Автентични артефакти припомниха успехите на българите в Балканската война

249
Николай Гичев може да говори с часове за всеки свой експонат от богатата си колекция

Сред уникалните експонати е сребърен куршум с отбелязана датата на падането на Одринската крепост – „03.1913 г.“

Уникална изложба от оригинални артефакти на тема „Въоръжение и облекло на българската войска в Балканската война“ бе представена в Стара Загора по време на честването на 110-годишнината на историческото събитие, донесло бойна слава на младата ни тогава армия, организирано от ОбС на Съюза на ветераните от войните със съдействието на Военното окръжие и Военния клуб. Презентация в препълнения салон на ДНА на изложените наградни знаци, документални снимки и писмени свидетелства направи членът на старозагорския клон на Националното дружество „Традиция“ Николай Гичев. Наследникът на два именити старозагорски рода – Хаджистаневи и Митови, който е сред най-известните фалеристи (колекционери на ордени и медали) в България представи изложеното във витрините с диапозитиви и се спря поотделно на всеки кадър…

Така публиката усети почти на живо героизма на Втора армия и в частност на 8-ма пех. Тунджанска дивизия, 12-и Балкански пех. полк в Стара Загора и 30-и пех. Шейновски полк, взели участие при превземането на Одрин. Присъстващите научиха неизвестни досега факти за бойните действия, ръководени от ген.-лейтенант Михаил Савов, ген.-майор Стефан Тошев и ген.-майор Вълко Белчев, полк. Маринов, както и кап. Никола Андреев, на когото е кръстен граничният пункт „Капитан Андреево“. В залата беше и праправнучката на кап. Димитър Азманов – от може би най-прочутия заралийски род, също прославил се герой от Балканската война.

Във витрината, съхранила воинската гордост и чест, беше представена пълната наградна система – офицерска и войнишка, със съответните класове и степени. Войнишкият кръст „Орден за храброст“, който е най-масовият, е бил от четири степени. С него са награждавани офицерски кандидати, фелдфебели и редови чинове като знак за проявено мъжество и храброст на бойното поле. Отличието представлява 33 или 34-милиметров сребърен/посребрен или жълт/позлатен Малтийски кръст с овален център и кръстосани мечове. Лентата е небесносиня, със сребърен кант към краищата. По време на презентацията стана известно, че с тънка черна ивица се е отбелязвал загинал воин (имаше и нарочно свидетелство, чиято пожълтяла хартия бе запазила сълзите на близките), а с тънка бяла – такъв, който не е взимал пряко участие в бойните действия (фелдшери, лекари, аптекари, свещеници). Не липсваха образци и от офицерската версия. Истинска рядкост обаче са издаваните медали за проявен героизъм, някои, от които и… поименни.

Николай Гичев представи и две „фамилни“ снимки на своя дядо Начо Коев, който е бил аптекар от 52-ри полк на фронта. Както и писмо на коменданта на Одринската крепост Шукри паша, в което моли от пленените турски войници първо да бъдат освободени „болните и нефелните“, резолирано от българската страна с „Така да бъде!“.

Най-интересният експонат обаче бе един посребрен… куршум от пушка „Манлихер“, на който бе отбелязана датата на падането на Одринската крепост – „03.1913 г.“. Дали поверието, че който носи сребърен куршум ще бъде предпазен в боя, се е сбъднало – не знаем…

. Христо Тотков бе в… пълно бойно снаряжение и автентична униформа от времето на Балканската война

След увлекателния разказ на може би един от най-вещите фалеристи в страната думата взе неговият колега-оръжейник Христо Тотков. Той представи в детайли дрехите и оръжията на българските войни през Балканската война, а залата беше впечатлена, че самият водещ бе в… пълно бойно снаряжение и автентична униформа. Ведно с войнишката раница, паласките за пачките патрони – лява и дясна, манерката и канчето за храна. Тотков разясни, че освен най-масовото оръжие – австрийската пушка „Манлихер“, е имало и „Бердана 2“, че и вехтите „Кримки“ в обоза. Късото стрелково оръжие е било основно „Смит енд Уесън“, картечниците – „Максим“, а оръдията – френските „Шнайдер“ и немските „Круп“. Сред експонатите имаше, разбира се, и няколко автентични щика, помнещи страховитото българско „На нож!“ и гръмкото „Ура!“…

Георги ГЕРЕНОВ