Вдигат монумент с български спътник в старозагорския парк „Артилерийски“

472
Идейният проект на архитектите Пламена и Цветелина Гогошеви

Монумент, в който ще бъде инсталиран оригиналният първи български космически спътник „Интеркосмос България 1300“, ще могат да видят старозагорци и гостите на града, докато се разхождат по алеите на новия градски парк „Артилерийски“, съобщи археоастрономът и дългогодишен шеф на обсерватория „Юрий Гагарин“ в Града на липите Алексей Стоев.

Той припомни, че идеята е отпреди близо 2 години, предложението било на граждански клуб ЛИПА, а идейният проект бил изработен от внучките на проф. Митко Гогошев, ръководител на някогашната Базова обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания при БАН – младите архитекти Пламена и Цветелина Гогошеви. Първоначално смятали по този начин да отбележат 40-годишнината от изстрелването на апарата, но нещата някак затънали в бюрократичните процедури и едва наскоро било определено мястото на монумента. Той е в близост до последния излетял от някогашното старозагорско военно летище вертолет.

Прототипът на спътника е собственост на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН, чието ръководство е заявило готовност да го предостави за реализация на идеята.

Двете авторки, които са започнали вече да работят по техническия проект, предлагат посетителите да получават информация за сателита чрез захранвани с помощта на велоергонометри диодни инсталации. Първоначалните пресмятания показват, че ще бъдат необходими около 20 000 лева за реализация на начинанието, в момента са събрани малко над 5 000 лв.

Макетът на спътника

Изстрелването на сателита е част от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания в рамките на програма „България – 1300“. В разработките активно участват учени като Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев и Иван Кутиев. Осъществяването й е станало възможно с активното партньорство на Института за космически изследвания при Руската академия на науките. Спътникът е бил изведен в околоземна орбита с ракетата „Восток-2М“ от космодрума край град Плесецк в Архангелска област, Русия. Той е тежал 1 500 кг и е обикалял около Земята на височина между 825 и 906 км.

Три от 11-те апарата на борда му (спектрометър протонни потоци ПРОТОН-1, ултравиолетова спектрометрична система ФОТОН-1 и спектрофотометър за видимата област ЕМО-5) са били замислени, конструирани и произведени в някогашната Базовата обсерватория на Централната лаборатория за космически изследвания – БАН (днес Филиал на Института за космически изследвания и технологии – БАН) под ръководството на проф. Митко Гогошев и със съществената помощ на старозагорската индустрия (ДЗУ, комбинат „Берое“, „Хранмаш“ и др.).

В кампанията за набиране на средства за закупуване на новия звезден проектор се включи и кметът на Стара Загора Живко Тодоров, припомня Алексей Стоев (вдясно)

Години по-късно първият български космонавт Георги Иванов ще заяви категорично: „Нямаше да има полет, ако нямаше научна програма за него, създадена от нашите учени. Космическият полет е само върхът на една пирамида, в нейната основа стоят всички учени и специалисти, които създават и програмите, и приборите, и системите за изследванията. В програмата на нашия полет с Рукавишников влизаха 27 експеримента, проектите и апаратурите за които бяха разработени в България – като „Спектър 15“, „Дъга“, технологични експерименти, създадени у нас и приети от конструкторското бюро в Съветския съюз и от хората, които строят ракетите и корабите. След полета руснаците дадоха цели два спътника на България, които бяха наситени изцяло с българска апаратура, създадена от нашите учени, професори и академици – акад. Кирил Серафимов, акад. Димитър Мишев, Митко Гогошев, те бяха ръководители на научните програми. Дори само това доказва високото равнище на българската наука, което беше оценено от партньорите ни в програмата „Интеркосмос“.

Близки на проф. Гогошев, който се спомина през 1997 година, припомнят, че през 1983 година той е бил арестуван от агенти на някогашната Държавна сигурност по подозрение, че работи за американското разузнаване. При задържането му на летището в София, преди да излети за САЩ за участие в международна конференция, в ръчния му багаж били намерени няколко материала с гриф „Строго секретно“, което предизвикало и образуването на досъдебно производство. Напразно Гогошев обяснявал, че всички тези материали (снимки на Земята от космоса) всъщност са му били предоставени от американски учени и че те са направени от техни спътници. Старозагорецът прекарал няколко денонощия в ареста, наложила се пряката намеса на тогавашния шеф на отдел „Промишленост и транспорт“ при ЦК на БКП Стоян Марков, за да бъдат свалени обвиненията срещу Гогошев и Кирил Серафимов в престъпление спрямо „държавната тайна“.

Професор Митко Гогошев… и техническите данни за сателита

Въпреки премеждията роденият в монтанското село Златия учен успява да стане професор през 1984 година, като продължава работата си по международния проект „Вега“ за изследване на Халеевата комета. През 1995 г. е избран за член на Международната академия по астронавтика, Американското планетарно дружество и Нюйоркската академия на науките. Изнася лекции в Германия, Канада, САЩ, Индия, Гърция и другаде почти до смъртта си на 5 февруари 1997 година.

По думите на Алексей Стоев пак заради родната бюрокрация се забавил монтажът на доставения от САЩ скъпоструващ звезден проектор, пари за който бяха събрани в продължение на почти две години от местната общественост. Наскоро е приключила обществената поръчка за строителството и монтажа, любителите на звездното небе се надяват лентата да бъде прерязана в края на календарната година.

Христо ХРИСТОВ