БАН – история, роля и значение за научния и обществен живот в България и света

51

Споделени факти от „Кратка история на Българската академия на науките“

Проф. д-р Мариана Димова-Габровска, доктор на науките
Факултет по дентална медицина на Медицински университет-София, Катедра по Протетична дентална медицина

Българската академия на науките (БАН) е най-старата институция в съвременна България. Създадена е девет години преди възстановяването на българската държавност, Българска академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила. Негови основоположници са Димитър Маринов и Васил Димитров Стоянов. Няколко години по-късно през 1878 г. БАН пренася дейността си в София. На 6 март 1911 г. официално е преименувана в Българска академия на науките (БАН) с пръв председател Иван Евстратиев Гешов.

През годините БАН се превръща в най-голямата автономна организация за научни изследвания в България, сформираща и подпомагаща развитието на десетки научни институти и академични звена с цел разпространяване на просвещението сред българите, усъвършенстване на българския език и изучаване на българската история и бит. Сред целите, залегнали още в първия устав от 1869 г., БАН поставя и тази да бъде научен център и да установява контакти с други научни центрове в чужбина. Това е така, защото основателите на Академията, още по онова време ясно са съзнавали, че „академиите на науките са общества на изтъкнати изследователи“ („Кратка история на Българската Академия на науките, Тодев, И., Гешева, Й., Кандиларов, Е., Марчева, И., Поппетров, Н., Христов, Д., изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2019, стр.5).

Въпреки, че предшественикът на Българската академия на науките – Българското книжовно дружество прохожда в мъчителна епоха, а в последствие Академията преминава през трудни периоди, тя съумява да превърне науката в национален приоритет, разработвайки и съхранявайки  главните национални опори, а именно книжовен език; бит; словесност; изучаване на географията; етнографията; природни богатства; хуманитарни и човешки ценности; написване и разпространение на учебници и научни материали; научно издържани списания и книги на достъпен език.

В журналът на БАН, издаден за 150-годишнината на Академията, като едно от значимите събития в исторически план е посочено Главното годишно събрание от 1884 г., където гости са князът, министри и депутати, както и журналисти. Разказва се за най-важните решения, взети на Събранието: „Безспорно на първо място е приемането на новия Устав. С изготвянето на проекта се е заел Привременният комитет, а най-активни са били д-р Иречек и В. Д. Стоянов. Съществена промяна в организацията на работата е обособяването на три клона на знанието: историко-филологичен, който включва история, археология, география, етнография, словесност; природни и медицински науки, към които спадат зоология, ботаника, минералогия, геология, физика, химия, антропология, медицина; държавни науки, които обхващат политическа икономия, статистика, финанси, черковно, обичайно, административно и международно право. Целта на разделението е да се постигне модерна за времето научна организация и диференциация на отделните области, така както е в сродните европейски институции. С разделянето на научни клонове се прави първата стъпка по пътя към превръщане на Дружеството в Академия на науките.“

Три години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство,  На 6 март (по стар стил) през 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките, а „Периодическото списание на Българското книжовно дружество“  – в „Списание на БАН“. Това събитие бива последвано от приемане на първия закон, уреждащ особения статут на организацията през 1912 г.  От тогава насетне настъпват многобройни, значими събития в историята и развитието на Академията, част от които са изброените по-долу:

* 1925 – 1929 г. е построена сградата на Българската академия на науките на тогавашната улица „15-и ноември“ 1. Интересен факт е, че сградата претърпява бомбардировки по време на Втората световна война. Въпреки това тя продължава да се използва и днес.

* 1940 г. се бележи от създаването на Литературно-художествения клон на БАН. През тази година Академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947 г.

* 1946 г. – създават се първите три института към БАН – по земеделие, животновъдство и ботаника. Други 11 института се създават на по-късен етап, а академията минава под ведомството на Министерски съвет. Тогава броят на академиците е определен на 72, на член-кореспондентите на 80.

* 1949 г.  – със закон БАН ликвидира академичната автономия, а науката се идеологизира.

* 1969 г. – 100 годишен юбилей на БАН, която покрива основните направления в съвременната научна дейност. Тогава в 44-те института, изследователски лаборатории и центрове работят над 1300 учени и научно-помощен персонал. През следващите десетилетия тази численост значително нараства.

* Към 1990 г. БАН има 86 института, в които работят около 15 000 души. Тази година е интересна и значителна за развитието на Академията с това, че именно тогава започва преустройство, целящо да повиши ефективността на научната дейност. Част от промените включват съкращаване на около 8800 служители, както и затваряне на някои звена от Академията.

Съществуваща и развиваща се вече повече от 150 години, днес БАН е най-големият национален център за фундаментални и приложни научни изследвания в страната ни. Управлението й се осъществява на принципа на изборността, а ръководните органи на Българската академия на науките са общото събрание, управителния съвет и председателят. Историческата сграда на Академията на бул. „Цар Освободител“ е един от символите на столицата. Днес в нея се помещават ръководството на академията, библиотеката, архивът и други отдели. За разлика от административните отдели, повечето от научните звена на БАН са съсредоточени в два комплекса на булевард „Цариградско шосе“ на 4-ти и 8-ми километър.

Към днешна дата въпреки бързите темпове на развитие на науката в университетите у нас и по света „академиите на науките запазват ролята си на изключително сериозен и авторитетен пазител , разпространител и производител на знания.“ („Кратка история на Българската Академия на науките, Тодев, И., Гешева, Й., Кандиларов, Е., Марчева, И., Поппетров, Н., Христов, Д., изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2019,  стр.5).