Актьор-ветеран дари на старозагорска библиотека безценна музикална колекция

386

Меломани от Града на липите могат да чуят уникални записи с гласа на Борис Христов

Безценна колекция от 186 компактдиска и 90 аудиокасети, от които звучи божественият глас на гениалния оперен певец Борис Христов, дари на старозагорската Регионална библиотека „Захарий Княжески“ актьорът-ветеран Нино Луканов.

Дарението стана факт в навечерието на 108-годишнината на Борис Христов. Записите са събирани в продължение на близо 3 десетилетия, след като през 1994 година в Града на липите Луканов основава музикалното общество „Борис Христов“. Актьорът припомня любопитния факт, че част от записите е получил директно от компанията ЕМИ. В колекцията има две интервюта с Борис Христов при среща с почитателите му и с Пенка Касабова – сестрата на Гео Милев, изиграла огромна роля за по-нататъшната му певческа кариера. Съхранени са и разговори с братовчедка на баса и с неговия приятел Любомир Живков, както и интервю със съпругата му Франка, направено в нейния дом.

Според Нино Луканов такъв пълен документален архив, посветен на Борис Христов, няма нито една библиотека в България. Дарението е придружено с два каталога на CD – документални записи за и от Борис Христов. На всяко CD има поставен анотиран опис какво съдържа. Същото се отнася и за видео касетите.

За дългогодишното си приятелство с легендарния оперен певец актьорът преди време написа книга под надслов „Незабравими мигове от едно приятелство“, която отдавна се е превърнала в антикварна рядкост.

Гениалният бас Борис Христов (в средата) и Нино Луканов при посещението му в Стара Загора

За първия си досег с музикалната легенда Луканов разказва:

„Така се случи, че като студент в НАТФИЗ две зими носих чорапи, изпратени от големия оперен бас Борис Христов на майка му Райна от Италия. Тя ми ги подари заедно с една негова вратовръзка, която запазих през десетилетията и все още пазя у дома.

Тогава още не знаех, че съдбата ни ще се пресече по един невероятен начин. А в гласа му се влюбих едва десетгодишен, беше есента на 1946-а, когато чух негово изпълнение по радиото. Беше арията на Мефистофел. Буквално онемях, това не беше глас, а чудо…“, разказва актьорът, който наскоро навърши 85 години и има зад гърба си над 100 роли и около 5 000 представления от сцената на старозагорския Драматичен театър „Гео Милев“. Двамата се срещнали на живо на 12 юни 1963 година в дома на родителите му, тогава Борис Христов го нарекъл „братле“ и това обръщение останало за цял живот.

Почти две десетилетия Нино Луканов съхранявал в дома си три костюма, смокинг и балтон на звездата. Донесла ги през 1995 г. в България вдовицата Франка де Рензис Христов, първоначално те били при приятеля му Любчо Живков, но след това били пренесени в Града на липите.

Единият костюм бил от времето, когато Борис Христов току-що е пристигнал в Рим и имал на практика само него на гърба си. Разказвал му, че като се износил, се наложило Франка да го обърне наопаки. В онези години гениалният глас получил от Ватикана правото на безплатна купичка супа дневно, с която буквално оцелявал в следвоенните години на Ботуша.

Костюмите са дарени на старозагорския исторически музей, в Държавния архив са отишли пък писмата, които е разменял с баса. За себе си е запазил още някои писма, снимки и документи, които със сигурност някой ден също ще дари.

Христо ХРИСТОВ