Археолози представят нови факти за древната крепост „Асара“ край Николаево

540
Тазгодишните проучвания започнаха на 19 октомври, в деня на свети Иван Рилски, като за успеха на експедицията водосвет отслужи председателят на църковното настоятелство в храма "Свети свети Кирил и Методий" в Николаево отец Орлин Янчев (вляво). Вдясно са част от новооткритите зидове в крепостта тази есен

Новооткрити артефакти в хода на приключилите съвсем наскоро разкопки на територията на древната крепост „Асара“ ще бъдат представени от ръководителя на алхеологическия екип Пламен Дойчев от НАИМ при БАН – филиал Велико Търново, съобщиха от Община Николаево. На срещата, която ще се проведе на 8 декември от 13:00 часа в Народно читалище „Васил Левски 1923“, ще присъства и директорът на Исторически музей „Искра“ Момчил Маринов, тъй като проучването се извършва от казанлъшкия музей, в който се съхраняват артефактите от първите разкопки, осъществени от археолога Стефан Лисицов и колежката му Оленка Миланова през 1984-1988 година.

„Асара“ е ранновизантийска крепост, разположена северно от град Николаево на хълм със същото име. Укреплението е било със стратегическо разположение, като от него е имало отлична видимост във всички посоки. Основната й задача е била да охранява прохода „Хаинбоаз“ (според някои изследователи Асара е всъщност някогашната столица на келтите Тиле!).

Крепостта е с три реда крепостни стени, като единствената друга крепост в България с три реда стени е „Царевец“. Стените са строени през късноантичната епоха (V-VI век) чрез градеж „опус имплектум“, с лицеви варовикови и пясъчни блокчета и с керамични елементи в хоросановата спойка. Запазен е някогашният таен изход, през който се стигало до брега на река Радова, където е имало ранновизантийско селище. В аванс ръководителят на екипа сподели, че за около месец са били проучени около 300 кв. м в югоизточната четвърт на крепостта. Ясно се е откроила валообразна линейна структура, която се проследява по южната отбранителна линия, източно от проучените й при предходните разкопки участъци, източната укрепителна линия и източната половина на северната. Откритите материали, сред които има значително количество керамика, части от накити и 12 медни монети, свидетелстват, че пръстта за изграждането на защитния вал е от вътрешността на крепостта. Като най-вероятно това е станало през Руско-турската освободителна война.

Въпреки липсата на сигурни стратиграфски данни поради изчерпването на напластяванията при предходните разкопки със сигурност може да се твърди, че трите крепостни стени не са продукт на единен фортификационен замисъл. Най-ранна е т.нар. основна крепостна стена, разказа Пламен Дойчев.

При извършваните по-ранни археологически разкопки са открити следи от каменни сгради, средновековни оръжия, съдове и украшения и керамични елементи от различни епохи – от ХII-IХ век пр. Хр. (ранножелязната епоха), от II-IV век, от V-VI век, ХI-ХII век и ХIII-ХIV век. На източния склон на хълма Асара са открити и основите на църква.

Петър ХРИСТОВ