Владимир Каролев пред „Старозагорски новини“: Докато ЕС затваря въглищни централи, Великобритания предвижда изграждането на нови

2045

Икономистът е категоричен, че Планът за възстановяване и устойчивост трябва да бъде променен заради липсата на реформи, които да гарантират бъдещето на комплекс „Марица изток“

– Г-н Каролев, Планът за възстановяване и устойчивост, изготвен от правителството, по който страната ни очаква да получи над 12 млрд. лв., макар и с фалстарт вече бе публикуван в интернет. Този План се очакваше с огромен интерес, тъй като чрез него правителството на Борисов трябваше да даде отговор или поне насока за предстоящите пред страната „зелени реформи“ в енергетиката. Темата пряко касае хилядите енергетици и миньори в комплекса „Марица изток“. Какво обаче залага на практика в този План правителството по отношение на енергетиката и в частност въгледобива, г-н Каролев?

– Истината е, че в публикувания План за възстановяване и устойчивост не срещаме нищо по отношение на въгледобива. Що се отнася до енергетиката, виждаме, че в документа се говори за модерните „зелени“ технологии, но на практика без да има никаква конкретика. Прави впечатление, че на страница 111 в този План има две изречения, в които се посочва, че във връзка с предстоящата либерализация на енергийния пазар ще бъдат прекратени договорите на двете американски централи. Неслучайно Българският енергиен и минен форум излезе преди дни със своя позиция, в която казва, че въгледобивът е в задънена улица и отрасълът няма полезен ход. Ясно е, че без мощностите в комплекса „Марица изток“ не могат да бъдат поети върховите товари в потреблението на енергия. В тази връзка аз не разбирам как ситуацията ще се подобри с прекратяването на договорите с две от централите, което означава, че от една страна те ще спрат работа, а от друга се задава съд в международен арбитраж. За съжаление, в стратегията за устойчиво развитие на енергетиката до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., публикувана от Министерството на енергетиката, виждаме също, че проблемите просто се идентифицират, но липсва решение. Да, много точно е формулирано, че по икономически причини въглищните централи могат да спрат работа, което ще се отрази на енергийната сигурност на страната, но липсват предложения за коригиращи мерки. Не се предлагат вече установени практики от други държави като газификация на въглища, преработка на водо-въглищно гориво или така известните инсталации за улавяне и съхранение на въглеродни емисии.

– Как тогава ще бъде реализирано преструктурирането на въглищните мини, заложено в „Зелената сделка“? Какъв ще е хоризонтът пред страната ни за това действие?

– Това е въпросът, на който все още нямаме отговор. Той трябва да бъде зададен на правителството, което в момента е в оставка. Миньорите в комплекса „Марица изток“ са над 7000 души. В последните няколко години няколко европейски държави започнаха активни дейности по отношение на своя въгледобив. Гърците строят газови централи, а за въглищните топлоцентрали се предвиждат компенсаторни мерки. Поляците си осигуриха преходен период до 2049 г. Дано вече не е късно и за България, но ние до момента трябваше да представим ясен план какво ще правим с въглищните тецове, конкретно тези в комплекса „Марица изток“. Трябваше да получим отсрочка поне от около 7 години. Според някои експерти този период би бил достатъчен, за да може една част от хората да се пенсионират, а другата да бъде насочена към строящите се нови централи. Под нови мощности имам предвид преминаването към нов вид гориво. Само инвестицията в газово-водородни мощности за трите централи в комплекса ще струва около 750 млн. евро. Тази стъпка ще даде възможност на комплекса да работи с хоризонт от около 30 години напред. Ако решението е да бъде задържан въгледобивът, то тогава трябва незабавно да се поеме към създаване на инсталации за улавяне и съхранение на въглерода. В противен случай токът от тези мощности ще бъде изключително скъп. В тази връзка искам да обърна внимание на един онлайн форум на енергийните лидери. На него управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предложи средна тарифа за емисиите от около 75 долара до 2030 г. Българката аргументира това с изпълнението на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата. Можем ли да си представим какво означава това за всяка една централа, която произвежда енергия от въглища? Няма въглищна централа в България, която ще може да работи на такива цени за емисиите от СО2.

– Това обаче не засяга всички страни с въгледобив…

– Точно така! Затова си мисля, че тези действия имат в известен смисъл пожелателен характер. Докато в ЕС се говори за затваряне на въглищни централи, във Великобритания за първи път от 30 години беше издаден лиценз за нова въглищна централа. В Китай, Индия и Африка се говори за строеж на десетки нови въглищни мощности. Инвестициите в други точки на света в тази индустрия не спират. Ако трябва обаче да се върнем на България, то за мене най-големият провал в енергетиката на отиващото си правителство е нищоправенето по отношение на комплекса „Марица изток“. За съжаление, разговорът се свежда единствено до прекратяването на договорите с двете американски централи, което едва ли не е панацея за проблемите.

– Връщам Ви отново на Плана за възстановяване и устойчивост. Има ли време за неговото прекрояване, г-н Каролев. Датата 30 април, когато той трябва да бъде изпратен до Брюксел, е след 4 дни.

– Няма никакво време за корекции. Моето лично мнение е, че по-добре Планът да бъде изпратен със закъснение в Брюксел, но той да бъде действително фокусиран върху нови технологии и с пълна сила това важи за енергетиката и въгледобива. По-добре този План да стартира след половин година, отколкото след два месеца, но в сегашния му формат. Парите няма да бъдат загубени. Планът не е под формата на директива, което означава, че нямаме крайна дата за неговото представяне. Ще имаме просто по-късно стартиране. Правилната стъпка е Планът за възстановяване и устойчивост да бъде отложен и в него да има „зелените реформи“, които ЕС изисква от нас, за да гарантираме бъдещето на комплекса „Марица изток“.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ