Археолози установиха Източната порта на Августа Траяна

730
Западната порта бе възстановена в рамките на проект "Превръщане на културно-исторически паметници от Античния период на Стара Загора в туристическа атракция" на обща стойност 4.3 млн. лв. през 2011 - 2013 година

Останки от неизвестната до сега Източна порта на античния град Августа Траяна са установени при спасителни разкопки на терен, предназначен за изграждане на жилищна кооперация, съобщи директорът на Регионалния исторически музей в Стара Загора Петър Калчев.

Масивните каменни блокове със запазени метални свързващи ги скоби са открити на улица „Георги Сава Раковски“ No 49-53. Ясно личат крепостните зидове, които са с ширина от над 3-3.5 м, установени са останки от каменни колони и множество парчета от питоси, ползвани през хилядолетията за съхраняване на зърно. Площта от над 500 кв. м не е била проучвана до сега. В североизточния ъгъл са разкрити 33 погребения, най-вероятно от Средновековието, очертани са различни масивни структури. Тепърва ще продължат проучванията, които да дадат повече данни за този отдавна безуспешно търсен от археолозите обект.

Недалеч от разкопките през 1978 – 1980 година археологът Димитър Янков разкрива раннохристиянска църква и гробница на епископ от IV – VII, където е разчетен надпис, гласящ: „Да бъде това вечното мое място за почивка. Тук искам да живея, както съм си го пожелал“. (Псалм 131/132/14)“. Древният Августа Траяна е бил заобиколен от две масивни крепостни стени, чието строителство е било разпоредено от император Марк Аврелий (161 – 180 г. от н.е.). Стените са отбранявали площ от близо 50 хектара. Имало е около 40 кули, от които са проучени 11. До сега с точност се знаеше местоположението на Западната и Южната порти, първата е реставрирана, а втората е запазена във вида, в който е намерена през 60-те години на миналия век и доскоро се намираше в трезора на банков офис. Предполага се мястото и на Северната порта в района край Митрополитския дом. Крепостните стени са били частично разрушени при нападенията на готите през III – IV в., след което са били възстановени. Масивни останки, високи по 2 – 3 м са били запазени до Руско-турската освободителна война, когато Стара Загора е опожарена. Каменни блокове от стените са били използвани за направата на вар за издигане на новите къщи след Освобождението, припомнят летописците.

Христо ХРИСТОВ