Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново…

213

„Българският народ е още в своята Страстна седмица. Неговото Възкресение ще дойде, само когато в нашата страна доброто, любовта и истината победят злото, лъжата и злобата“

В навечерието на Възкресение Христово публикуваме коментара на д-р Николай Петров Николаев – офицер, юрист, преподавател, политик, дипломат, написан на 30 април 1932 г.

Букет от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни:

В неделя църковните камбани във всички български градове и села ще възвестят великия празник на Светлото Христово Възкресение. Милиони наши сънародници в тоя ден ще оставят настрана безкрайните делнични грижи, ще забравят за момент борбите, тревогите и страданията, които през тия тежки години измъчват всинца ни. Един лъч от празничното слънце ще огрее нашите студени и жестоки сърца. В душите ни ще застрелка божествената искра, тъй както трепкат пламъчетата на запалените свещи, които нашите майки и нашите деца ще понесат през нощта от църквата до дома.

Ще намерят ли обаче време тия милиони българи да се замислят над дълбокия и вечен смисъл на тоя най-голям християнски празник? Колцина ще разберат истинското значение на тържествения възглас: „Христос Възкресе!“, който ще се разнесе по всички кътища на родната земя?

Величава, всеобемаща и необятна, като небесата над нас, е философията на християнската религия. А ние, привели глави към земята, както сме равнодушни към непостижимите хубости на небесния свод, тъй минаваме безчувствени и нехайни край божествените откровения, с които е изпълнена религията на нашите бащи и деди. Затова малцина ще си спомнят, че тържественият звън на камбаните в пасхалната нощ възвестява най-великата победа, за която човечеството е мечтало в течение на хилядолетия: победата на живота над смъртта, на доброто над злото, на любовта над злобата.

А днес, както може би никога в миналото, българският народ има нужда не само да проумее, но и да почувства това значение на Възкресението. Политическата и стопанската криза, които спъват нормалното развитие на нашия живот и задушават най-благородните стремежи, най-ценните сили и дарования в тая земя, са всъщност само резултат на една дълбока и упорита морална криза.

Отдавна вече ние сме загубили вярата в доброто, насадили сме само злоба в сърцата си и издигнахме лъжата до трона на всевластието. В нашата малка България преградите между престъпниците и честните хора, между добрите и лошите, между способните и некадърните са премахнати.

В политическия живот ние даваме преднина на най-нахалните, на най-лъжливите и често на най-некадърните. Ние отдавна заменихме култа към знанието с култа към дипломите, а днес се мъчим да заменим и дипломите с партийната принадлежност. Правосъдието у нас е безсилно да се бори с престъплението, защото престъпниците знаят да се скрият под сянката на управляващите. Помилвания и амнистии по няколко пъти в годината заличават границите между доброто и злото. В училищата се поощряват леността и некадърността, а трудолюбието, благородното съревнование и бляскавите способности се обезсърчават.

В стопанския живот ние закриляме също така ленивите и безчестните, а трупаме с непосилни тежести и обезсърчаваме трудолюбивите и добросъвестните. Вместо да подкрепим слабите така, че те да тръгнат към благоденствие, ние гледаме да разорим силните. Не липсват безумци, които ни тласкат по пътя на всеобщото обедняване, та така да се заличи разликата между богати и бедни.

Злобата е най-големият фактор на нашия обществен живот. Цялата ни култура се развива под нейния знак: политика, стопанство, наука, литература, дори изящни изкуства – всичко е обляно със злоба, над всичко витае духът на злото.

Това е същността на нашата морална криза. Нещастията – войни, катастрофи, размирици, които се трупат тъй немилостиво от двайсет години насам над главите ни, са резултат само на тая морална криза. Българският народ е още в своята Страстна седмица. Неговото Възкресение ще дойде, само когато в нашата страна доброто, любовта и истината победят злото, лъжата и злобата. Съзнанието за нужда от нравствено обновяване на нашия живот започва вече да проблясва от много страни. Недъзите на политическата ни система днес са почти общопризнати, обаче, пътищата за нейното оздравяване не са още налучкани.

Пътят, който ни се разкрива чрез Възкресението Христово, води през изпитанията на нравственото усъвършенстване към победата над смъртта. Чрез нравствено възраждане и българският народ ще възкръсне за живот.

Д-р Николай П. НИКОЛАЕВ
в-к „Мир“, 30 април 1932 г.

Източнек dir.bg