банка и банка „Юнион“, първите павирани улици и електрически осветителни тела, заменили фенерите, запалвани нощем от стражата. Освен файтоните, по улиците се появяват леки коли, освен ж.п.транспорт старозагорци се радват и на автобусна връзка с други градове.

Физическият облик се допълва от духовния -от Театъра, Музикално дружество „Кавал“. Детската музикална китка и първата провинциална опера през 1925 г., от традиционните в неделни дни концерти на духовата музика на 12-и пехотен Балкански полк.

Стара Загора през 1930

След разрушителното земетресение през пролетта на 1928 г. започва третият етап в общественото строителство на Стара Загора. Наред с възстановяването на частично разрушени сгради започва осъществяването на грандиозна строителна програма. За целта са приети нови планове относно зонирането на града и благоустрояването му. Определени са индустриалните зони, приети са квартални застроителни планове. Започва повсеместното павиране на улиците, градът е електрифициран, множеството зелени площи и паркът „Аязмото“ допълват европейския облик на Стара Загора. Център на железопътна и шосейна мрежа, от 1935 г. градът има автоматична международна телефонна централа. През следващата година Стара Загора има и първото в страната радио.

Стара Загора е сред учредителите на Съюза на българските градове, както и на Международния съюз на градовете, което подпомага градивната му политика. Трудно е да се изброят всички обекти на общественото строителство през този период. По-значимите са: централната поща, халите и пожарната през 1932 г.; Втора прогимназия –  1938 г., Първа мъжка гимназия – 1942 г. (днес ГПЧЕ „Ромен Ролан“), съдебната палата – 1943 г., Централният изследователски институт по животновъдство – 1942 г., Държавната химическа лаборатория, Учителският институт. „Стара Загора върви твърдо по пътя на едно истинско модернизиране, очертава се като град с голямо бъдеще“, четем в Сборника на Съюза на българските градове от 1940 г.

Архитектурният облик на обществените сгради е пъстра смесица от стилове и влияния от късния възрожденски, виенския барок и сецесионизъм до немския конструктивизъм и рационализма. Най-добрите образци от това строителство по-късно са обявени за архитектурни паметници на културата. Между тях са: Девическата гимназия (Второ основно училище), Мъжката гимназия (ПГ по строителство, архитектура и геодезия), градският театър, Популярната банка, четирите църкви, хотел „Тракия“ и хотел „Париж“ (Бухчевата къща), халите (Художествената галерия), Военният клуб и др.

На кметовете Стефан Кюмюрев, Начо Начов, Васил Сейреков, Христо Фетваджиев и на архитектите Иван Лазаров, Христо Димов, Желязко Рашев и проф. Загоров Стара Загора дължи облика си между двете световни войни. И на всички, дали своя принос за възраждането на Стара Загора от пепелищата до един от най-красивите европейски градове…

Вълнуваща хроника, свята памет…

Лилия ФИЛИПОВА, историк