Ваня Григорова, независим кандидат за член на Европейския парламент с бюлетина No 4: Управляващите водят мините и енергетиката към колапс

676
Ваня Григорова

– Г-жо Григорова, какво Ви мотивира да се включите в кампанията за членове на Европейския парламент и то като независим кандидат?

– От десет години участвам активно в обществения живот, а от четири се занимавам основно със защита на правата на работниците и доходите от труд. Практиката показа, че само през експертни позиции, участия в дискусии, комисии и пр., дори и през граждански инициативи, така желаната промяна на порочния икономическия модел, в който сме натикани, ще дойде трудно.

Ще ви дам пример – преди година и половина проведохме инициативата „Да спрем машината за неравенство“. Тя имаше две обосновани искания: въвеждане на необлагаем минимум върху доходите от труд (да не се облагат с 10% данък първите спечелени от всеки работещ 560 лева) и намалени, диференцирани ставки на ДДС за стоки от първа необходимост. Тогава събрахме над 30 хиляди подписа в цялата страна, но официалният отговор, който получихме от председателя на Парламентарната комисия по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова, гласеше: „Ако искате да променяте нещо, явете се на избори, спечелете ги и тогава променяйте“. И ето, че през последните дни виждаме как това, което предлагахме, вече се случва. Но, за съжаление, не в България, а в съседните ни страни Гърция и Румъния! Само у нас управляващите остават глухи за предложения, които реално и веднага ще повишат доходите на хората.

– Днес най-спряганата дума е промяна – промяна в ЕС, промяна в България. Вие за каква промяна сте?

– Големите проблеми пред Евросъюза днес се дължат на начина, по който той продължава да функционира. По своята същност ЕС остава търговски, икономически и финансов, но не и социален съюз. Така, както е организиран днес, ЕС не работи за нас. Той е терен главно за ожесточена икономическа конкуренция, а не толкова за сътрудничество между страните. ЕС се превърна в един бездушен пазар без демократичен контрол. В такава среда страните от периферията изнемогват, а България направо издиша. Следващият мандат на Европейския парламент и на Европейската комисия ще са решаващи за съдбата на съюза.

Ако ЕС иска да оцелее, той трябва да намалява неравенствата както между страните-членки, така и между хората вътре в обществата. Т.е. трябва ни един нов социален съюз.

Виждаме пред какъв огромен проблем е изправен районът от Стара Загора до южната ни граница заради планираното закриване на мините от Маришкия басейн и ТЕЦ-овете. Колапсът, който се задава, не е само с регионални, но и с национални измерения.

– Могла ли е България да повлияе върху тази европейска политика?

– Когато са договаряни квотите за въглеродните емисии, правителството, евродепутатите и дори българският еврокомисар (да не забравяме, че имаме и такъв) не са защитили нашия въгледобив и ТЕЦ-овете. Наричам случилото се предателство, защото, докато нашите управляващи са мълчали, а опозицията е спяла, Германия например е успяла да запази централите си, работещи с лигнитни въглища, до 2038-а година. А дотогава ще налива милиарди евро в преквалификация на работниците, за да минимизира щетите, до които ще доведе мигновено затваряне на тези мощности. Би трябвало и при нас да важат същите условия, които се прилагат за Германия.

Проблемът има още много измерения. Освен че десетки хиляди хора ще останат без работа, вторият огромен риск, пред който е поставена страната ни, е да остане без достатъчно количество електроенергия. Ще се наложи да купуваме произведен другаде ток на многократно по-високи цени.

Само преди две години, насред тежката зима, България беше изправена пред такъв проблем и се наложи да потърси ток на европейския пазар. Информацията, с която разполагам, е, че тогава са последвали откази от други страни за внос на електроенергия у нас поради липса на достатъчни количества на пазара. Знаете ли как се е „справила“ енергийната ни система в този момент? Онова, което никога няма да ни кажат официално, е, че е започнал необявен режим на тока. Предприето е било поетапно спиране на електричеството в десетки селища, уж заради „аварии“, но реално с цел икономии за период от два часа – толкова по норматив потребителите могат да бъдат оставяни на тъмно и на студено, без ЕРП-тата да носят отговорност. След два часа захранването в тези селища е било възстановявано, за да бъде изключено другаде. И така многократно в цялата страна.

Ако пристъпим към затваряне на ТЕЦ-овете заради закриване на въгледобива, сме изправени пред риск от официално обявен режим на тока по време на върхови натоварвания.

Но има и още по-голям проблем: когато тези десетки хиляди работници в ТЕЦ-овете, мините и фирмите, които ги обслужват, останат без работа, те ще трябва да търсят препитание другаде. Това означава обезлюдяване на още един голям район от страната и поредна вълна от емиграция.

Неслучайно тази тема отсъства от предизборната кампания. Говори се и се обещава какво ли не, но всички големи политически сили и техните представители се преструват, че не виждат слона в стаята – надвисналата заплаха над българската енергетика. Аз считам, че все още има шанс за предоговаряне на условията, но проблемът няма да се реши с поредно снишаване в напразно очакване да свършат работа тези управляващи, чиито действия и бездействия доведоха до сегашната ситуация. Само със смели и решителни действия можем да водим тази битка. След като поредица управляващи отказаха да я водят, време е ние, работещите, да вземем нещата в свои ръце!

– За един независим кандидат е доста по-трудно да прескочи процентната бариера, отколкото кандидат от партийна листа. На чия подкрепа разчитате?

– Ще припомня, че на последните европейски избори над 60% от българските избиратели не гласуваха. И големият проблем не е в това дали аз и други кандидати ще успеем да стигнем до тях, за да им предложим различна политика, а защо големите политически сили не могат да направят това.

В кампанията се обърнах към всички хора, които чувстват, че не са представени в политиката, без значение дали са подкрепяли парламентарно представени политически сили, други партии или по различни причини са се въздържали да гласуват за когото и да било. Много пъти съм чувала от различни хора мнението – „…опасявам се да не загубя гласа си“. Обръщам се към тях с въпрос: А когато гласувате за сегашните парламентарно представени партии, после чувствате ли се представени в политиката? Къде е вашият глас, чува ли се? Нима той не е загубен, когато гласуваш за партия, която всъщност не защитава теб и не решава твоите проблеми, а едни и същи неизменни интереси на едрия бизнес, олигарсите, корпорациите?

– Въпреки че биографията Ви е достъпна в социалната мрежа, позволете ми един личен въпрос към Вас – как от чистач в училище стигнахте до докторант в УНСС и икономически съветник в един от водещите синдикати КТ „Подкрепа“? Като какъв човек се определяте? С какво можете да направите компромис и с какво не?

– Първо искам да уточня, че няма срамен труд. На второ място, аз не съм от хората, които са започнали трудовия си път директно от началнически кабинети и административни позиции, предназначени за привилегировани „наши хора“ и политически назначенци. И на трето място – не съжалявам, че преди да стана синдикалист и да започна да защитавам интересите на работещите, съм видяла живота на трудовия човек от всичките му страни. Защото считам, че трудно можеш да претендираш да решаваш проблемите на обществото, преди да си се сблъскал лично с тези проблеми и без да притежаваш какъвто и да било житейски и професионален опит.

Не бих направила компромис с интересите на работещите хора и на уязвимите групи в българското общество и се надявам, че с обществената си дейност многократно съм доказвала това. Членове на инициативния комитет, които издигнаха моята кандидатура, са само такива обикновени работещи български граждани. Ще припомня битките за запазване на клас „прослужено време“ към заплатите на работещите; борбите срещу т.нар. „реформи“ на медицинската експертиза, които отнеха подпомагане и социални права на десетки хиляди хора с увреждания; съпротивата срещу трансатлантическите търговски споразумения като ТПТИ и СЕТА, които привилегироват корпорациите за сметка на държавите и обикновените граждани; протестите срещу шистовия газ и редица други инициативи, в които съм участвала дейно.

Вгледайте се в листите на основните партии както на национални, така и на европейски избори. В тях интересите на елита, на едрия бизнес, на партийните номенклатури и отчасти на висшата администрация, а дори и на шоумените, са обилно представени. Виждаме всичко това, което аз наричам представителство на олигарсите чрез техния политически персонал. Тези хора не познават отблизо живота на обикновения български гражданин или отдавна са го забравили, следователно не са в състояние да решават и проблемите му. Големите отсъстващи там, където са взимат решенията, са тези, които са огромното мнозинство от населението на страната и носят България на гърба си – работещите, живеещите от заплата и във все по-голяма несигурност, уязвимите хора, малките хора, тези, които не притежават значим финансов капитал. От детството ми си спомням някои от исканията и лозунгите, с които започнаха демократичните промени. И се питам дали не е дошло време пак да вдигнем призива – „Долу новата номенклатура!“.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!