Ваня Григорова, КТ „Подкрепа“: Оказва се, че трябва да закрием въгледобива до 2030 г., ако искаме пари по Фонда за справедлив преход

4024
Ваня Григорова бе сред протестиращите от КТ "Подкрепа", които посрещнаха зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс със запалени свещи

Условието е било разкрито от представители на Европейската комисия пред българските синдикати, броени часове след митинг-шествието на миньорите и енергетиците на „Марица изток“ в София на 13 октомври. Българското правителство, което и да е то, трябва да избира между 1.3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход и закриване на комплекса „Марица изток“ още до края на десетилетието. Новият нюанс в европейските условия за „Зелената сделка“ превръщат договорката между синдикати и правителство в празни обещания, смята икономическият съветник към КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.

– Г-жо Григорова, бурна седмица за българската енергетика. След митинг-шествието на миньори и енергетици от комплекса „Марица изток“ в сряда и срещата на синдикалните лидери със служебния премиер Стефан Янев в петък зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, отговарящ за европейската „Зелена сделка“, бе на визита в страната и бе посрещнат от протест със запалени свещи от представители на синдикалните организации, сред които бяхте и Вие. Как реагира г-н Тимерманс, когато ви видя със свещите в ръка?

– Това не е първата наша среща и разговор. Протестът бе организиран от КТ „Подкрепа“. Организирахме този флашмоб по много ясна причина. През седмицата имахме поредна онлайн среща с представители на ЕК. В рамките на дискусията бяха казани много ясно неща, които в нито един момент през годините не са казвани в България. Стана ясно, че ако ние ползваме Фонда за справедлив преход, по който за страната са предвидени 1.3 млрд. евро, ние сме задължени да затворим централите си преди 2030 г. Това ни беше заявено след митинг-шествието по жълтите павета в София на 13 октомври. Ние трябва да си направим много прецизен план за това как ще действаме и нужни ли са ни въобще тези пари, ако водят до подобни задължения. Да, ЕС не ни казва кога да си затворим въгледобива. Същевременно обаче от ЕК обявяват, че за да ползваме ресурса, отделен по Фонда за справедлив преход, трябва да затворим своите топлоцентрали, а от там и мините. Ето това разминаване в информацията, това лицемерничене на представители на ЕК ни накара да посрещнем Тимерманс със свещи. Срещу тази наша реакция зам.-председателят на ЕК се опита да демонстрира диалогичност. Дойде при нас с намерението да ни каже няколко мили послания. Отново чухме, че са предвидени милиарди за справедлив преход, никой няма да пострада и ще бъдат открити милиони работни места в целия ЕС. Когато попитахме Франс Тимерманс къде са разчетите за тези думи, отговор от него не получихме. Той побърза да влезе на конференцията, която организира една българска медия заедно с „Грийнпийс“. Хора от тази организация са били допускани на форума с плакати.

– Защо се получава това разминаване и неяснота? За първи път открито се заявява, че тези 1.3 млрд. евро по Фонда за справедлив преход ще ни струват предсрочно закриване на въгледобива и то до 2030 г.? Защо това до момента не е било обявено?

– Защото никой, включително българските правителства, нито настоящите, които не зная и до колко са запознати действително, нито предишните управляващи са коментирали това условие публично. Тук отварям една скоба, за да уточня повода за участието ни в онлайн срещата с ЕК. Както вече е известно, „Прайсуотърхаус“ са експертите, които трябва да ни съветват как да направим българския преход справедлив и да платим по-ниска социална цена. Проблемът е, че когато те канят синдикални представители на дискусии, след това ние не получаваме никакъв документ какво точно е отразено и какво реално като дебат и предложения достига до Комисията. Въпросните консултанти, натоварени и с изготвянето на териториалния план на Стара Загора, отказват да ни дадат докладите с аргумента, че нямат право да направят подобно нещо. Следва насочване да отправим запитване към ЕК. Ние изискахме тази важна информация първо от Министерството на енергетиката, откъдето обаче получихме официално писмо, в което се обяснява, че и те не могат да ни дадат тези доклади, насочвайки ни към Европейската комисия. По време на онлайн дискусията обаче от ЕК заявиха, че ние трябва да получим исканата информация от българските власти. Това е разиграване! Целта на това упражнение е накрая да бъде казано, че окончателният резултат се е получил след преговори и одобрението на всички заинтересовани страни. Не, не е. Това всички хора много ясно трябва да го чуят. На тези лъжи трябва да се сложи край. Тук искам да спомена нещо много важно. На 13 октомври на миньорите бе обещано създаването на Държавно предприятие за рекултивация, на което днес вече казват за конверсия. Когато говорихме, че на всички специалисти от комплекса „Марица изток“, които ще влязат в това дружество, ще се наложи да се превърнат в озеленителни, тогава никой не вярваше. Сега вече това е записано. По-притеснителното е друго. На нас ни беше обещано на срещата с представители на правителството, че средствата от Фонда за справедлив преход ще бъдат използвани за изграждане на инсталация за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. Тази технология би позволила на комплекс „Марица изток“ да продължи да работи. Оказва се обаче, че усвояването на средствата от този Фонд води след себе си категоричния ангажимент за закриване на въгледобива до 2030 г. Т.е. ние водим едни разговори в рамките на страната, но се оказва, че условията, зададени от Брюксел, са напълно различни. В този смисъл ние няма как да постигнем единство по отношение на начина, по който да се случи този преход.

– Г-жо Григорова, резултатите от срещата на синдикалните лидери със служебното правителство по време на протеста на 13 октомври могат ли да бъдат определени като празни обещания и договорености?

– По-скоро да. Единственото обнадеждаващо в разговора е обещанието и ангажирането на министър-председателя Стефан Янев да се опита да убеди Франс Тимерманс, че трябва да бъдат замразени цените на емисиите. Ако това бъде направено, ще имаме още един малък времеви период за продължаване на разговорите. Това ще е нещо добро. Ще е единственото реално обещание от срещата в Министерски съвет. Искам тук да обърна внимание, че днес преди срещата ни със зам.-председателя на ЕК ние имахме възможност да разговаряме с премиера Стефан Янев. Попитахме го категорично дали в България ще имаме ток. Той отговори, че присъства на въпросния форум, за да води преговори страната ни да има ток. Стефан Янев изрази одобрително отношение към нашия протест, с който посрещнахме Франс Тимерманс. Не само емисиите са проблем. Проблем е и либерализацията на енергийния сектор въобще. Ако ние не бяхме принудени цялото произведено количество енергия извън регулирания пазар, т.е. битовите абонати, да бъде продавано на борсата, то тогава нямаше да бъде изкупувано от тези фирми, които имат пари, за да я платят. Ние просто трябва да разберем, че българската индустрия не е узряла за свободно предлагане на електроенергия.

– В края на митинг-шествието в сряда се чу една крилата фраза, че оптимизмът за намиране на разумен изход в ситуацията е малко повече. От дистанцията на времето и предвид новите детайли, които изложихте, оптимист или песимист сте, г-жо Григорова?

– Това, което цитирате, беше казано от президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. То беше казано именно с оглед на обещанията за преговори за цените на въглеродните емисии. Нищо повече. Да, това е малко по-оптимистична заявка, защото в противен случай ТЕЦ „Марица изток 2“ просто не може да работи. Като цяло особен напредък не бих казала, че има. Ние ще продължим да се борим. Никой не бива да си мисли, че един протест в София ще реши толкова сериозен проблем като „Зелената сделка“. Международен, бих казала, дори и глобален проблем, който доведе до ръст на цената на газа с 10 пъти.

– Г-жо Григорова, какъв трябваше да бъде времевият срок за извървяване на този преход? Коя крайна дата за затваряне на въгледобива Вие лично определяте като разумна?

– Много ясно трябва да заявим, че в годините назад беше пропусната възможността за договаряне на дерогации. Вижда се, че през миналата 2020 г. последното редовно правителство подписа едни много сериозни ангажименти, свързани с намаление на въглеродния отпечатък от порядъка на 55% до 2030 г. Очевидно това поето от страната ни обещание няма как да не доведе до натиск върху въглищните тецове. Големият проблем тук е липсата на информация. През всичките тези години ние получаваме едни сигнали от българските правителства, а съвсем други от Европейската комисия. В целия този процес на объркване всички твърдят, че ние нищо не правим, което категорично не е вярно. От няколко години ние много ясно обясняваме и предупреждаваме какви ще бъдат тежките последици за миньори, енергетици, за енергийната система на страната, за бизнеса и българския народ и нашия суверенитет. През цялото това време Европа ни успокояваше със своето – No one left behind – Никой няма да бъде оставен извън борда. Това е ключова лицемерна фраза. И срещу това вече бившата министърка на енергетиката излизаше през около месец да ни се кълне, че поне до 2050 г. мините ще продължат да работят. В тази замърсена информационна среда няма как да се водят обективни и реалистични разговори. Относно въпроса Ви за крайната дата ще кажа следното. Годината за това може да е и следващата, ако обаче са осигурени алтернативни източници на енергия, които от една страна да са на достъпна цена, а от друга – устойчиви, и ако на заетите в тази индустрия е подсигурена друга възможност за работа. Говоря не за каква да е заетост, а такава с достойно заплащане. Нека не си правим илюзиите, че ако миньори и енергетици бъдат превърнати в озеленители, те ще получават добро заплащане. Това няма да се случи. В близкото бъдеще това не може да се случи, защото алтернативи не ни се дават.

– Има ли безболезнен и преди всичко разумен механизъм за преструктуриране на работните места, каквато теза застъпва и г-н Тимерманс?

– Определено има. Той обаче няма да е в енергетиката, ако заменяме въглищата с ВЕИ. Нека е ясно на всички хора, че перките и слънчевите панели не създават заетост. Не вярвайте на „зелените“ представители, които говорят за подобно нещо. Те лъжат. За какво настоявахме ние? Да, за създаването на държавно предприятие. Да, там, в комплекса „Марица изток“. Да, обаче такова, което произвежда ток и е с висока добавена стойност. Защото, когато създаваш нещо и носиш приходи, тогава имаш право да настояваш за достойно заплащане. Когато останеш на държавния бюджет, защото рекултивираш терени, ще се бориш една година за увеличение на заплатите с 20 лв.

– Какво според Вас е „Зелената сделка“ за Европа? Инвестиция в бъдещето или енергиен крах?

– Категорично вървим към енергиен крах. Трябва да подчертаем обаче, че на този етап той е резултат не толкова от самата сделка, колкото е воден от самите „зелени“ политики на ЕС. Не може да нямаме алтернатива. Не може да затворим нещо, което работи, преди да сме прерязали лентата на нещо следващо, което да го замени. 70% от електроенергията в България в четвъртък беше произвеждана от въглища, едва 3% от ВЕИ. Този нисък дял на панелите и ветрогенераторите се дължи на липсата на слънце и вятър. Колкото и инсталации да сложим, няма да има какво да уловим. Ако затворим въгледобива си, ще трябва „зелените“ да духат на перките, за да ги завъртят.

– Това няма да бъде последен протест, обявиха ръководствата на двете синдикални организации в края на митинг-шествието от сряда в София. Предвид картината, която описахте в този разговор, дали това няма да бъде последният мирен протест?

– Натам вървим. В крайна сметка не може да говориш години наред и изведнъж цялото общество, включително и настоящите управляващи, да ни питат „а вие къде бяхте когато…“, без изобщо да знаят какво точно се е случвало в този период и за какви отговори сме настоявали ние. След като не става с разговори, остава улицата и юмруците.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ